Застрахователни вноски

Тема 5. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ВНОСКИ


Въведение в учебната тема

Учебната тема „Застрахователни вноски” разглежда понятието застрахователна
вноска като цена на застрахователната услуга.

След нейното усвояване ще бъдете запознати с:

 особеностите на застрахователната вноска;
 съставните елементи на застрахователната вноска;
 основните принципи съблюдавани, при калкулиране на застрахователната
вноска.

Учебната тема включва четири основни въпроса:

1. Същност на застрахователната вноска.
2. Видове застрахователни вноски.
3. Структура на застрахователната вноска.
4. Калкулация на застрахователната вноска.

1. Същност на застрахователната вноска

Цената, която застрахованите трябва да платят, за да придобият права по
застрахователния договор, е прието да се нарича застрахователна вноска или премия.
Когато тя покрива само плащанията обусловени от риска, тогава я наричаме нето
премия. Застрахователната вноска може да се нарече “достатъчна”, в случай, че съ-
държа в себе си добавки, необходими да покрият разноските на застрахователя по
сключването, поддържането и управлението на застраховките.
Застрахователната вноска може да се плати от застрахования еднократно, в
момента на сключване на застрахователния договор. Този начин за плащане на
премията обаче, се оказва неудобен за голяма част от застрахованите, поради високите
размери, които се получават, особено при дългосрочните животозастраховки. Затова,
освен еднократната премия, в практиката се е наложила и годишната застрахователна
вноска. Срокът за нейното плащане може да съвпада със срока на застраховката (при
дългосрочните застраховки), но може и да е по-къс от него.
Използваните актюерски методи, за изчисляване размера на застрахователната
вноска, налагат в застраховането да се възприеме, че годишната вноска е неделима.
Въпреки това обаче, в практиката много често се срещат случаи, в които
застрахователната вноска се плаща през по-малки интервали от време. Например през:
шест месеца, три месеца или един месец. Това на пръв поглед противоречие в
споменатото приемане, всъщност не нарушава неделимостта на годишната
застрахователна вноска. В случай, че застрахованите са плащали вноската си през
интервали по-малки от година, то при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят първо ще си досъбере частта от вноската, с която да попълни годишния
размер и чак тогава ще пристъпи към възмездяване на застрахованите или
бенефициентите. Плащането на вноската през интервали по-малки от година се
позволява от застрахователите, с оглед удобство на техните клиенти, но от техническа
гледна точка то е само едно разсрочване на годишната застрахователна премия.
Въпросното разсрочване много често води до повишаване на крайния размер на
застрахователната вноска, за да се компенсира загубата от лихва, която
застрахователите ще претърпят. Ако се направи сравнение между крайните размери на
застрахователната вноска, то ще се установи следното: колкото периодът за плащане на
застрахователната вноска е по-дълъг, толкова по-висок ще е нейния краен размер. Така
с най-нисък краен размер ще бъде еднократната застрахователна премия, а с най-висок

от разгледаните, месечната вноска.
Застрахователната премия винаги се плаща в началото на периода, за който се
отнася, тоест пренумерандо. При еднократните вноски- в началото на застрахователния
договор. При годишните вноски- в началото на застрахователната година.

2. Видове застрахователни вноски
2.1. Видове застрахователни вноски според начина за тяхното изчисляване

След като застрахователите са оценили риска и са класифицирали
застрахованите обекти, могат да пристъпят към определяне цената на
застрахователната услуга. Актюерската техника борави със сложен математически
инструментариум, при изчисляване размера на застрахователните вноски, но в крайна
сметка отправна точка за това са следните методи:
 Метод на средните вноски. Той се базира единствено на Закона за големите
числа и следва плътно оценката на средния риск за цялата застрахователна съвкупност.
Съблюдавайки този метод, застрахователите ще изчислят еднакви по размер
застрахователни вноски за всички застраховани от съвкупността, без да вземат под
внимание индивидуалните им рискови признаци. Това обстоятелство прави метода на
средните вноски лесен и удобен за пре смятане. От друга страна обаче,
несъобразяването с индивидуалните рискови признаци на застрахованите обекти, води
до несправедливо разпределение на общата загуба на съвкупността. Тъй като в
преобладаващата си част застраховането е доброволно, може да се очаква, че
застрахованите, които считат, че са изложени на по-малък от средния риск на
съвкупността, да напуснат последната. Това чувствително би влошило количествените
и най-вече качествените характеристики на застрахователната съвкупност и в крайна
сметка би довело до нейното разпадане.
Методът на средните вноски е възможно да се използва при някои задължителни
застраховки, където до голяма степен застрахованите обекти са хомогенни по
отношение на риска.
Несправедливото разпределение на общата за съвкупността загуба се преодолява
със следващия метод:
 Метод на степенуваните вноски. Той се базира на направена от
застрахователя класификация на риска и изградените, в следствие на това, рискови
групи. Така размерът на застрахователната вноска също ще бъде изчислен като средна

величина, но отделно за всяка рискова група, при съблюдаване на характерните за нея
рискови признаци.
Както, в трета глава на този учебник, беше отбелязано, не бива при
изграждането на рисковите групи в застрахователната съвкупност да се прекалява с
броя на рисковите признаци. Необходимо е да се подберат само най-съществените от
тях, за да не се раздроби твърде много съвкупността и да се затрудни действието на
Закона за големите числа. Например, при застраховане на автомобили тези признаци
могат да бъдат: ценови клас и възраст на автомобила. Така притежателите на нови и
луксозни автомобили ще плащат, чувствително различаваща се по размер
застрахователна вноска от тези, които са застраховали стари автомобили в ниския
ценови клас.
 Метод на индивидуалните вноски. Този метод следва, описаната в трета
глава, индивидуална оценка на риска. Понякога в застраховането се налага
застрахователната вноска да бъде изчислена не за голяма група, от хомогенни по
отношение на риска обекти, а за конкретен обект. Методът на индивидуалните вноски
предполага да се вземат предвид всички рискови признаци и да се предвидят всички
възможни застрахователни събития. Това на практика е невъзможно, което прави
метода неточен и твърде субективен при изчисленията. Акцент в него е опита и
експертното мнение на застрахователя.
Предлаганите на застрахователния пазар застраховки от Раздел II (Общо
застраховане) обикновено са със срок на действие до една година. Затова
изчисляването на размера на застрахователната вноска при тях следва един от
гореописаните методи. Не така стоят нещата при застраховките от Раздел I
(Животозастраховане), които се характеризират със своята дългосрочност.
Рискът не е константна във времето величина. Той непрекъснато се променя и
съобразно промяната на рисковите признаци на застрахованите. Известно е, че най-
съществения рисков признак в Животозастраховането е възрастта на застрахованите. Тя
неминуемо ще расте по време срока на застрахователния договор, който за различните
животозастраховки може да достигне четирийсет и дори повече години. С промяната на
възрастта се променя и големината на риска. Очевидно рискът „смърт“ не е еднакъв
при двадесет и при шейсет годишните застраховани, следователно те трябва да плащат
и различна по размер застрахователна вноска. Нещо повече, размерът на вноската би
следвало да се променя непрекъснато в течение срока на договора. Този тип
застрахователни вноски, съобразени точно с големината на риска, през целия срок на

застрахователния договор са известни като естествени премии. Естествените премии
обаче, трудно могат да се обяснят на животозастрахованите. Застрахователите биха
изпаднали в неудобното положение да разяснят на застрахованите, че с всяка изминала
година риска „смърт“ при тях се увеличава. Освен това, от техническа гледна точка, ще
е необходимо да се отдели твърде много пространство в застрахователната полица, за
да се впишат всички размери на годишната застрахователна вноска. Затова
животозастрахователите са достигнали до решението да определят една средна и
еднаквооставаща за целия срок на застрахователния договор вноска. Така, през първите
години от неговото действие, застрахованите ще плащат по-висока вноска от
естествената. Полученият излишък ще бъде натрупван в резерв, от който ще се покрива
недостига, когато през последните години от договора застрахованите плащат по-ниска
от необходимата застрахователна вноска. Тази средна еднаквооставаща, за целия срок
на застраховката, застрахователна вноска е възприета от швейцарското законодателство
като математическа вноска. Затова и резервът, който се натрупва от излишъците
получени през началните години на нейното плащане, и поради превод и адаптиране на
повечето текстове в нашето законодателство, в Кодекса за застраховането е определен
като „Математически резерв по застраховка „Живот“. В специализираната литература
обаче, се използва и понятието премиен резерв, което в случая е по-подходящо, с оглед
източника за неговото образуване, а именно застрахователните премии.
1


2.2. Видове застрахователни премии според мястото им в баланса

Застрахователните премии, разграничени според критерия „място в баланса на
застрахователното дружество“ могат да се разграничат на: пренос-премия; резултатна
вноска; ефективна вноска.
Пренос-премия – частта от вноската, която се заделя за следващата календарна
година. Пренос-премията се получава при несъвпадение между календарната година и
застрахователната година. Календарната година, която съвпада с отчетната година,
започва на 1 януари и приключва на 31 декември. Към 31 декември, значителна част от
сключените застраховки се оказват с неизтекъл срок, т.е продължават през следващата
календарна година (например, застраховка „Имущество“ е сключена на 1 април 2015 г.,
а изтича на 31 март 2016 г.). За такива застраховки е необходимо да се задели част от

1
За повече информация Вж.: ЕРУСАЛИМОВ, Р. Премийните резерви в животозастраховането.
В. Търново, 2009.

събранат