Системи от уроци за създаване на ученически текст

Учебния план по български език и литература трябва да осигурява формиране на умения за създаване и възприемане на устни и писмени текстове в разнообразни комуникативни ситуации. Какви да бъдат тези текстове – устни или писмени, монологични или диалогични – зависи от комуникативните дейности, които извършват учениците за удовлетворяване на житейските и учебните си потребности.
В системата на ученически текстове е приложена стратегия за приближаване на текстовете, които учениците създават в училище, към реално функциониращите текстове в извънучилищното комуникативно пространство. Затова в основата ѝ стоят комуникативните потребности на учениците в битието им на обучаеми и граждани на България.
Ученическите текстове могат да се разделят на две основни групи – репродуктивни и продуктивни.
Репродуктивните текстове възпроизвеждат съдържанието на някакъв изходен текст. Възпроизвеждането може да има различен обхват и да се извършва с различни техники – преразказване, рефериране, цитиране, парафразиране на отделни пасажи, обобщено представяне на целия текст или на части от него. Към репродуктивните текстове спадат – преразказа, резюмето, конспекта и реферата. Общото за всички текстове от репродуктивната група е, че те винаги имат текст първоизточник.
Към продуктивните текстове се отнасят авторските текстове на учениците – описания, повествования, интерпретации и др. Продуктивните текстове се разделят на две подгрупи според това, дали се съотнасят с нетекстов или с текстов обект. Продуктивни текстове, които възникват по повод на нетекстов обект, като съчиняват нещо във връзка с него, се определят в най-общ смисъл като съчинения. Тематично те могат да се свържат с лице, животно, предмет, явление, случка, проблем, чувство, желание, идея и т.н. и да го описват, разказват за него, да съобщават или разсъждават, по повод него. Съчиненията могат да се подразделят на съчинения описания, съчинения повествования, съчинения разсъждения и т.н.
Ученическите продуктивни текстове, в които се подлага на тълкуване друг текст, се определят като съчинения интерпретации. Те са свързани с вече съществуващ текст. В тях текстът първоизточник се подлага на анализ, коментар, оценка от определена гледна точка. Текстовете интерпретации се реализират в различни жанрови форми – отговор на въпрос, статия, есе.

Аналитичният преглед на учебните програми по български език и литература доказва актуалността и практическата приложност на системата на ученически текстове за начално училище. Работата върху изграждане на цялостен ученически текст е ориентирана в периода 2-4 клас. Като се има предвид, че тогава се появява основата за формиране на езиковата култура на учениците, добре е да се преосмисли подходът за подбор на типовете и видовете писмени текстове, които се включват в учебното съдържание.
В процеса на създаване на текст се формират и усъвършенстват основни комуникативни умения, които в реалната речева практика се актуализират комплексно, а не самостоятелно. Затова системата на ученически текстове в начална степен да бъде представена с двата си основни типа – репродуктивни и продуктивни текстове.
В началния училищен период се поставя акцент върху репродуктивните текстове, тъй като те са свързани с по-леката текстопораждаща дейност, която предполага ползване на някакъв готов текст.
Обособяването на уроците за създаване на ученически текст е условно, защото освен основния признак за класифициране – целите на обучение, се добавя още един – спецификата на процеса за създаване на текст. От гледна точка на целите това са синтетични уроци, а от гледна точка на спецификата на пораждане на текст, това са уроци за създаване на собствени текстове и за предаване на чужда реч.
Организацията на работа за създаване на текст предполага изграждане на система за подготовка, писане и редактиране на текста. В училищната практика системата се реализира чрез т.нар. урок за подготовка, урок за написване и урок за редактиране на текста. Те отчитат параметрите на конструираната за учебни цели речева ситуация, с която се свързва съставянето на ученическия текст и се организират в зависимост от изискванията, произтичащи от спецификата на съответния вид текст, от подготовката на учениците от съответния клас, от педагогическия стереотип на учителя и пр. Трите типа уроци – за подготовка, за написване и за поправка са относително самостоятелни, поради което не е задължително да се търси някаква последователност във времето за провеждането им. Въпреки това училищната практика показва, че най-добре е урокът за подготовка и урокът за написване на текста да се провеждат в два последователни часа. Докато урокът за поправка се провежда значително по-късно.

Урокът за подготовка на текст се свързва с подготовката за изграждане на текста като смислова единица. Ако се подготвя съчинение, акцентът се поставя върху измисляне на съдържанието на бъдещия текст, а ако се подготвя преразказ – върху запознаване с изходния текст. В структурата на урока задължително трябва да се включи анализ на конкретната ситуация на общуване, която провокира създаването на текста. По този начин ученикът ще бъде мотивиран да съставя текст не само за учебни цели, но и за да се удовлетвори някаква комуникативна потребност. На учениците се предлага мотив за създаване на текстове, свързани с реалните и/или предполагаемите им житейски потребности. Мотивацията обикновено се свързва с потребностите, настоящи или бъдещи , от общуване на дадена тема. Ако в урока се подготвя създаването на преразказ, мотивацията на учениците най-често се свързва с удовлетворяването на техните информационни потребности, с разширяване на духовния им кръгозор, с провокиране на интереса и любопитството им.
Работата с нов материал се свързва с ориентиране в речевата ситуация, с която е свързан текстът, и с планирането му. Изработването на варианти за план на текста маже да послужи като опора за учениците, без те да са задължени да се съобразяват с него. Също така препоръчително е да се даде възможност на учениците сами да изберат адресат на техния текст. За да има разнообразие в езиковия изказ на съчиненията, подходящо е да се активизира речниковата работа в различни моменти от урока. За целта се записват синоними на някои от често употребяваните думи, уточнява се речниковото значение на други и пр.
За да се внушава, че съдържанието на съчиненията може да бъде много разнообразно, добре е учителят да предлага колкото може повече информация по темата за съчинението.
Специфичен момент от урока за подготовка на текст е самостоятелното създаване на части от текста. Учениците трябва да се опитат сами да се справят със задачата да продуцират откъс от текста. Нито в часа за подготовка на съчинение, нито в часа за подготовка на преразказ се препоръчва един ученик да прави опити за създаване на цялостен текст.
За да улесни учениците си, учителят може да насочи вниманието към някои характерни особеност на типа текст, към специфични изисквания за езиковото му оформление, а понякога и превантивно към типовете грешки, които се допускат. Например преди да се пристъпи към създаване на подробен преразказ, могат да се припомнят основните изисквания към него: вярно, точно и последователно да се възпроизвежда съдържанието на текста; да се използват несвидетелски л-форми или изявителни форми на сегашно време; да се преразказва със свои думи; пряката реч да се предава като косвена и др.

Целта на уроците за създаване на текст е да се даде образец на дейност при съставяне на който и да е текст. Структурата на урока включва следните операции: първата включва действия за изграждане на смисловото съдържание на текста; втората – предаване на смисловото съдържание със средствата на езика; третата – усъвършенстване на текста.
Съдържанието на текста в урока за самостоятелното му създаване се изгражда на принципа на записване на потока от мисли, които обикновено се свързват с предварителния план, разработен в часа за подготовка. В технологичен аспект това „нахвърляне” на съдържанието се свързва с работата върху чернова. С по-малко свобода се отличава „свободното писане” на черновата на преразказ, защото неговото съдържание се определя от изходния текст. Там черновата фиксира последователността и логиката на текста, за да не се допусне разместване на епизоди от изходния текст и/или изпускане на някои от тях.
При писането на съчинения записването на потока от мисли по поставена тема често е непълно и неясно, а смисловите единици не са организирани в едно цяло, затова се оформя текст, който е разбираем само за автора му. Тъй като целта за създаването на текста е той да бъде разбираем за адресата му, работата върху черновата продължава с подбор за съществената за темата на текста информация и подреждането ѝ в нужната последователност. Текстът се конструира в съответствие с функционално-смисловите и жанровите си специфики, като се използва собствения езиков запас на ученика. Така се оформя първия вариант, т.е. цялостната чернова на текста. Оттук нататък следва да се продължи с работа върху беловата, но тъй като малките ученици трудно отриват собствените си грешки, препоръчително е учителят да събира за проверка първия вариант на черновите, да ги проверява и да маркира грешките в тях, без да поставя оценка на текста. В следващ учебен час черновите с бележките по тях се връщат, учениците редактират грешките си и пишат беловата на текста, която се взема за проверка и оценка.
Крайната цел на уроците за създаване на текст е да се развие самостоятелното мислене и умението на учениците да изразят своето комуникативно намерение.

Умението да се усъвършенства собственият текст е особено значимо за речевата практика, затова в училище се организира специално обучение за формирането му – в уроците за поправка на текст. Като завършваща дейност по оформянето на писмения текст редактирането се свързва с отстраняването на различни повърхностни недостатъци, затова още при писането на текста учителят насочва вниманието към някои видове лексикални, смислови, композиционни, синтактични и други грешки. Ако ученикът има самосъзнание, че е възможно да допусне подобни грешки, преди да предаде текста си, той ще знае какво да провери, за да го коригира. Обект на самостоятелен контрол са и техническите характеристики на писмената работа – полета, разполагане на заглавието, използване на нов абзац и пр. С оглед на формиране и стабилизиране на уменията за самоконтрол и редактиране е подходящо някои от текстовете да се разработват само на чернова. Редактирането на цялостен текст има свой алгоритъм, който стои в основата на структурата на урока за поправка. Той включва усъвършенстване: на смисловата и тематичната завършеност на текста; на композиционната му цялост; на уместната употреба на лексикалните единици и на правописните и пунктуационните грешки.
Насочването на учениците към смисловата и тематичната завършеност на текста е първо