Скулптура – видово и жанрово разнообразие, изразни средства, материали и техники

Скулптура – видово и жанрово разнообразие, изразни средства, материали и техники

Скулптурата (от лат. skulptura – изрязване, изсичане, ваятелство) е вид изобразително изкуство, което се различава съществено от останалите (живопис, графика) поради факта, че скулптурното произведение съществува в пространството като триизмерен обект. За разлика от другите, то не е двуизмерно отражение на действителността, а представлява реално съществуваща материя с художествена стойност. Често скулптурата се определя като пластично изкуство. Под пластика се разбира хармоничното съчетаване на обемните форми, плоскостите и пропорциите, изразителното предаване на жестовете, движенията, вътрешната конструкция на обекта.
В зависимост от начина на изграждане на формата в пространството скулптурните произведения се делят на кръгла пластика и релефна скулптура.
Кръглата скулптура има възможност да се види от всички страни. Поради тази причина скулпторът при създаването на творбата е длъжен да разработи внимателно всеки важен детайл и да вземе под внимание всяка промяна на гледната точка и на посоката и силата на светлината, тъй като тя е определяща за този вид изкуство. Кръглата скулптура, от своя страна, може да се разглежда като компактна или разчленена, в зависимост от начина на построяване и съединяване на отделните елементи.
При релефната скулптура възприемащият наблюдава фронтално произведението, тъй като пластичният образ е изграден обемно, но върху равнинна плоскост. Самият релефен образ също е триизмерен, но обстоятелството, че в даден момент той се свързва с тази плоскост е причина формата да се съкрати и прелее с плочата. В зависимост от това до каква степен релефът се издига над основата си различаваме: орелеф (висок релеф), барелеф (нисък релеф), плосък и вдлъбнат релеф.
При орелефа формите търпят незначително съкращение, доближават се много до кръглата скулптура. В някои случаи се допускат отделни части или детайли да са извън релефната плоча, но това са изключения спрямо цялостното изграждане на релефната композиция.
Типично за барелефа е, че при него формите са издадени малко над равнинната повърхност и съкращението е по – голямо. Най – близките до зрителя части се моделират като най – изпъкнали, а по – далечните – като по – ниски.
Плоският релеф (известен и като „египетски”) представлява издалбана в плоскостта контурна рисунка.
Вдлъбнатият релеф може да се определи като негативен на изпъкналия (барелефа). При него най – дълбокият участък в плочата е равносилен на най – изпъкналата част на изобразения обект.
Друго съществено деление на скулптурата е според идейният и замисъл и предназначение. По този критерий различаваме изящна, монументална, монументално – декоративна и декоративна скулптура.
Произведенията на изящната скулптура по правило са автономни, те са замислени и осъществени като самостоятелни и без всякакво отношение към определено архитектурно или природно пространство. Тези творби обикновено са с размери близки или малко по – големи от действителните на изобразените обекти. С материала се работи прецизно, набляга се на дребните детайли, преходите между отделните форми са по – нежни. Към тази разновидност на скулптурата се причислява и т.нар. малка пластика. Тези произведения са с по – камерни размери (до 1 метър) и често се изработват от по – скъп и траен скулптурен материал като бронз, мед, злато, кехлибар, мрамор, слонова кост и др. Те са уникални (не се тиражират) и служат за украса на интериорни пространства.
Най – яркият представител на монументалната скулптура е паметникът. Монументалността, както вече стана дума, е присъща за мащабните произведения на изкуството, но не е чужда и на много кавалетни творби. Причината за монументалното въздействие на едно произведение не се корени толкова в размерите му или в използваните материали и техники, колкото във вътрешната сила и духовна извисеност на образа. За постигане на подобен резултат при изграждане на едно такова скулптурно произведение се прибягва до по – обобщена форма, изчистена от излишни подробности. С оглед на местоположението на тези мащабни творби и атмосферните влияния, които изпитват върху себе си, те се изработват от устойчиви материали (гранит, бял варовик, железобетон, бронз, камък и др.).
Предназначението на монументално – декоративната скулптура е да допринася за естетическият облик на външното и вътрешното архитектурно пространство. Тя намира приложение при запълването на определени пространства и украсата на различни места в сградата (орнаментални и фигурални фризове, картуши и др.), а понякога участва и самата констукция на постройката (кариатиди, атланти и др.).
Декоративната скулптура служи за украса на интериора и екстериора на архитектурните обекти, както и за художествено оформление на паркове, градини, площади и др. Тези произведения също се изработват от траен материал.
Жанровото многообразие при скулптурата е по – ограничено, отколкото при живописта и графиката. Почти невъзможно е да се срещне скулптурна творба, изобразяваща пейзаж, натюрморт или интериор. Това се обяснява с обстоятелсвото, че за тези жанрове е типично търсенето на способи за отразяване на пространството. Тъй като за скулптора това не представлява проблем (понеже самите скулптурни форми са реално съществуващи в пространството), в това изкуство се изобразяват основно човешки фигури и по – рядко образи на животни и птици, както и стилизирани орнаменти. Характерни за скулптурата жанрове са: портрета, фигуралните и нефигурални (абстрактни) композиции. Обособили са се и някои специфични жанрови разновидности като: маска (изображение само на лицевият дял на главата), глава (цялата глава с шията, понякога с част от раменете), бюст (включващ главата и гърдите на изобразявания), торс (представляващ човешкото тяло без крайниците и главата) и статуя (човешка фигура в цял ръст, която може да бъде изобразена права, седнала или легнала).
Основно изразно средство на скулптурата е обемната, триизмерна форма. Тя може да бъде по – обобщена или по – детайлизирана, по груба или плавно преливаща, по – реалистична или пък негативна. Всичко зависи от замисъла на създателя на творбата, от нейното предназначение, от размерите и, от материала, от който е сътворена.
В повечето случаи като изразно средство се използва и естественият цвят на материала (дърво, камък, стъкло, метал и т.н.) и неговата структура (гладка, грапава, матова и др.). Умелото съчетание между различните материали може да допринесе значително за въздействието на скулптурното изображение и богатството на изказа му.
Като допълнително изразно средство може да се използва и оцветяването, което не е често срещан похват. По разпространен е бил в Древен Египет и Средновековието.
Не малко значение има и ролята на светлината, която скулпторът има преимуществото да ползва наготово – той не я създава. Това, обаче, съвсем не трябва да омаловажава трудът му, защото той трябва да мисли, да твори в единство с нея, тъй като тя също има „моделираща” функция. В определени ситуации точното количество и носоченост на светлинния поток може коренно да промени въздействието на определена творба. Особено важна роля има светлината и при т.нар. ажурни, отворени художествени конструкции и инсталации, присъщи за авангардната скулптура.
Друго важно средство за максимално разкриване на основната идея на автора е композицията, която се дели на компактна и разчленена, в зависимост от начина на построяване на обемните форми в пространството.
Материалите, които се използват в скулптурата са най – разнообразни. Една част от тях се ползват предимно за моделиране (от ит. modellare – лепя, налепвам). Най – подходящи за тази цел са моделинът, глината, пластилинът, восъкът. Тази техника предполага употребата на редица способи за обработка на материала като: слепване, източване, овалване, усук-ване, издраскване и др. Изработените по този начин произведения обикновено имат междинен, преходен характер и служат като форма за отливане или като модели за последваща обработка в друг материал.
Трайните материали, които се обработват чрез изрязване, изсичане и изчукване са дървото, мраморът, гранитът, камъкът и др. Тук вече става въпрос за скулптиране на формата. Структурата на гранита изисква по – компактно композиционно решение, докато мраморът и дървото са подходящи и за изящната скулптура, с присъщите за нея фини детайли.
Металите (бронз, мед, желязо, злато, сребро и др.) и пластмасите (най – често епоксидни смоли) се обработват чрез отливане. Чрез тази техника се постигат по – раздвижени, по – детайлно разработени скулптурни произведения с по – голяма пластичност.
В съвременната скулптура се използва друг вид обемно – пространствено изобразяване – конструктивните дейности, използвани главно при изграждане на художествени конструкции. Тази дейност дава възможност чрез сглобяване на структурни елементи или модули да се постигне желаното плоскостно – релефно или обемно – пространствено произведение. Според формата и структурата на съставните си части художествените конструкции се делят на: плътни, отворени, ажурни, съставени от еднакви или различни елементи и т.н. Те могат да се класифицират и като: статични (неподвижни), кинетични ( движещи се), висящи и др.