Сексуалното образование в 21 век

0

Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий“
Педагогически Факултет



РЕФЕРАТ
на тема:

СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В 21 ВЕК


Велико Търново

1

СЪДЪРЖАНИЕ :



съдържание………………………………………………………… ……...……1
увод…………………………………………………………… …..……………. 2
същност на сексуално образование……………………………………….…..3
сексуалното образование в училище…………………………………….…....3
подходящата възраст за първи разговор
с децата за сексуалното здраве……………………………………………...… 5

неудобство или избягване от родители и учители
да говорят на сексуални теми……………………...………………………..…6

подходи и беседи с децата на тема
– сексуално здраве ………………………………………………..…………....6

актуална ситуация в клас за
сексуалното образование………………………………………………...…….7

анкета………………………………………………………………… …...…….8
заключение………………………………………………………………....….1 3
използвана литература и интернет източници………………………. ……..14

2

УВОД
Сексуалното образование е по-скоро необходимост, отколкото
желателно във времена на динамични и свръх технологични промени, които
преживяваме! Запознаването с основните биологични и психологични
характеристики на сексуалното поведение и на тялото, водят не само до
себе-опознаване, но и до превенция на отклоненията от нормалните
сексуални и социални взаимоотношения, както в ранна младежка възраст,
така и в зряла. Сексуалното образование дава информиран избор на младите
хора, да знаят повече за ситуации като нежеланата бременност, болести
предавани по полов път, сексуалното насилие или злоупотреби, сексуална
експлоатация, педофилията, проституцията, сексуалното насилие и др. За да
могат децата да разпознаят насилника на улицата, в рейса, в училище, в
семейството, в социалните мрежи като интернет или в общността? Според
ЮНЕСКО за да е ефективно образованието в областта на сексуалното и
репродуктивното здраве трябва да се прилага цялостен подход – основан на
учебната програма, това е процес на преподаване и изучаване на
когнитивните, емоционалните, физическите и социалните аспекти на
сексуалността. Чрез програмите могат да се анализират и представят широк
спектър от теми, включително сексуална ориентация, болести, предавани по
полов път и още много други актуални въпроси, вълнуващи младото
поколение. Училищата могат да изиграят съществена роля за подпомагане
на младите хора за изграждане на уважителни и безопасни емоционални и
сексуални отношения.
Най-важното звено в цялата система на сексуалното образование е
семейството. Защото всяко дете е индивидуално в развитието си, като
например 12-годишни момичета стават майки, докато други съзряват по-
бавно. Затова е важно всеки родител сам да прецени кога да навлезе в по-
детайлни разяснения по темата.
Училищните програми и здравните кампании трябва да бъдат в
помощ. И тук е ролята на МОН - да ги следи, координира и планира. В
повечето европейски страни националните министерства на образованието
са отговорни за изготвянето, прилагането и управлението на учебните
програми за сексуално и репродуктивно здраве, докато съдържанието на
уроците се решава предимно от училищата. Макар, че сексуалното
образование винаги е било, чувствителна тема, проучванията показват, че
повечето учители, родители и заинтересовани страни в областта на
образованието подкрепят сексуалното образоване в училищата и че то
трябва да започне преди 15-годишна възраст.

3

СЪЩНОСТ НА СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ
Терминът „сексуално образование“ не включва обучаване на децата
как точно да правят секс. В България сексуалното образование е
интегрирано в държавния образователен стандарт по гражданско, здравно,
екологично и интеркултурно образование като под-сегмент на здравното
образование, включващо още редица елементи. Целта му е в края на
основната степен (седми клас) учениците да са наясно как работят телата
им, какво представлява сексуалността и как се проявява, какви са рисковете
и начините за предпазване от тях след началото на половия живот.
Според национално представително проучване от 2016 година
средната възраст, на която младежите у нас започват да водят полов живот,
е 16 години. Поне една трета от тях не са използвали презерватив при първия
си полов акт. Някои от последиците от липсващата или недостатъчна
сексуална култура са полово преносимите инфекции , както и
репродуктивни проблеми при двата пола, депресиите и смущенията сред
младите хора, както и премълчаните проблеми в сексуалния живот. Според
препоръките на Световната здравна организация (СЗО) общото решение на
всички изброени проблеми е въвеждането на системно здравно и сексуално
образование. Организацията се позовава на доказателства и посочва, че
когато сексуалното образование е достъпно за всички и е част от
образователната система, то не само не води до по-ранна и безразборна
сексуалност и желание за експериментиране, а напротив – отлага
сексуалния дебют, намалява сексуалната активност и увеличава употребата
на контрацептивни средства. Добрата новина е, че макар вероятно малко
българи да са наясно с документите на СЗО, проучване от 2016 г.
установява, че 78% от хората между 15 и 49 години искат въвеждане на
сексуално образование в училище, водени от съвсем практична житейска
логика. Друго проучване – на Българския фонд на жените от 2019 г. –
потвърждава същия резултат.
Недоволството на родители срещу ранното сексуално образование в
училище води до спиране на програмата в някои учебни заведения в
страната. Мненията на родители станаха полярните в социалните мрежи за
и против въвеждането му.


СЕКСУАЛНО ТО ОБРАЗОВАНИЕ В УЧИЛИЩЕ

Другата причина, поради която трябва да се говори на тази тема от
рано е, че още преди да тръгнат на училище децата имат достъп до телефони,
таблети, компютри. Ако няма с кого да говорят и нямат необходимия
контакт с родителя, децата започват да затварят тези въпроси в себе си. Не
говорят за това, притесняват се, срамуват се и единственият източник на

4

информация стават някои от връстниците им. А така се появява една
огромна дупка. Родителите, които говорят с децата си на тази тема са много
малко – не повече от 20%. Това води до едно вътрешно напрежение и едно
отрицателно отношение към човешката сексуалност.
Освен да познават телата си при тези обучения младежите се учат също
да се грижат за себе си по най-добрия начин – като започнем от интимната
хигиена, минем през здравословния начин на живот и стигнем до сложния
въпрос с насилието. Наред с традиционните форми и методи на преподаване
на обективна научна информация, отнасяща се до биологични факти и
хигиена, все по-актуални стават и такива методи, чрез които се
проблематизират ценности и се формират умения. В това отношение
българското сексуално образование, следва добрите световни тенденции за
въвеждане на образователни модели, в които чрез сексуалната
информираност и знанията по биология се провокират свободни и
интересни дискусии. По този начин сексуалното образование представя и
личностните и социалните умения на учениците. А целите, свързани с
изследване на ценности и формиране на отношения и умения, се реализират
предимно чрез съдържание, отнасящо се до рисково сексуално поведение
като:
 Нежелана бременност;
 Аборт;
 Спин;
 Болести пренасяни по полов път;
 Сексуални насилие;
 Сексуална злоупотреба;
 Сексуален избор и др.

Подборът на темите е съобразен с характерните за възрастта и
поведението на подрастващите. Чрез обсъждане на рискови ситуации и
дискусии върху различни модели на сексуално поведение се цели
формиране на умение за отговорност при вземането на решения за
собственото здраве и това на партньора, както и за формиране на отговорно
отношение към последиците от взетото решение. Достойнство на
предложените програми и пособия е включването на съдържание, посветено
на развенчаването на сексуални митове и утвърждаването на действителни
ценности в сексуалното общуване. Отговорността в интимните отношения
може да бъде етикирана като споделена. Тя трябва да е съвместна и по
посока на това как да се предпазваме един от друг. Програмите за сексуално
образование не могат да не бъдат съобразени с определен превантивен
подход. Въпреки, че учебните програми целят да се формират ценности,
свързани със сексуалното поведение и взаимоотношения, те представят
също и най-актуалните въпроси в между-половото общуване вълнуващи
младите хора днес.

5

ПОДХОДЯЩА ТА ВЪЗРАСТ ЗА ПЪРВИ РАЗГОВОР
С ДЕЦАТА ЗА СЕКСУАЛНОТО ЗДРАВЕ

Според някои специалисти е много важно да се види какво стои зад
тези програми, каква е тяхната ефективност в други страни, срещат ли
одобрението на родителите. На всяка възраст може да се говори с детето по
подходящ, полезен и уважителен начин. Тъй като децата се развиват с
различни темпове, родителите най-добре могат да преценят кога и как да
говорят с тях по тези въпроси. Трябва да се уважава правото им, като
първостепенно място е отговорността за отглеждането, възпитанието и
образованието на децата. Според Световната здравна организация за
адекватен преход от юношеството към зрелостта младите хора трябва да
имат достъп до:
• адекватно поднесена, съвременна и научна информация;
• системно здравно и сексуално образование, основаващо се на
жизненоважни умения;
• здравни услуги, подходящи за младите хора;
• надеждни предпазни средства, достъпни в търговската мрежа
(контрацептиви, презервативи и др.).
Има много научни доказателства за ефективността на системното
здравно и сексуално образование. Анализите на училищни здравно
образователни програми показват, че най-ефективни са програмите,
насочени към изграждане на системни жизненоважни умения и базирани на
интерактивни методи на обучение. Системното сексуално образование,
съчетано с облекчен достъп до средства за предпазване от забременяване,
може да доведе до намаляване броя на нежеланите бременности в пубертета.
Сексуалното образование не води до увеличаване на сексуалната активност
или експериментиране от страна на младите хора. Има доказателства, че
адекватното системно сексуалното здравно образование води до:
• отлагане началото на половия живот;
• увеличаване употребата на контрацептиви;
• намаляване на честотата на сексуалната активност.

Не на последно място,