Създаване на българската писменост и култура

,
с
ъздават обща култура с елементи о
т едната и от другата специфика. Оформя се своеобразен общ език с известно преобладаване на славянските езикови особености.
в
ане на съответната информация.
международните контакти понякога били използвани гръцки или л
а
тински букви за отразяване на съответната информация.
о ползването на едно общо писмо за славяни и българи, което да отразява фонетичните особености на новосъздадения старобългарски език.
в
а, че баща им бил византиец, а майка им – славянка. Семейството имало седем деца, от който най-малък бил Константин. Методий бил роден в 845 г., а Константин – Крил през 826 или 827 г.
йка им – славянка. Семейството имало седем деца, от който най-малък бил Константин. Методий бил роден в 845

г., а Констан
тин
– Крил през 826 или 827 г.
че именно в такава среда са израснали двамата братя.
не на азбуката. Обикновено се приема, че тя е създадена през 855 г. Сведения за това се черпят о В Солун и Солунско имало значително славянско присъс
тв
ие и се приема, че именно в такава среда са израснали
два
мата братя.
ар при патриарха, а по-късно – монах в мана Още от малък Константин проявя
ва за
видна склонност към учене. В много ранна възраст той написва първите си съчинения: „Похвала на св. Григорий” и „Соломонова молитва”.
у
лтати.
по
-късно – монах в манастир край Босфора.
ок
о оценен
и и в 847 г. той провел диспут
с
бившия патриарх Анис.

завършил с отлични резултати.

п
ри патриарха, а по-късно – монах в манастир край Босфора.
х

Анис.
н
стантин вече поел катедрата по философия на патриарх Фотий в Магнаура. След това се оттеглил в манастир, в планината Олимп, в Мала Азия. Там вече се намерил с неговият брат Методий, също замонашен.
а братя започнали заедно работа по създаване на Още като студент неговите полемични способности били високо

оценени и в 847 г. той провел диспут с бившия патриарх Анис.
също замонашен.
Двамата братя започнали заедно работа по създаване на азбуката. Обикновено се приема, че тя е създадена през 855 г. Сведения за това се черпят от съчинението на Черноризец Храбър „За буквите”, където е казано, че братята я създали в 6363 г. от сътворението на света.
Книжовна дейност. Някои учени приемат, че кирилицата била създадена именно в този период от учениците на Солунските братя най-вече от Климент Охридски.
Це
н
трално място в тази книжовна дейн
ост заемат Наум и Климент Охридски. Климент Охридски посвещава много сили и време за народното просвещение. Той е написал 26 похвални слова, посветени на Йоан Кръстител, Димитър Солунски, Константин – Кирил Философ. В 915 г. вече на преклонна възКнижовна дейност. Някои учени приемат, че кирилицата била създадена именно в този период от учениците на Солунските братя най-вече от Климент Охридски.
и
жовна дейност заемат Наум и Климент Охридски. Климент Охридски посвещава много сили и време за народното просвещение. Той е написал 26 похвални слова, посветени на Йоан Кръстител, Димитър Солунски, Константин – Кирил Философ. В 915 г. вече на преклонна възраст, той се оттеглил в манастира „Св. Пантелеймон” в Охрид. Именно там починал на 27.II .916 г.
Обща територия и държава;
Създаване на общи, валидни за всички поданици на държавата, закони;
Налагането на обща религия;
Необходимостта от наличието на общ език и писменост;
Създаването на народностно самосъзнание.
йност в Плиска, а от 893 г. се преместил в Охрид на помощ на К
л
имент в неговата школа. Умира на 23.XII.910 г.
Обща територия и държава;
Създаване на общи, валидни за всички поданици на държавата, закони;
Налагането на обща религия;
Необходимостта от наличието на общ език и писменост;
Създаването на народностно самосъзнание.
Обща територия и държава;
Създаване на общи, валидни за всички поданици на държавата, закони;
Налагането на обща религия;
Необходимостта от наличието на общ език и писменост;
Създаването на народностОбща територия и държава;
Създаване на общи, валидни за всички поданици на държавата, закони;
НалаганеСъздаване на общи, валидни за всички поданици на държавата, закони;
Налагането на обща религия;
Необходимостта от наличието на общ език и писменост;
Създаването на народностно самосъзнание.
Налагането на обща религия;
Необходимостта от наличието на общ език и писменост;
Създаването на народностно саНеобходимостта от наличието на общ език и писменост;
Създаването на народностно самосъзнание.
Създ
аването на народностно самосъзнание.