Същност на застраховането

Тема 1. СЪЩНОСТ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО


Въведение в учебната тема

Учебната тема „Същност на застраховането” разглежда застраховането като
самостоятелна икономическа категория, изучавана от съответната наука и като вид
специфична човешка дейност. Отделено е място на историческото развитие на
застраховането. Очертават се функциите и ролята му.

След нейното усвояване ще бъдете запознати с:

 предпоставките за възникване и развитие на застраховането;
 основните икономически теории, разглеждащи застраховането;
 специфичните застрахователни отношения.

Учебната тема включва четири основни въпроса:

1. Необходимост и възникване на застраховането.
2. Теории за застраховането.
3. Определение на застраховането.
4. Функции и роля на застраховането.

1. Необходимост и възникване на застраховането
1.1. Възникване и развитие на застраховането

Застраховането е една от най-древните категории на общественото
производство. Неблагоприятните последици стихийните сили на природата като
наводнения, земетресения, унищожения на имуществата, посевите и домашните
животни, са принудили обществото да проумее необходимостта от създаване на
запаси за отстраняване на неблагоприятните последствия от тези природни и
социални явления. Наред с това, създаването на индивидуални запаси за собствена
сметка се оказало доста неизгодно, тъй като извеждало от сферата на обръщение
значителни по размер средства.
Най-древните правила за застраховането, достигнали до наши дни, са
изложени в една от книгите на Талмуда (сборник от религиозни предписания): ако
на един от собствениците умре магарето му, Талмуда предписвал на останалите
собственици да му помогнат с друго магаре, но не и с пари. Още в онези времена е
бил заложен един от принципите на застраховането – застрахователната защита не
трябва да служи за неоснователно обогатяване. По този начин е възникнало
застраховането, основано на солидарността за причинена щета в една затворена
съвкупност. В древна Индия са съществували парични фондове за благотворителни
цели. При древните юдеи са съществували комунални учреждения, които са
акумулирали средства за целите на взаимопомощта.
Съглашения за взаимопомощ се срещат и в древния Египет. Според един
папирус, още към 2500 г. пр. н. е. съществувало погребално дружество на
каменоделци, което давало на близките на своите членове посмъртни помощи, за да
устроят погребение на починалия със съответните церемонии. Във Финикия и по
бреговете на персийския залив съществували обединения на собственици на
кораби, които възмездявали щетите, причинени през време на пътуването. В древна
Япония през ІІІ век пр. н. е. били създадени хранилища за ориз, набираните в които
запаси, били раздавани при лоша реколта по равно на цялото население.
Съществуват писмени източници от остров Родос, Древна Гърция (916 г. пр. н. е.)
за съглашения в областта на морското корабоплаване, които са били сключвани с
цел разпределяне на загубата в случай на обща авария.
В робовладелческия строй са съществували доброволни съглашения, които
притежават някои от чертите на съвременния застрахователен договор. Много

преди наши дни са били правени опити по законодателен път да бъдат
разпределени рисковете. Така например, издадените във древна Вавилония закони
на цар Хамурапи, датиращи от около 1760 г. пр. н.е. съдържат данни, че във
Вавилония търговци-керванджии се обединявали за разпределение на щетите,
понесени поради загуба, кражба, грабеж или нападение през време на пътуването
на кервана.
Най-ранните източници, свързани със споменаването на формирането на
парични фондове и разпределение на загубите по отношение на рисковете,
застрашаващи живота и здравето на хората, датират от времето на Римската
империя. Свидетелство за това могат да се считат първите взаимни каси на
римските професионални и военни колегии, а така също и погребалните религиозни
каси. При настъпването на смърт или нещастен случай с някой от членовете на
колегията, касата е изплащала разходите по погребението, предоставяла е помощ на
семейството на загиналия. В римското право се срещат положения, уреждащи
отношения, в които са добавени уговорки със застрахователен характер. В
провинциите на древен Рим са съществували голям брой организации, които
подпомагали своите членове, обединени в тях поради еднаквостта на
професионални интереси или религиозни мотиви. Тези организации са се наричали:
колегиум (сдружение), корпус (организация, група хора, съсловие, класа),
университас (общност), социетас (дружество) или ордо (ред)
1
.
През средновековието най-напред са възникнали религиозни жертвени
общности, които са се нагърбили с подпомагането на своите членове, подобно на
родовите съюзи, и постепенно се развили в стопански или професионални
сдружения. Сдруженията на селяни и търговци са се наричали гилдии, а
сдруженията на занаятчиите – цехове. Гилдиите са били разпространени между
народите от Северна Европа.
От началото на ХІV век насам развитието на застрахователните отношения
се развива с по-бързи темпове. През същият този век от средновековието,
застрахователната дейност бележи бурно развитие в италианските градове-
републики, във Франция, Германия, Дания и др.

1
За подробности вж.: ГАВРИЙСКИ, В., ДРАГАНОВ, ХР., ДЕНЕВ, Г. Теория на
застраховането. Свищов: Ценов, 1985.

В процеса на своето историческо развитие през вековете, застраховането се
превърнало от нетърговска в търговска дейност. Първоначалният нетърговски
характер предполагал, че участващите застрахователи не са си поставяли за
основна цел извличането на печалба. Търговският характер на застраховането от
своя страна означава, че при извършването на своята дейност, застрахователите
вече целят извличането на печалба. Стихийно възникналото в древността
застраховане с нетърговски характер, през XIV век постепенно се превърнало в
организирано търговско застраховане.
Застраховането с т.нар. „търговски характер“ преминава през три етапа на
своето развитие. Причините за обособяването на тези етапи могат да се търсят: в
изменението на организационно-правната форма на застрахователите; увеличаване
обема на сключваните застрахователни договори, появата на нови, непознати до
този момент застраховки. Първият етап при застраховането с търговски характер е
свързан с първоначалното натрупване на капитала (XIV-XVII век). Вторият етап
обхваща епохата на свободното предприемачество и свободната конкуренция
(XVIII-XIX век). Третият етап касае епохата на монополизацията (включително и
държавен монопол) и намесата на държавата в застрахователната дейност (XIX-XX
век).
Именно във втората половина на XIX век се наблюдава и един нов, важен
момент в развитието на застрахователната дейност – намесата на държавата в
работата на застрахователите. Тази намеса засягала въвеждането на държавен
надзор върху застрахователната дейност, създаването на закони, които налагат
задължително сключване на някои видове застраховки, прилагането (в някои
държави) на държавен монопол в областта на застраховането.

1.2. История на застраховането в България

Същинското застраховане в България започва да се развива от края на ХІХ
век след подписването на Санстефанския мирен договор. Първите застрахователни
дружества в страната са чуждестранни. Началото на застраховането в България се
поставя през 1882 година, когато в Русе започва да развива дейност румънското
застрахователно дружество „Дачия-Романиа”. То получава разрешение за
застрахователна дейност от българското правителство и работи у нас в областта на
пожарозастраховането и животозастраховането. През 1887 година в страната е

открито представителство на американското животозастрахователно дружество
„Ню Йорк”. През 1889 година в България започва застрахователна дейност и второ
румънско застрахователно дружество – „Ла Насионала”. През 1890 година
представителство в страната ни открива австрийското дружество „Анкър”, което
предлага застраховки срещу пожар, транспортни застраховки и застраховки
„Живот”. През 1897 година дейност на българска територия започва да развива и
френското застрахователно дружество „Юнион”.
В този начален период на зараждане на застраховането в България
правителството предприема действия за повишаване на застрахователната култура
на българското население и за усвояване на принципите на застрахователния
бизнес. С цел да се ограничи износът на капитал от чуждестранните застрахователи
държавата насърчава образуването на български застрахователни дружества. На 23
август 1891 година се основава първото българско акционерно застрахователно
дружество – „България”. Първоначалната идея на основателите е да се предлагат
застраховки срещу пожар. От 1893 година дружество „България” сключва и
застраховки “Живот”, а от 1896 година застрахователната дейност се разширява с
предлагането на застраховки на транспорта на стоки (по суша и вода) и застраховки
„Злополука”. Дружеството се развива динамично, тъй като се ръководи от хора с
голям опит във финансовите сделки и се ползва с привилегии от страна на
държавата. По-важните от тези привилегии са
2
:
 извършване на застрахователна дейност без представяне на залози и
гаранции за нея;
 акциите на дружеството се приемат к ато гаранция от всички
функциониращи тогава държавни учреждения;
 застраховане на държавните имоти за 14-годишен период;
 дружеството има право да поставя държавния герб върху своите
документи.
През 1895 година в София се учредява и второто българско застрахователно
акционерно дружество – „Балкан”. Дейността му също се ползва с държавни
привилегии. Първоначално дружеството сключва пожаро- и животозастраховки, а
на по-късен етап се предлагат и други познати за времето видове застраховки – на
транспорта и срещу злополука. По същото време се основава и третото българско

2
За подробности вж.: ДРАГАНОВ, Хр., ИВАНОВА, Г., ДРАГАНОВ, Г. История на
застраховането в България (1882-1990). София: Издателски комплекс – УНСС, 2014, с. 20.

застрахователно дружество – „Отечество”. През 1897 година то прекратява
дейността си и се влива в дружество „Балкан”. През 1896 година „Балкан” откупува
застрахователните портфейли на румънските застрахователи „Дачия-Романиа” и
„Ла Насионала” и те прекратяват дейността си на територията на България.
Вследствие на подема в българската икономика от първото десетилетие на
ХХ век, застраховането в България се развива с бързи темпове. В периода 1914-
1922 година се създават много български акционерни застрахователни дружества
3
.
Съществен принос за развитието на българското застраховане имат и
първите български взаимозастрахователни кооперации. Те се основават няколко
години след първите български акционерни застрахователни дружества. През 1902
година по инициатива на учители се основава „Учителска взаимоосигурителна и
спестовна каса” („Учителска каса”). Касата започва дейност през 1903 година и
работи само в сферата на животозастраховането. През 1925 година се правят
промени в устава ù, които предвиждат предлагане и на застраховки срещу
заболяване. През 1905 година в България започва да функционира и
„Чиновническото кооперативно спестовно -застрахователно дружество”
(„Чиновническо дружество”). В началото то предлага само застраховки „Живот”, а
по-късно разширява дейността си сключване на застраховки срещу злополука и
заболяване. В следващите години (1908-1925 година) се създават още много
кооперативни дружества
4
. „Учителската каса” и „Чиновническото дружество”
изиграват най-голяма роля за развитието на българското животозастраховане до
1944 година. Те се превръщат в най-мощните застрахователни кооперации,
разполагат с добре развити представителства и прилагат в дейността си съвременни
застрахователни практики.
През периода 1882-1946 година дейност на българския застрахователен
пазар развиват 81 застрахователни дружества, като 33 от тях са с изцяло
чуждестранен капитал
5
. Големият брой на застрахователите налага необходимостта
от координиране на технит