Счетоводна и данъчна система на Австрия

Австрия е вътрешноконтинентална страна с развита модерна икономика. Тя е 12-тата най-богата страна в света, от гледна точка на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Тя се отличава с висок стандарт на живот и социално ориентирана пазарна икономика, която до 90-те години на XX в. до голяма степен е държавна. Ориентирането на страната към Европейския съюз довежда до бърза приватизация, a съотношението между частния и публичния сектор днес е сравнимо със средното ниво в Съюза. В продължение на дълги години основният търговски партньор на Австрия е Германия, но присъединяването към ЕС прави австрийската икономика по-независима и разнообразява външния ѝ пазар. Страната освен това става и по-атрактивна за чуждите инвеститори заради стабилността си и географската близост до бързоразвиващите се икономики на страните от бившия Източен блок.
Австрия е развита промишлено-аграрна страна. Водещите отрасли са енергетика, металургия, машиностроене, дърводобив, дървопреработване, химическа, хранително-вкусова промишленост и др.

Австрия е федеративна република. Австрийското право е преди всичко писано право. Австрийската конституция постановява, че общопризнатите норми на международното право са част от федералното право, и предвижда, че международните договори стават част от правната система на Австрия (посредством обща и специална трансформация). Йерархичното място на разпоредбите на международните договори в рамките на националната правна система се определя от тяхното съдържание.
Присъединяването на Австрия към Европейския съюз на 1 януари 1995 г. имаше за последица цялостно изменение на Федералната конституция на Австрия. След присъединяването, основополагащите елементи на правения ред на Австрия се определят не само от австрийското конституционно право, но също и от правото на Европейския съюз (конституционен дуализъм) Съгласно преобладаващото становище правото на ЕС има предимство пред националното право, както и пред обикновеното федерално конституционно право, но не и пред основните принципи на Федералната конституция.
Историческо развитие на счетоводното законодателство
Историята на закона за австрийското счетоводство датира от 1863 г., когато Общественият Търговски Кодекс е бил представен за първи път на Немската Конфедерация. В следствие на присъединяването на Австрия към Германия през 1938 г. немското право трябвало да се прилага и в Австрия, законовите разпоредби, действащи на територията на Германия, били задължителни и за Австрия, включително Немският Търговски Кодекс и Немското Корпоративно Право. След обявяването на Австрия като независима държава, след края на Втората световна война, Немският Търговски Кодекс и Немското Корпоративно право продължават да се прилагат в Австрия.
До 1990 г. Търговският Кодекс не съдържал никакви специални счетоводни разпоредби, принципи за счетоводна оценка и правила за финансово отчитане. Съдържал единствено основните принципи на счетоводството, които никъде не били класифицирани. Стремежът на Австрия за присъединяване към ЕС, през 1990 г. наложил Търговският Кодекс да бъде преразгледан, в следствие на което била включена Трета Книга, съдържаща за първи път по-детайлни счетоводни разпоредби, приложими за всички фирми, без да се отдава значение на тяхната форма на управление съгласно закона. Новите разпоредби до голяма степен били променени от Четвъртата и Седмата директива на ЕС.
На 1 януари 1995 г. Австрия става пълноправен член на ЕС. Във връзка с това се налага цялостна преработка на Четвърта, Седма и Осма Директива на ЕО до края на 1996 г. На 23 май 1996 г. било направени предложение за обновения Закон за присъединяване към ЕС. Новите правни разпоредби станали приложими за новата финансова година, след 30 юни 1996 г. През януари 1999 г. австрийският парламент издава закон, който позволява на австрийските компании да прилагат Международните Счетоводни Стандарти или други счетоводни стандарти, които са международно приети, вместо счетоводните стандарти съгласно Търговския кодекс при изготвянето на техните консолидирани финансови отчети, които било необходимо да представят пред органите на австрийската власт, като се съобразяват с факта, че същите трябва да са изготвени, придържайки се към правилата, установени от директивите на ЕО. Законът влиза в сила от финансовата година, която започва на 1 януари 1998 г.
Освен Търговският кодекс, съществуват и други закони и нормативни актови, който регламентират принципити на счетоводните изчисления. Такъв например е Закона за данъчното облагане, в който се съдържа един от фундаменталните принципи на счетоводството – „принцип на достоверността“ .
Както в България, така и в Австрия съществува Австрийски единен сметкоплан е издаден, приет 1991 г. въз основа на принципите заложени в Търговския кодекс. Той бива изменен според промените в данъчното и търговското право. Дава насоки и е с препоръчителен характер за предприятията. Структуриран е в групи сметки (две цифри) и сметки (три цифри), може да бъде удължен до четири или повече цифри, ако е необходимо. Това цели да улесни осчетоводяване на подобни бизнес сделки, особено за малките и средни предприятия.
Принципи на счетоводството
Колкото повече страните от Европейския съюз се приближават към обединяване на техните счетоводни практики за регистрираните до 2005 г. дружества, толкова повече се преплитат различните фактори за финансово отчитане. Традиционните коренно различни правила, обичаи и счетоводни практики в Европа все още представляват огромно предизвикателство за счетоводителите и одиторите на тези страни.
Австрийските общоприети търговски счетоводни принципи (GAAP) са установени в закона. Коригирани са в съответствие с данъчното законодателство, те също се формират на основата на данъчните счетоводни правила. Въпреки че австрийските GAAP и принципите в рамките на IAS / IFRS са много сходни, те се различават по своите основни цели, както и тяхната стратегическа ориентация и акцент. Счетоводните принципи в Австрия се разработват на базата на традиции и основните принципи на правилната счетоводна отчетност. Многобройни законови разпоредби, съдебни решения, разяснения и препоръки от страна на Камарата на експерт-счетоводителите (Kammer der Wirtchaftstreuhander) допълват тези принципи.
Принципите на счетоводното законодателство в Австрия наподобяват принципите за водене на счетоводство в останалите държави-членки от Европейския съюз. Някои от тях са заложени и в българското счетоводно законодателство. Основните правила, заложени в Австрийските общоприети счетоводни принципи, са изложени в Търговския Кодекс.
Принципи, които касаят изготвянето на финансовите отчети са:
Финансовите отчети трябва да бъдат изготвени в ясен и лесен за обработка формат;
Финансовите отчети трябва да предоставят ясна и точна представа за активите и пасивите, финансовото състояние и рентабилността на фирмата;
Финансовите отчети трябва да бъдат представени в завършен вид;
Активите не трябва да бъдат компенсирани със запасите и пасивите, както и приходите не трябва да бъдат намалени с разходите.
Принципи за оценка са:
Постоянство;
Системен напредък;
Оценка точка по точка;
Отговорност;
Принцип на текущите задължения;
Последователност.

В Австрия задължението за предприятията да водят книги и да записват бизнес сделки основно произтичат от предприемаческия код на страната (Unternehmensgesetzbuch - UGB). Дружествата с ограничена отговорност винаги са задължени да поддържат дневниците независимо от техния обем на продажбите. За всички други форми на предприятията UGB определя праговете за оборот. Ако тези прагове са надвишени, в предприятието автоматично трябва да се прилагат двойно счетоводство.
Финансовата година започва на 1 януари и завършва на 31 декември всяка година. Системата на счетоводство в Австрия се регулира от Bilanzbuchhaltungsgesetz 2006 г. (BibuG - Управление на Закона за счетоводството).
Формата и съдържанието на счетоводните отчети съгласно Австрийския Търговски Кодекс зависи от юридическата форма и размер на декларатора.
Има минимални изисквания относно едноличните предприятия, събирателните дружества и командитните дружества с поне един съдружник с неограничена отговорност. Независимо от големината си те са задължени да изготвят счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите. По принцип няма специални изисквания за подготовката на отчета за приходите и разходите. В счетоводния баланс трябва да са изнесени отделно сумите на дълготрайни активи, краткотрайни активи, разходи за бъдещи периоди, приходи за бъдещи периоди, собствен капитал, необлагаеми резерви, текущи задължения и бъдеща печалба. По-детайлен отчет се изисква само за да се достигне до точна и вярна оценка на активите и пасивите и размера на фирмената печалба.
Акционерните дружества, чиято дейност се развива в рамките на ЕС или на ЕИО, се считат по подразбиране винаги за големи. Управата на големите организации е длъжна освен стандартния финансов отчет да представи и подробен доклад.Същите тези изисквания се отнасят и за събирателните дружества и командитните дружества, обединени с акционерни дружества и/или дружества с ограничена отговорност в качеството им на единствен съдружник с неограничена отговорност. Финансовият отчет се състои от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и бележки към финансовите отчети. Съществуват различни изисквания относно съдържанието на отчета, особено що се отнася до счетоводните бележки, в зависимост от големината на предприятието. Закона гласи, че финансовите отчети на всички акционерни дружества и на всички средни и големи дружества с ограничена отговорност трябва да бъдат подготвени от оторизиран одитор.
След първоначалния избор на структура и наименования във финансовия отчет тази форма се прилага непроменена и за следващите финансови години, особено що се отнася до категориите в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите. Промени се допускат, само когато същите не биха попречили на точното и вярно тълкуване на документите. Тези промени следва да бъдат изложени и обяснени в бележките към финансовия отчет.
Счетоводен баланс
Счетоводният баланс се изготвя в хоризонтален счетоводен формат. Дълготрайните активи, краткотрайните активи, разходите за бъдещи периоди, необлагаемите резерви, текущите задължения, пасивите и бъдещата печалба са главните раздели на счетоводния баланс.
Дълготрайните активи са тези активи, които се предполага, че се използват постоянно от фирмата. Те се разделят в три главни групи: материални, нематериални и финансови активи. Те от своя страна включват различни компоненти(виж фиг.1). В счетоводния баланс или бележките към отчета трябва да се включи анализ на движението на дълготрайните активи. Анализът съдържа информация за покупки, продажби, амортизация, производствена цена и други.

Краткотрайните активи са тези активи, които се използват в дейността за период