Семасиология.Дума. Синоними, антоними, омоними,пароними.

Семасиология.Дума. Синоними,антоними, омоними,пароними.
Семасиология – наука за смисловото съдържание на езиковите единици и в частност на лексическите значения на думите.
Лексема - думата като езикова и речникова единица.
Лекс – думата като речев акт.
Алолекс – думата като словоформа.
Вокабула – думата като речникова единица, която е съвкупност от словоформи във всяко едно от значенията си.
Думата като речникова единица
Дума (фонетична) – отрязък от текста между две паузи, изговорен с едно ударение.
Правописна дума – думата, взета като последователност от букви е нейният правопис.
Думата (сложна словоформа) – сложните (описателните) граматични форми също са едни от трудностите при определяне границите на думата.
Служебна дума- предлози, съюзи, частици.
Думата е основна речникова единица на езика. Във фонетиката тя се разглежда, като единство от звукове или верига от фонеми, обединени от едно ударение. В словообразуването думата е споение от различни по вид морфеми. В морфологията думата е словоформа, която се изследва според принадлежността и‘ към определена част на речта и с присъщите и граматични форми и значения. В синтаксиса думата се приема за сегмент от изречението, който може сам по себе с определена интонация да функционира като изказване. Понятието „дума“ като езиков термин означава едновременно думата като речева, като езикова и речникова единица.
Функции на думата
Номитивна ф-я – да назовава предмет, явление, действие и т.н. С помощта на думите хората общуват, изразяват своите мисли, чувства и воля.
Диференцираща и обобщаваща ф-я – чрез думата като лексема се представят понятия и категории от реалния свят.
Комуникативна ф-я – в устната и писмена реч.
Прагматична (експресивна) ф-я – с нея говорещите изразяват своите чувства, намерения.
Думата е единство от форма и съдържание. Тя има материална среда (план на изразяване) и идеална страна (план на съдържание).
Планът на изразяване обхваща звуковата обвивка на думата и особеностите в изговора и‘ , словообразувателния и морфемния и състав, съотношението между морфемите, които я изграждат (корен, представка и т.н.). Планът на изразяване се дели на фонетични словообразувателни и граматични сегменти. Във фонетично отношение думите са съставени от фонеми. В словообразувателно отношение думите са съставени от морфеми. В граматично отношение изменяемите думи имат основа и формант (афикси).
Планът на съдържание се свързва с граматичното и лексикалното значение на думата. Лексикалното (речниково) значение отделя думата като самостоятелна единица и обхваща словообразувателния и‘ строеж- определя се като основата на думата.
Граматичното значение (определя се от окончанието), обхваща морфологичния строеж на думата (род, число, време, лице), граматичното и‘ значение и синтактичната и‘ служба.
Речниковия състав на българския език
Според това дали се изменят по форма думите се делят на:
Изменяеми – включват части на речта като същ. имена, прил. имена, числ. имена, глаголи и наречия. Наричат се изменяеми, тъй като се променят техните граматични признаци.
Неизменяеми – включват частите на речта като предлози, съюзи, частици и междуметия. Тези думи не сеизменят по граматично значение.
Според функцията, която изпълняват в изречението:
Самостойни (пълнозначни) думи – изпълняват самостоятелна синтактична служба в изречението – същ. имена, прил. имена, глаголи, местоимения, числителни, наречия.
Несамостойни (служебни) думи – предлози, съюзи, частици, Несамостойните думи служат за свързване на пълнозначните думи в изречението.
Според наличието или отсъствието на словообразуващи морфеми (представки и наставки) – производни и непроизводни.
Според това дали имат един или повече корени в състава си думите са – прости и сложни. Думите с един и същ корен се наричат сродни.
Според това дали имат собствено лексикално значение или нямат – назоваващи и неназоваващи.
В зависимост от това дали думите имат едно или повече лексикални значения:
Еднозначни (термини)
Многозначни
Когато думата има само едно значение се говори за моносемия, а когато има две или повече – полисемия.
Моносемия – обикновенно това са остарели или диалектни думи, специализирани термини от науката и техниката.
Полисемия – почти всяка дума е многозначна.Бива два вида:
Понятийна полисемия – при която всяко значение възниква в речта преди всичко, за да бъде назовано друго понятие.
Функционална полисемия – при която отделните значения са свързани с едно общо понятие, но при отделните значения обемът и съдържанието му се стесняват или разширяват.
Според това дали назовават сходни или противоположни неща думите се делят на:
Синоними – думи, близки по значение, но различни по звуков състав.
Антоними – думи с противоположно значение.
Думите, които са еднакви в план на изразяване, т.е. имат еднакъв звуков състав, могат да се различават в план на съдържание:
Омоними – еднакъв звуков състав, но различни по значение.
Омографи – пишат се по един и същи начин, но различни при изговаряне.
Омофони – звучат еднакво, но различни при писане.
Пароними – думи, които са близки по звучене, но имат различно значение.