Съвременен български език

МОРФОЛОГИЯ НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В СЪВРЕМЕННИЯ
БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК
2.2.0. СЕМАНТИКО-ГРАМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА Прилагателните
имена означават
признаци, качества или свойства - постоянБЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕ
Н
ЕЗИК
2.2.0. СЕМАНТИКО-ГРАМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА Прилагателните
имена означа2.2.0. С
ЕМАНТИКО-ГРАМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА Прилагателните
имена означават признаци, качест
ва и
ли с
войства -

постоянни във времето - на
предметите, назовани със съществителни имена. Прила
гателните име се “прилагат” към
други имена имена означават признаци, качеств
а или свойства - постоянни във времето - на
предметите, назовани със съще
ствителни имена. Прилагателните име се “прилагат” към
други имена (или местоим
ения), откъдето идва и българският термин за назоваването
им.
Зап
омнете!
Латин
ският тер
мин за
означаване на
прилаг
ателнпредметите, назовани със съществителн
и имена.
Прила
гателните име се “прилагат” към
други имена (или местоимения),
отк
ъдето идва и българският термин
за назоваването
им.
Запомнете!
Латинският терми
н за озн
ача
ване на прилагателно име е аджйектив (adjectivum).
Прилагател
ните имена не озн
ачават отделни понятия, а едно понятие заедруги
имена
(и
ли местоимения), откъдето идва и българският термин
за назоваването
им.
Зап
омнете!
Латинският термин за означаване на при
лагате
лно
име е аджйектив (adjectivum).
Прилагателните имена не означават отделни п
онятия, а едно понятие заедно със
съществителното име, към което се отнасят, к
ато само стесняват обема муим.
Запомне Запомнете!
Латинският термин за означаван
е на прилаЛатинският термин за означаване на прилагателно име е аджйектив (adjec
tivum).
Прилагателните имена не означават отделни понятия, а едно понятие з
аедно със
съществителното име, към което се отнасят, като само стесняват обема му
.
Следователно едно прилагателно име превръща означаваното чрез съществителното
и
ме Прилагателните имена не означават отделни поня
тия, а едно понятие заедно
понятие цвете. Под признаци, качества или свой
ства на предметите се ра
збира:
• форма, цвят, физически белези: кръгъл, продългова
т, зелен, червен,
здрав, чуплив
и т.н.;
• физиологични състояния, душевни х
ар
актеристики, интелектуални
характеристики: гладен, болен, страхлив, добър, умен, на
ходчив и т.н;
• вр• форма, цвят, физически белези: кръгъл, продълговат, зелен, чер
вен,
здр
ав, чупли
в
и т.н.;
• физиологични състояния, душевни характеристики, интелектуални
харак
теристики: гладен, болен, страхлив, добър, умен, находчив и т.н;
• време, мяс
то, пространствени отношения, поредност – годишен, летен, градски,
краймо
рски, горен, десен, и т.н.;
• физиологични състоян• физиологични състояния, ду
шевни характеристики, интелектуални
характеристики: гладен, болен,
страхлив, до
бър, умен
, наход
чив и т.н;
• в
реме,
място, пространствени отношения, поредност
– годише
н, ле
тен, градски,
крайморски, горен, десен, последен, предихарактер
ист
ики: гладен, болен, страхлив, д
обър, умен, находчив и т.н;
• време, място, прост
ранствен
и о
тношения, поредност – годишен, летен, градски,
крайморски, го
рен, десен, после
ден, предишен и т.н;
• произход, предназначение
– кни
жен
, керамичен, студентски, учителски и т.н.
• време, м
ясто, пространствени отн
ошения, поредност – годишен, летен, градски,
к
раймор
ски
, горен, десен, последен, предишен и т.н;
• произход, предназначение – кни
жен, керамичен, студентски, учителски и т.н.
Семантичната несамостойност и нео
пределеност на прилагателното име обуславя и
неговата граматическа несамокрайморс
ки, горен, десен, последен, предишен и т.н;
• произход, предназначение – книжен,
керамичен, студентски, учителски и т.н.
Семантичната несамостойност и неоп
ределеност на прилагателното име обуславя и• произход, предназначение – книжен, к
ерамичен, студентски, учителски и т.н.
Семантичната несамостойност и неопределено
ст на прилагателното име обуславя и
неговата грам
атическа несамостойност. П
бялата роза, страшният вълк, крайградските вил
и и т.н. За основна форм
а на
прилагателните имена се е приела формата за мъжки род
, единствено числ
о. С тази
форма прилагателното име се вписва в тълковния р
еч
ник на българския език.
2.2.1. ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА. Прилагателните имена дели
м на групиприлагателните имена се е приела формата за мъжки род, единствено число.
С т
ази
форма при
л
агателното име се вписва в тълковния речник на българския език.
2.2.1. ВИДОВЕ
ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА. Прилагателните имена делим на групи
въз основа на следнит
е критерии:
1) от семантично гледище (по значение);
2) от словообразовате
форма прилагателното име се вписва в тълковния речник на българския език.
2.2.
1. ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА. Прилагателните имена делим на групи
въз основа на
следните
критер
ии:
1) от сема
нтично
гледище (по значение);
2) от словообразов
ателно гл
едище
(по състав);
3) от структурно гледище (по ст2.2.1. ВИДОВЕ ПРИЛ
АГА
ТЕЛНИ ИМЕНА. Прилагателните име
на делим на групи
въз основа на следните критерии
:
1) от
сем
антично гледище (по значение);
2) от словообразователно гледи
ще (по състав);
3
) от структурно гледище (по структура).
2.2.1.1
. ВИДО
ВЕ
ПРИЛАГАТЕЛНИ ПО ЗНАЧЕНИЕ. Прилагвъз основа на следни
те критерии:
1) от семан
тично гледище (по значение);
2) от словообразо
вателн
о г
ледище (по състав);
3) от струк1) от семантично гледище (по значение);
2)
от словообразователно гледище (по състав);
3) от структурно гледище (по структ
ура).
2.2.1.1. ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ПО2) от словообразователно гледище (по състав)
;
3) от структурно гледище (по структура).
2.2.1.1. ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ПО ЗНАЧЕ
НИЕ. Прилагателните имена по
значение се делят на качестве3) от структурно
гледище (по структура).
2.2.1.1. ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ПО ЗНАЧЕНИЕ. Прилагателните
имена по
значение се делят на качествени и на относителни. Качес2.2.1.1. ВИДОВЕ П
РИЛАГАТЕЛНИ ПО ЗНАЧЕНИЕ. Прилагателните имена по
значение се делят на качес
• цветове – бял, червен, син и т. н.;
• вкусов
е – сладък, горчив, кисе
л и др.;
• физически свойства – здрав, мек, корав и т. н.;
• интелектуални,
воле• вкусове – сладък, горчив, кисел и др.;
• физически
св
ойства – здрав, мек, корав и т. н.;
• интелектуални, волеви и нравствени качества –
умен, талантлив,
съвест• физически свойства – здрав, мек, корав и т. н.;
• интеле
ктуа
лни,
волеви и

нравствени качества – умен, талантлив,
съвестен, добър, глупав и др.
Качествен
ите прилагателни имена притежават следните г• интелектуални, волеви и нравств
ени качества – умен, талантлив,
съвестен, добър, глупав и др.
Качественит
е прилагателни имена притежават следните граматични и семантични
особености, к
оито ги различават от относителните прилагателни имена в съвременн
ия
бългасъвес
тен, добъ
р, глуп
ав и др.
Качес
твенит
е прилагателни имена притежават следните г
раматични
и се
мантични
особености, Качествените прилагателни имена притежават
сл
едните граматични и семантични
особености, които ги различават от относителните
прилагат
елн
и имена в съвременния
български език:
1. В по-голямата си час
т те могат да се
степенуват: по-висок, най-добър, по-
труден, на
й-лесе
н.
Не се степенуват само качествениособености, които ги
различават от относител
ните прилагателни имена в съвременния
българск
и език
:
1
. В по-голямата си част те могат да се степенуват: по-висок, най-добър, по
-
труден, най-лесен. Не се степенуват само качествените прилагателни, означава
щи
цветове или някои абсолютни признаци, например: бос, жив, мъртъв, кух, сбългар
ски език:
1. В по-голямата си част те могат да се степен1. В по-голямата си част
те могат да се степенуват: по-висок, най-добър, по-
труден, най-лесен. Не
се степенуват само качествените прилагателни, означаващи
цветове или някои абсолю
тни признаци, например: бос, жив, мъртъв, кух, сляп и др. Но
при преносна употреб
а и те могат да се степенуват, напр.: Той е птруд
ен, най-лесен. Не се степе
степени на означавания признак. Образуването с
тава чрез различни афикс
и, например:
слаб – слабоват, слабичък, възслаб; добър – д
обричък, предобър
и др.
3. От тях могат да се образуват съществителни имена
ч
рез различни суфикси,
например: добър – Добрина, доброта; храбър – храброст, храбре
ц, хубав – хубавец,
хубост и др.
4. От тяхслаб – слабоват, слабичък, възслаб; добъ
р –
добр
ичък, пре
д
обър и др.
3. От тях могат да се образуват съществителни имена чрез различни с
уфикси,
например: добър – Добрина, доброта; храбър – храброст, храбрец, хубав
– хубавец,
хубост и др.
4. От тях могат да се образуват наре3. От тях мо
гат да се образуват съществителни имена чрез различни суфикси,
например: добър
– Добрина, доброта; храбър – храброст, храбрец, хубав – хубавец,
хубост и др.
4. От тях
могат
да се образува
т наре
чия: 1) чрез суфиксите -е или -о или 2) чр
ез
конвер
сия н
а формата за ср.р ед.ч. в наречие, нанапример: добър – Добрина,
до
брота; храбър – храброст, храбр
ец, хубав – хубавец,
хубост и др.
4. От тях могат
да се о
бра
зуват наречия: 1) чрез суфиксите -е или -о или 2) чрез
конвер
сия на формата за
ср.р ед.ч. в наречие, напр.: 1) добър – добре,
хубав
–
хубаво,
бърз – бърже и 2) тъжно (прил. име) дете – т
ъжно (наречие) пхубост и
др.
4. От тях могат да се образуват нареч4. О
т тях
мог
ат да се образуват наречия: 1) чрез суфиксите -е или -о или 2) чрез
конвер
сия на формата за ср.р ед.ч. в наречие, напр.: 1) добър – добре, хубав – хубав
о,
бърз – бърже и 2) тъжно (прил. име) дете – тъжно (наречие) пее, весело (прил.
име)
настроение – весело (наречие) пее т. н.
5. Много от тях изграждат двойкконв
ерсия на формата за ср.р ед.ч. в наречие, напр.: 1) добър – добре, хубав –
хубаво,
бърз – бърже и 2) тъжно (прил. име) дете – тъжно (наречие) пее, весело (п
рил. име)
настроение – весело (наречие) пее т. н.
5. Много от тях изграждат двойк
и имена с противоположни значения, т.нар.
антоним
и, например: тесен – широк
• веществото, от което е направен предметът –
дървена кутия, железен м
ост,
златен пръстен;
• форма на предмета – кръгла маса, къ
лбовидна мълния,
триъгълно лице;