Същност на управлението

Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий“
Филиал Враца

Управление на образованието
СЪЩНОСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО
РЕФЕРАТ

Изготвил: Проверил: Иван Тодоров

2022
Управлението като социална практика възниква и се развива заедно с човешкото общество. Науката за управление се определя като система от понятия, съждения, постановки, препоръки и идеи за зависимостта, взаимоотношенията и поведението на хората в процеса на труда с оглед осигуряването на оптимални резултати. Тя представлява систематизирано, интегративно знание за закономерностите на управлението.
Управлението се отнася за различни области и се изучава от много науки, затова съществуват много определения за това понятие. Философското определение го свързва с теорията на системите и го дефинира като свойство, способност на дадена система да превръща всяко външно въздействие в условие и фактор за собственото и запазване и приспособяване. Кибернетиката разглежда управлението като процес на получаване, преработване и предаване на информация и обратна връзка. Социологията акцентира на управлението като дейност и взаимоотношения на субект и обект на управление.
Понятието “организация” се разглежда в научната литература в три взаимосвързани аспекта :
√ Функционален – като процес на подреждане на частите на цялото, като функциониране на цялото, на системата.
√ Атрибутивен – като признаци, свойства на една система, определящи нейното качествено състояние, степента на взаимовръзка и взаимодействие.
√ Институционален – като система, чието функциониране преследва постигане на определени цели.
Релацията “управление-организация” зависи от смисъла, в който е употребено всяко от понятията. Във функционален смисъл може да бъде отношение на цяло към част; в атрибутивен – организацията характеризира състоянието на системата за управление; в институционален – всяка организация се нуждае от управление.
Думата management произхожда от корена на латинската дума maims /ръка/ и няма аналог в българския език. Понятието “мениджмънт” се използва като глагол – управлявам; и като съществително – човек, изпълняващ ръководни и координиращи функции, като управленски екип. Предметът и обектът на изследване на мениджмънта непрекъснато се променят в зависимост от развитието на обществото и социалните системи и доминирането на една или друга управленска школа, теория, концепция, парадигма. Мениджмънтът като наука за управлението обхвана почти всички страни на живота на обществото и социалните организации и се утвърждава като основа на всяка предметна дейност на хората.
Управлението на училището като практика е синтез между администриране и мениджмънт, като интеграция между дейност на ръководството и мениджиране, която се основава на принципи, правила и процедури, на единство на цели, на заповеди и комуникативни директиви, на централизация и последователност на разпореждания по верига, на свойства и функции на интерактивния мениджмънт.
Управлението на образованието е комплексен процес от въздействия и взаимодействия /организационно, информационно, административно, психологическо, социално, икономическо /, съвкупност от целенасочени дейности и действия.
Пл. Радев разграничава понятията „управление“ и „мениджмънт“ по следните характеристики /особености/:
Управление Мениджмънт
1. Обхваща редица аспекти на 1. Обхваща част от средата.
глобалната среда.
2. Относително всеобщо 2. Ограничено въздействие
въздействие
3. Външен и вътрешен обхват 3. Предимно вътрешен обхват
4. Строеж със страти, слоеве, 4. Йерархия.
ешелони.
5. И човешка дейност, 5. Човешка дейност.
и техническо влияние.
6. Въздействие. 6. Въздействие и
взаимодействие.
7. Предимно информационен 7. Администриране,
процес или властване. концептуално мислене,
лидерство.
8. Два подхода - 8. Един подход -
функционален и кибернетичен. функционален.
9. Общо за различни позиции 9. Специфично за позиция.
спрямо хора, организации
и ресурси
10. Универсално-исторически 10. Философия и култура
принцип. на управление.
В широк смисъл мениджмънтът в образованието обхваща два аспекта: ръководни и управленски умения на училищния ръководител и обекти на внимание. Сферите на действие са: образование, организация, хора, ресурси, обкръжение, иновации. Поведението на ръководителя-мениджър включва: комуникационни умения, иновационни умения, лидерски стилове, личен мениджмънт, организационни умения.
От позициите на педагогическата наука училището се определя като педагогическа система, а неговото управление като организационно-педагогическа дейност. Педагогиката си служи с различни понятия - училищно управление, педагогическо управление, организация и управление, педагогическо ръководство. Педагогическата наука отрежда на управлението на училището обслужваща функция и техническа роля в осъществяването на образователния процес. От позициите на административната наука училището е държавна институция, неделима част от административната система. Управлението на училището е административна дейност, чието предназначение е да осигури изпълнението на държавните изисквания, норми и стандарти за постигането на целите и задачите в обучението и възпитанието. Административният подход акцентира на управлението на училището като форма на власт, която се осъществява чрез силата на закона и с помощта на административни методи и средства. От позициите на кибернетиката училището е механична система, а неговото управление се отъждествява с информационния процес. В качеството на система училището притежава “вход”, “черна кутия”, “изход” и “обратна връзка”, а неговото управление е процес на вземане на решение на основата на информация.
Социологическата наука разглежда училището като социален институт и вид социална организация, имаща за предмет на дейност социализацията на личността чрез обучение и възпитание, а управлението на училището – като процес на взаимодействие между субекта и обекта на управление. Училището е органична, открита и динамична социална организация. Неговото управление е относително обособена дейност, в която субектът на управление, посредством решаване на управленски задачи, осигурява организираност на съвместната дейност на ученици, преподаватели, родители и обслужващ персонал за постигане на целите на обучение и развитие на учениците и училището. Предмет на изучаване на управлението на училището като научна дисциплина са закономерните връзки между свойствата на управляващата система, характеристиките на процеса на управление и резултатите от функционирането и развитието на училището в различни външни и вътрешни условия.
Теорията на управлението на училището има интердисциплинарен характер. Тя е призвана да осигури: целенасоченост и организираност на процесите и обектите на управление; формирането на образа на това, което трябва да бъде; разделението на пълномощията между изпълнителите; създаването на условия за осигуряване на заинтересованост, за постигане на продуктивност, качество и ефективност в работата; формиране на общи ценности, организационни подходи и благоприятни отношения.
Двойнственият характер на управлението на училището – вътрешно, като израз на неговата относителна организационна самостоятелност и автономия; и външно – като базисна организацонна основа и неделима част на образователната система, налага паралелното управление на функционирането и развитието на училището и търсенето на оптималната мяра между централизация и децентрализация.
Американският учен Питър Дракър посочва, че е необходимо да се осъществи радикален преход в управленската практика във всички сфери на социалния живот. Административният контрол на държавата, според Макс Вебер, следва да се смени с персонализирания социален мениджмънт. Социалният мениджмънт е сплав от икономически знания, социология, социална психология, кибернетика, теория на организациите и системите, теория на вземане на решения и управление на промяната. Ориентацията по посока на социалния мениджмънт включва :
• Отказ от класическия йерархичен административно- бюрократичен мениджмънт;
• Признаване на социалната отговорност на мениджмънта пред обществото и отделния човек;
• Утвърждаване на иновационния мениджмънт във всяка социална система като главен критерий за професионализма на мениджърите;
• Формиране на нова организационна култура
• Прилагане на ефективна комуникация между хората и управляващите;
• Съучастие и партньорство, непосредствено участие на хората и групите в разработването на мисията, формирането на целите и вземането на решения.
Персонализираното социално управление на отношенията в организациите е демократично, хуманистично и иновационно.
Националната структура за управление на образованието представлява съвкупност от управленски органи и институции осъществяващи управленска дейност в образованието.
У нас законодателен орган е Народното събрание, а висш изпълнителен орган Министерския съвет. Специализиран орган на Министерския съвет за управление на системата на просветата е Министерството на образованието и науката. То упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование. Министърът, като специализиран орган на изпълнителната власт, ръководи и представлява МОН. Регионалните инспекторати по образованието – РИО, осигуряват условия за функциониране и развитие на детските градини, училища и обслужващи звена, като координира взаимодействието между институциите в системата.
Управлението на Предучилищното образование в България се реализира на 4 нива: Национално, ръководено от Министерския съвет, Регионално от Регионален инспекторат по образование, Общинско ръководено от Отдел образование и Вътрешно управление, упражнявано от директорите на учебните заведения.
Нивата на управление на Училищното образование са:
1.Национално управление
2.Регионално управление
3.Вътрешно управление
В практиката най-често използваните методи за управление са организационно-разпоредителните, при които акцента се поставя върху обекта на управление чрез организационни средства да се разкрие потенциала на педагогическия персонал. Икономическите методи могат да спомогнат за стимулиране работата на учителите.
Мониторингът е една от основните управленски функции, заемащ важно място в повишаване ефективността и качеството на управленската дейност. Това е една сравнително нова сфера в управлението на образованието и училището, осигуряваща неговото информационно обслужване, доставянето на обективна, своевременна и целенасочена обратна информация на основата, на която се разработват и взимат управленски решения. Той е постоянно и дългосрочно стандартизирано наблюдение и контрол върху резултатите от дейността в образованието, осигуряващ обективна и обрат