Съвременни образователни парадигми

Съвременни образователни парадигми

Парадигма - озн. образец, модел, метод за постигане на определени цели или най-общо модел на мислене в опр научна област. Понятието има гръцки произход и е едно от осн понятия на съвременната философия на науките. Първоначално с него се обозначават съвкупността от обеждения, ценности, методи, технически средства, които са приети от научната общност за осъществяване и продължаване на научната традиция в дадена научна област. Първоначално това понятие се използва в природомат науки. След това преминава в другите науки и се определя като модел или пример за преобладаващия начин за решаване на научни проблеми. С развитието на науките към научните парадигми се прибавят и парадигмите на общоприетите практики. Парадигмата е философска и теоритична рамка на научна школа или дисциплина, в която са формулирани теории, закони, обобщения и експерименти в тяхна подкрепа. Парадигмата търси отг на въпросите- какво трябва да се наблюдава и изследва, как да се структурират изследователските въпроси, как да се проведе експеримента, как да се интерпретират резултатите от експеримента.
Според Томас Кун развитието на науката преминава през няколко периода. Първият период е до появата на парадигмите. Вторият период той я опр като нормална наука, т.е. Господство на парадигмите, трети период е кризис на парадигмите, четвърти период е научна революция. В педагогиката парадигмите могат да се обособят в 3 групи: 1-парадигми на възпитанието 2-парадигми на обучението 3-парадигми на образованието
Според факторите на развитие съществуват 4 основни парадигми на възпитанието:
- Антропологическа. Антропологията е наука за произхода и развитието на човека, рода, обществото и на културата. При тази парадигма се признава равнопоставено действие на биологическите и соц фактори в развитието на човека.
-Аксиологическа парадигма- наука за ценностите, разглежда възпитанието като част от културата, кояп съдейства в най-виспка степен за облагородяване и хуманизация на соц условия на живот и чов. взаимоотношения
-Акмеологическа- раздел от психологията на развитие, която разглежда закономерностите и механизмите на индивидуалното развитие на личността.Според акмеологическата парадигма човек трябва да получава максимална помощ за разкритие на своята индивидуалност и реализация на потенциала
-Комуникативна парадигма – изисква да се осигурява комуникация,общуване,взаимно усъвършенстване на хора от една предметна област с приблизително еднакво ниво на развитие,чрез обмен на инф.,знания и умения.
Втората група парадигми са според водещите възпитателни взаимоотоношения или според стила на възпитание.
1.Парадигмата на авторитарното възпитание - се характеризира със строга дисциплина насочена към правила и ограничения по отношение на децата.Насочена към огранимчение и правила по отношение на децата.
2.Парадигмата на природосъобразното възпитание – разчита на примери за постепенност, ненасилственост и универсалност в заобикалящата ни природа,т.е. тя изисква създаване на естествени условия за развитие на всичко живо в ния и тъй като човека е част от природата той се развива по нейните закони.
3.Парадигма на свръх закрила - в която родителите винаги се намират в ситуация на пълна загриженост и защита не детето от всички трудности и изпълняват значителна част от неговите желания
4.Парадигмата на демократичното възпитание налага балансирани взаимоотношения,мяра в емоциите ,свободата и ограниченията ,еволюция в статуса на възрастния от пръв между равни до равен между равни.
5.Парадигма на либералното възпитание – се базира на приятелска връзка между родители и деца,поставянето им на едно ниво,голяма свобода за действията на децата. Родителите не оказват реална подкрепа и влияние при решаването на проблеми,а се съобразяват само с желанията на децата.
Парадигмите на обучението са различни модели за неговото провеждане и решаване на проблеми.Според носителя на информация парадигмите на обучение са устна,устно-писменна и електронно-дигитална.Според признака на позиции и отношения на учител и ученик в обучението има структуралистка,функционалистка,конструктивистка и консенсусна.
-При структуралистката парадигма обучението се разглежда като йерархична съвкупност от връзки и компоненти.
-При функционалистката парадигма моделите на учене изискват активност на ученика,съобразявне с неговите интереси и потребности.
-При конструктивистката парадигма на ученика се дава възможност да използва по-рано получените знания и опит.
-В консенсусната парадигма има балансирано участие на учители и ученици в обучението на базата на съгласуване и договаряне.
Парадигмите на образованието се обособяват в две групи :
1.Според търсените резултати от образованието – в нея се включват компетентностна и културологична . Компетентностната парадигма пазглежда резултатите от обучението като съвкупност от знания,умения и компетентности. Културологическата парадигма ориентира образованието към усвояване на ценности на културата към комуникация и общуване и условия за културно-съобразен живот на човека.
2.Според отношението общество-личност – в социоцентричната парадигма държавата и обществото определят характера на образование. А втората е личностно ориентирана парадигма, която има за цел развитието на личността и нейното приобщаване към общочовешки ,общодемократични и общокултурни ценности.