Съвременна руска литература

век започват да възникват политическите партии и е учредена държавната Дума ( руския парламент). Николай Втори е последният руски цар от династията на Романите.
катастрофа, с много жертви, довела до създаване на тоталитарната система. Настъпва голяма разруха в икономиката. За да се възстанови икономиката през 1921 г. се приема т.нар. Нова икономическа политика (НЕП). Тя бързо довежда до възстановяване на икономиката и завършва с края на 20-те години с насилствената колективизация на селото от Сталин. 1922 г. се образува държавата Съветски съюз. 30-те години са известни като годините на Великия терор – създават се лагерите Гулак.
криза във връзка с пораженията на фронта и стопанската разруха. Николай Втори доброволно се отказва от властта и се формира т.нар. Времено правителство и Русия става република.
ого от политическите з Първа световна война (1914-1918 г.) – Русия участва в състава на Антантата. Влиза във войната заради балканските си амбиции.
о
го жертви, довела до създаване на тоталитарната система. Настъпва голяма разруха в икономиката. За да се възстанови икономиката през 1921 г. се приема т.нар. Нова икономическа политика (НЕП). Тя бързо довежда до възстановяване на икономиката и завършва с края на 20-те години с насилствената колективизация на селото от Сталин. 1922 г. се образува държавата Съветски съюз. 30-те години са известни като годините на Ве Октомврийска революция 1917 г. – въоръжено сваляне на временното правителство и идване на власт на Болшевишката партия, установяване на съветска власт. Започва се преследване на другите партии.
ЕП). Тя бързо довежда до възстановяване на икономиката и завършва с края на 20-те години с насилствената колективизация на селото от Сталин. 19 Гражданска война 1917 – 1922 г. – въоръжена борба между болшевиките и техните противници. Болшевиките създават „Червената армия”. Съществува широк спектър от оценки за Октомврийската революция. Сега се смята, че това е било национална катастрофа, с много жертви, довела до създаване на тоталитарната система. Настъпва голяма разруха в икономиката. За да се възстанови икономиката през 1921 г. се приема т.нар. Нова икономическа политика (НЕП). Тя бързо довежда до възстановяване на икономиката и завършва с края на 20-те години с насилствената колективизация на селото от Сталин. 1922 г. се образува държавата Съветски съюз. 30-те години са известни като годините на Великия терор – създават се лагерите Гулак.
застой. Средата на 80-те години на власт идва Гурбачов, който подема курса към перестройка. През този период се реабилитират жертвите и се дава амнистия на много от политическите затворници. Много забранявани произведения биват публикувани.
т
е за изкуството и неговото предназначение. В края на 19 век е от значение съседството на класическата литература на Толстой и Чехов с новите модерни течения. Изработването на новите естетически програми става на фона на творчеството на Чехов, Толстой, Короленко. Чехов оказва влияние върху новите художествени търсения в началото на века. Творчеството му играе ролята на свързващо звено между класическия реализъм и зараждащите се нови течения. По това време в Русия навлизат и стават популярни импресионизмът и натурализмът. Натуралистическата литература е представена от писатели като Арцибашев, Боборикин, Мамин-Сибиряк. Тя в доста голяма степен е ориентирана към модела на Зола, но не попада в корпуса на класическите текстове. По пътя на великите писатели реалисти тръгва едно по-младо поколение автори, обединено около издателство „Знание” и често е наричено Знаниевци, реалисти, неореалисти. Тук са Максим Горки, Иван Бунин, Александър Куприн, Леонид Андреев. Бунин и Куприн открито декларират привързаността си към класическата литература, въпреки че в творчеството Великата Отечествена война (Втора световна война) 1941-1945 г. – много жертви. След смъртта на Сталин ( края на 50-те и началото на 60-те), когато управлява Никита Хрусчов е сравнително по-либерално време. Управлението на Брежнев (70-те-80-те години) се счита като време на застой. Средата на 80-те години на власт идва Гурбачов, който подема курса към перестройка. През този период се реабилитират жертвите и се дава амнистия на много от политическите затворници. Много забранявани произведения биват публикувани.
ачение. В края на 19 век е от значение съседството на класическата литература на Толстой и Чехов с новите модерни течения. Изработването на новите естетически програми
с
тава на фона на творчеството на Чехов, Толстой, Короленко. Чехов оказва влияние върху новите художествени търсения в началото на века. Творчеството му играе ролята на свързващо звено между класическия реализъм и зараждащите се нови течения. По това време
в Русия навлизат и стават популярни импресионизмът и натурализмът. Натуралистическата литература е представена от писатели като Арцибашев, Боборикин, Мамин-Сибиряк. Тя в доста голяма степен е ориентирана към модела на Зола, но не попада в корпуса на класическите текстове. По пътя на великите писатели реалисти тръгва едно по-младо поколение автори, обединено около издателство „Знание” и често е наричено Знаниевци, реалисти, неореалисти. Тук са Максим Горки, Иван Бунин, Александър Куприн, Леонид Андреев. Бунин и Куприн открито декларират привъ Периодът, който обхваща последните години от 19 век и първите едно, две десетилетия на 20 век (1880-1917) се наричат „Краевековие”. Това е време на промени и преход в изкуството, време на търсене на нови пътища на развитие. Ситуацията в културния живот се характеризира със засилено самосъзнание за разпад и дисхармония, с апокалиптични нагласи в очакване на непознатото, ново столетие. Преходният, кризисен характер на изкуството се проявава в различни аспекти – в изострена идейна и естетическа борба, задълбочени противоречия във възгледите за изкуството и неговото предназначение. В края на 19 век е от значение съседството на кл
а
сическата литература на Толстой и Чехов с новите модерни течения. Изработването на новите естетически програми става на фона на творчеството на Чехов, Толстой, Короленко. Чехов оказва влияние върху новите художествени търсения в началото на века. Творчеството му играе ролята на свързващо звено между класическия реализъм и зараждащите се нови течения. По това време в Русия навлизат и стават популярни импресионизмът и натурализмът. Натуралистическата литература е представена от писатели като Арцибашев, Боборикин, Мамин-Сибиряк. Тя в доста голяма степен е ориентирана към модела на Зола, но не попада в корпуса на класическите текстове. По пътя на великите писатели реалисти тръгва едно по-младо поколение автори, обединено около издателство „Знание” и често е наричено Знаниевци, реалисти, неореалисти. Тук са Максим Горки, Иван Бунин, Александър Куприн, Леонид Андреев. Бунин и Куприн открито декларират привързаността си към класическата литература, въпреки че в творчеството им намират отражение много модернистични нововъведения. Горки се отнася по-критично към наследството на 19 век. Той смята, че класичската литература не е изпълнила мисията си до край, защото не е пре
дставила действения човек. Основните жанрове на
неореалистите са разказът и повестта, но също и миниатюра в проза, ескизът, фрагментът. Новита жанрови структури са резултат от подчертаната сложност към експериментиране с формата и от нововъзникващите чотателски нагласи. Епохата на романа е приключила и когато е избиран този жанр е значително модернизиран и рядко има успех в критиката и публиката. В продължаващите години водеща фигура е Горки. В центъра на вниманието са неговите ранни легенди, песни и романтически разкази. Характерна за тях е романтизацията на герои извън обществените структури (цигани, скитници), привличащи с патоса на отрицанието си и неприемането на еснафството. При описанието на героите епитетите са „свободен” и „горд” (Човек – това звучи гордо. – Горки). Разказите и пиесите му от този период и по-късните му творби като повестта „Майка” и много романи са в основата на т.нар. Съветски литературен канон (началото на 30-те години).
о
, което е най-представително и в най-голяма степен определя облика на Краевековието е модернизмът. Това е явление, обхващащо всички нереалистични и антиреалистични течения в литературата, главно в поезията (1890- до края на 20-те години). Модернистичното изкуство е еспериментално, сложно и неясно. То съзнателно се стреми да обнови поетическите средства, за да изрази промененото световъзприемане на човека от 20 век. В Русия модернизма преминава през 2 големи фази:
Символизъм (1890-1910)
Постсимволизъм (след 1911) – акмеизъм, футуризъм, имаженизъм, конструктивизъм, ОБЕРУ.
Тази епоха на Краевековие много често е назовавана със „Сребърен век”. Съществува широка и тясна употреба. В широката му употреба се изучават всички страни на културния живот в Русия между условно века на романа (19 век) и съветския период. В тесния смисъл Сребърният век е синоним само на модернизма. Смята се, че това е блестяща епоха, белязана с разцвет на духовното, своеобразно духовен и религиозен ренесанс. Характеризира се със силно изразен естетизъм.

СИМВОЛИЗЪМ

Първото и най-влиятелното руско модерно течение. Възниква в началото на 1890 г. две прояви бележат раждането му на руска почва:
През 1892 г. младият поет и есеист Дмитрий Мерешков публикува една своя лекция, прочетена в Санкт Петербург и тя се смята за литературен манифест на новото течение. Названието й е „Причините за упадъка и новите течения в съвремен
ната руска литература”. Тезите са му – съвременната култура е на границата на дълбока криза, до която я е довела гражданската тенденциозност; основата на истинското изкуство е вечното, религиозно, мистично чувство и затова бъдещата символистична руска поезия трябва да притежава 3 основни неща (мистично съдържание, символизация и разширяване на художествената впечатлителност в духа на импресионизмът).
Призовава да се обогати съдържанието на руската поезия с мистичната идея и да се обнови поетиката с помощта на символите и на импресионизма. По същото време излиза и стихосбирката му „Символи”, която има за епиграф думите на Гьоте, че преходното е символ на вечното.
През 1894 г. в Москва излиза в 3 книги алманах „Руски символисти”. В тях има образци на новата лирика, преводи от фрнески и имитации. Автор на книгите е Валерий Брюсов. Това всъщност е литературна мистификация. Брюсов е замаскирал своите опити чрез няколко псевдонима. Все едно представя много автори със свой творчески маниер. Имитациите на френските символисти не са били просто епигонство, защото са давали възможност да се усвои новия поетически език. Сборниците е трябвало да създадат илюцията, че работи цяло символистичн
о направление и тази мистификация създава тази илюция. Алманахът е яростно критикуван. Символизмът в Русия е признат за съществуващ. Брюсов го кръщават декадент, всички списания са затворени за него. Скандална известност получава един негов моностих: „О, закрий си бле
дите нозе”. Шо