Възникване на класицизма в Англия и Франция

Въпрос
5

Възникване на класицизма Възникване на класицизма в Англия и Франция. Възгледи на Р. Кантильон
, У. Пети и П. Буагилбер
Разлагането на феодализма е същевременно формиране на новото, капиталистическо общество. В Англия началото на този поврат е поставено
през 16в. Това е период на обезземляване на селяните в резултат на огражданията и превръщането им в наемни работници. Земеделцит
е
се обуржоазяват. ОсРазлагането на феодализма е същевременно формиране на новото, капиталистическо общество. В Англия началото
на този поврат е поставено през 16в. Това е период на обезземляване на селяните в резултат на огражданията и превръщането им в наемни работници. Земеделците се обуржоазяват. Основа на земеделието става фермерското стопанство, изградено на арендна осно
ва и
използване на наемен труд. Широко развитие получава манифактурното производство в отрасли кат
о
корабостр
оението, металургията, минното дело, текстилната про
мишленост.
Докато в епохата на търговския ка
питализъм главна форма
на богатство са парите, а основна
форма за приложение на капитала – търговията, в новите условия като
основна форма на богатството започва да се налага производителният капитал.

Уилям Пети е родоначалник на класическата политическа икономия в Англия.
Пръ
в достига до заключението, че изто
чник на стойността на стоките е съдържащото се в тях сравнително количество труд, изразх
одвано за
тяхното производс
тво.
Разграничава 2 вида цени на стоките: естествена (стойността) и политическа (пазарната цена на стоките). Естествената е вътрешната цена
на политическата.
Друг вариант за разбирането му за ст-стта е „Трудъ
т е баща и най-активен при
нцип на богатство
то, а земята – негова майка”
Разглежда работната заплата като цена на труда. Според него величината й се определя от обективни фактори, а не от с
убе
ктивни решения на законодателя. Такъв обективен фактор е минимумът необходими средства за съществуване на работника.
Към факторите, определящи работната заплата Пети отнася
плодородието на почвата (кое
то влияе върху прои
зводителността на земеделския тру
д) и климата, влияещ върху потребностите на работника.
Счита, че „естеств
ената и
истиснката рента за съответната година” е равна разликата между получените земеделски продукти (приходи) и разходите за семена и работна заплата.
Пети дава първото понятие за
диференциална рента, която свързва с различнот
о плодородие
на уча
стъците земя и най-вече с различното им месторазположение.
Рентата е една от формит
е на п
ринадената стойност и о
т нея се
определят: размера на лихвата и цената на земята. Рентата тря
бв
а да е
по-голяма от лихвата. Цената на земята
е капитализирана рента, равна е на 21
броя годишни ренти.
Според него парите са стока, чиято стойност също се определя от труда за нейното производство. Те имат местна (номиналната ст-ст
) и вътр
е
Пръв за
бе
л
язва, че равнището на лихвения процент се определя не от количеството пари, а от тяхното търсе
не и предлагане. По-благоприятен за търговията на страната е ниският лихвен процент.
Дейвид Хюм (Англия 1711 – 1776)
Парите са посредник в обращението; те са о
ръдие, което облекчава размяната на стоките.
Богатството на страната са не парите, а продуктите и трудът. Могъществото на страна
т
а и благосъстоянието на гражданите зависят от развитието на промишлеността, занаятите и търговията.
Виден представител на колич
ествената теория за парите, с принос в разработката на елементарния й вариант. Цените на стоките зависят от масата на парите в обращение (когато нарастват парите, нарастват и цените).
Привърженик е на свободната международна търговия. Дейвид Хюм (Англ
ия 17
11 – 1776)
Парите са посредник в обращението; те са оръдие, което облекчава размяната на сток
и
те.
Богатс
тПарите са посредник в обращението; те са оръдие, ко
ето облекча
ва размяната на стоките.
Богатств
ото на страната са не
парите, а продуктите и трудът. Мог
ъществото на страната и благосъстоянието на гражданите зависят от ра
звитието на промишлеността, занаятите и търговията.
Виден представител на количествената теория за парите, с принос в разработкБогатството на страната са
не парите, а продуктите и трудът.
Могъществото на страната и благосъстоянието на гражданите зависят от развитието на проми
шлеността,
занаятите и търг
овията.
Виден представител на количествената теория за парите, с принос в разработката на елементарния й вариант. Цените на стоките зависят о
т масата на парите в обращение (когато нарастват парите, нарастват и
цените).
Привърженик е на
свободната между
народна търговия. Равнището на парите и конкурентоспособността сами регулират паричните потоци, което прави ненужни държавните мерки в това отнош
ени
е.
Парите влизат в процеса на обращението без цени, а златото и среброто – без стойност – това свое значение те придобиват в процеса на пазара.
Лихвеният процВиден представ
ител на количествената теория
за парите, с прино
с в разработката на елементарния
й вариант. Цените на стоките зависят от масата на парите в обращение (ког
ато нар
астват парите, нарастват и цените).
Привърженик е на свободната международна търговия. Равнището на парите и конкурентоспособността сами регулират паричните потоци, което прави
ненужни държавните мерки в това отношение.
Па
рите влизат
в проце
са на обращението без цени, а златото и среброто – без стойност – това свое значение
те пр
идобиват в процеса на п
азара.
Л
ихвеният процент е в пряка зависимост от търсенето на заемен к
ап
итал.
С развитието на промишлеността и търгови
ята се намалява лихвеният процент, а т
ова способства тяхното развитие.
Пиер Буагилбер (Франция 1646-1714) – поставя основите на икономическия класицизъм във Франция, където условията са
коренно
р
Дели об
ще
с
твото на 3 основни класи – поземлени собственици, наемни работници и предприемачи. Наемните со
бственици и предприемачите разграничава по типа доходи – наемните работници получават фиксиран доход, а предприемачите – променлив.
Пръв разграничава функциите
на предприемача от тези на капиталиста и мениджъра. Предприемачеството за него е въпрос на предпазливост и поемане на риск.
Шар
л
Луи Монтескьо (Франция 1689-1755) -

Пръв разграничава функциите на предприемача от тези на капиталиста и мениджъра. Предприе
мачеството за него е въпрос на предпазливост и поемане на риск.
Шарл Луи Монтескьо (Франция 1689-1755) -

Шарл Луи Монтескьо (Франция 1689-1755) -