Същност, съдържание и проблеми на периодизацията

През XVIII и XIX в. в българското общество настъпват дълбоки промени, които се изразяват най-вече в появата на нещо ново и различно. През този период е премахната военно-ленната система , появява се българската буржоазия , настъпва трансформация в занаятчийското производство и търговските взаимоотношения. Налагащите се промени сред българите предизвикват необходимост от нов духовен мир , от нови познания за света и собственото битие. Стремежът към светските знания става жизнена необходимост.Въпреки всичко , изтерзаният и поруган български народ успява да запази своя език, вяра и преклонение пред историческото си минало. През посочения период той успява да заживее в единен икономически и духовен ритъм и да постави въпроса за самостоятелно развитие , за национална държава , за политическа равноправност.
Българското Възраждане е преход от Старото към Новото време , от феодализма към буржоазната епоха.
Проблемът за това от кога започва Българското Възраждане вълнува още съвременниците на тази епоха. Според Васил Априлов и Георги Раковски началото на този период трябва да се свърже с реформите в Османската империя , започнали през 20-те години на XIX в.Според Марин Дринов началната граница на Българското възраждане трябва да се отнесе към 1762 г. , когато Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“.
Съвременните историци свързват възрожденската епоха с материалните , социалните и културо-духовните промени , които настъпват сред българите през XVIII и XIX в. в резултат на вътрешното развитие и в резултат на външните влияния , проникващи от развитите страни на европейския континент.Като се съобразят с реалните изменения и историческото развитие на обществото през посочения период, съвременните изследователи разделят Възраждането на три основни периода :
Първият започва от началото на XVIII и завършва в средата на 20-те години на XIX в. Той се характеризира с разложението на турската стопанска и военнополитическа система , с постоянното засилване на стоково-паричната циркулация , със зараждането на буржоазните отношения. През този период възниква първата политическа организация на българската емигрантска буржоазия в Букурещ с ръководител Софроний Врачански. Българите започват да участват масово в борбата на съседните балкански народи за свобода и в поредицата Руско-турски войни.
Вторият период започва от реформите в Османската империя , започнали през 20-те години на века , и завършва с Кримската война (1853-1856 г.). По това време ускорено върви материалното производство , стабилизира се българската буржоазия , която застава начело на движението за светска просвета и независима Българска църква. През този период се правят и първите самостоятелни опити за отхвърляне на османската власт.
Третият период обхваща 50-70-те години на XIX в. и завършва с Руско-турската освободителна война.През този период се появява организираното национално-революционно движение, политическите организации на българите.Окончателно се формира българската нация и се начертават нейните граници. Периодът завършва с Руско-турската освободителна война, след която България възкръсва за втори път.