Същност на детската рисунка

СЪЩНОСТ НА ДЕТСКАТА РИСУНКА

Една голяма част от изследователите на детското рисуване концентрират своето внимание върху продукта на изображението, като поставят на преден план въпроса: "Какво рисува детето?". Отговорът на този въпрос отразява мнението на привържениците на разнообразните школи в психологията /интелектуализъм, гещалтпсихология, психоанализа/, от което произтичат и различията в неговата интерпретация.Историята на теорията за детското творчество започва през 1857 година, когато Дж. Ръскин издава книгата "Елементи на рисунката". Ръскин си поставя задачата да развие изобразителните способности на учениците ето защо той обръща внимание на ролята на обучението в еволюцията на рисунката. Постепенно детската рисунка започва да се разглежда като интересен обект за изследване, който се развива по свои закономерности и се отличава със своя специфика. Интерпретирането на нейната същност е под влияние на разнообразието от постановки в психологията: биологизаторските идеи, гещалтпсихологията, психоанализата. Един от най-разпространените възгледи за природата на детската рисунка я разглежда като отражение на детските знания за обектите. На въпроса: "Какво рисува детето?" интелектуалистите отговарят: "Това, което знае". Интелектуалистичната теория изхожда от факта, че изображението в рисунката е твърде обобщено, което според тях доказва факта, че детският изобразителен процес изхожда не от възприятието, а от знанията. Оттук възниква и твърдението: "Децата изобразяват онова, което знаят за обектите, а не непосредствено възприемания предмет". Отговор на въпроса "Какво рисува детето?" дават и гещалтпсихолозите: "Това, което вижда.". "Немската дума "гещалт" означава форма, организация или конфигурация. Гещалтизъм, или психология на формата - това е течение, възникнало в Германия в началото на нашия век. Съгласно мнението на теоретиците на това учение предметите, от които се състои обкръжаващата ни реална среда не се възприемат от нашите сетива като отделни елементи, които трябва да се интегрират. Отговор на въпроса: "Какво рисува детето?" дава и школата на психоанализата, която постулира: "Детето рисува това, което чувства.". В своята теория психоаналитиците изхождат от разбирането за човешкото поведение като следствие на безсъзнателните импулси. Под знаменателя на това тълкуване попада и изобразителното творчество. В отговорите на въпроса "Какво рисува детето?" могат да намерят различни измерения, ако се абсолютизира рационалността /при интелектуалистите/, сетивността /при гещалтпсихолозите/ или емоционалността /при психоаналитиците/. Детската рисунка е комплексен продукт, тя не може и не бива да се тълкува само от една гледна точка. Ако това стане, неизбежно ще се стигне до едностранна интерпретация на мотивацията на изобразителния процес, а също и на характеристиката на изображението. Независимо от своята едностранчивост теоретичните разработки доказват, че в търсенето на истината относно същността на рисунката изследователите откриват все повече нови страни на изобразителния процес, които мотивират изображението.

Изготвил:
Марсел Григоров III курс,
НУП-ЧЕ, фак.№ 5198