Семейството като фактор на социализация

тема 9. Семейството като фактор на социализацията
Семейството изпълнява 4 функции : възпроизводствена, сексуална, икономическа, възпитателно-социализираща.
Ранната социализация протича най-добре в семейството. То е малка група, първична социална общност с фундаментално значение за социализацията на подрастващото поколение. Това е първата социална единица, с която новороденото има продължителен контакт и сред която се развиват форми на социално поведение. Семейството, в което се ражда детето, предопределя мястото му в обществото през първите години на живота.
Характерът на специфичната възпитателно-социализираща функция се обуславя от определени фактори - материални условия на живот, жизнен стандарт на семейството, социален статус на родителите, отношението на родителите към децата.
Според структурата си семействата биват: прости - само родители и деца, сложни - преки родственици, смесени - непреки родственици, с не пълно ядро - един родител
В зависимост от характера на основните отношения в семейството се азграничават 3 типа семейства:
- първият е изцяло ориентиран към възрастните - пълна регламентираност на отношенията между членовете.
- вторият е изцяло ориентиран към децата - отсъствие на каквато и да е регламентираност
- третият- ръководство от страна на възрастните.
Социализацията на детето в семейството се влия от броя на членовете му. Колкото по-малко а децата в семйството, толкова по-зависими са те от родителите си. Колкото повече са, толкова повече търсят сигурност и защита един от друг и създават вътрешна сплотеност.
Сравнено с връстниците, семейството упражнява по-слабо влияние върху децата.
Патрист - по-често стои у дома, по-често приема приятелите си у дома.
Матрист - по-слонен да обсъжда своите проблеми у дома с родителите.