Социална медицина с промоция на здравето

Курсова работа по:
Социална медицина с промоция на здравето

Тема: Характеристика на смъртността в България за последните пет години – обща смъртност , смъртност по пол и възраст , причини за смъртността.
Смъртността от естествен процес все повече се превръща и в социален, обхващайки все по-млади поколения. Всеки четвърти случай с летален изход е на българин, който не е навършил 65 г.
Смъртността в България , отчетена за последните пет години , е около 15 души на хиляда всяка година. Това означава, че ежегодно България губи безвъзвратно 15 мъже и жени на 1000 души население , по-голямата част от които преждевременно , т.е. на възраст , на която теоретично тези хора не би трябвало да умират. Вярно е , че раждаемостта компенсира донякъде тези загуби в жива сила , но тя е твърде ниска (около 9 %).В момента България е в най-неблагоприятна позиция по отношение на депопулация на населението си. В страната то е приблизително 7 700 000 души. При това население и коефициент на депопулация близо 6% означава , че всяка година нашето население намалява по чисто биологични и медико-социални причини с около 45 000 души.
Интензитетът на смъртността нараства с възрастта при двата пола. Разпределени във възрастови граници , показателите за смъртност на мъжете са по-високи от тези на жените във всички групи и с възрастта , тази разлика нараства. През последните пет години жените , починали в активна възраст (16-64 г.) са 16,4% от всички починали жени , а сред мъжете този относителен дял е почти два пъти по-голям - 31,5%, т.е. около 1/3 от починалите мъже са в трудоспособна и творческа възраст. Откроява се ясна закономерност в нашата страна , мъжете да умират по-често от жените в по-младата възраст.Повишената смъртност на мъжете се свързва главно с ролята им в развитието на обществото , по-рисковото поведение на живот , по-голяма натовареност с комбинация от поведенчески и биологични фактори на риска за здравето и свързаните с тях тежки заболявания , завършващи по-често фатално.Регистрирано е и високо равнище на детска смъртност в областта през 1998 г. от 11.1 умрели деца до едногодишна възраст на 1000 живородени , то постепенно спада до 7.6‰ за 2001 г. , за да достигне до 4.2‰ през 2010 година (9.4‰ за страната). Спрямо предходната година коефициентът на детска смъртност е по-нисък с 1.4 пункта. В селата общата смъртност е по-висока в сравнение с градовете. Чувствителната разлика на смъртността между градовете и селата се обяснява в определена степен и с по-интензивния процес на застаряване на населението там, начина на живот и качеството на оказваната медицинска помощ.
Основна причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението.Коефициентът на смъртност за болестите на органите на кръвообращението е около 970 на 100 000 души от населението , като интензитетът е по-висок сред мъжете - 1004 на 100 000 мъже и 940 на 100 000 жени. Сред починалите мъже около 1.4% са на възраст до 39 години , 14% - от 40 до 59 години , 19% - от 60 до 69 години , и около 64% са над 70-годишна възраст. При починалите жени разпределението по възраст е както следва: около 0.7% - до 39 години , 5% - от 40 до 59 години , 12% от 60 до 69 години и около 81% над 70 годишна възраст. С най-голяма честота сред болестите на органите на кръвообращението са умиранията от мозъчно-съдова болест и исхемична болест на сърцето - със смъртност съответно около 277 и 262 на 100 000 души от населението.
На второ място като причина за смърт са умиранията от новообразувания , като смъртността сред мъжете отново е по-висока – около 240 на 100 000 мъже срещу 163 на 100 000 жени. Над една трета от мъжете , починали от злокачествени новобразувания са с локализация на храносмилателните органи и перитонеума – около 37% , а около 31% са тези с локализация на дихателната система. При жените с най-висок относителен дял от умиранията от злокачествени новообразувания са тези с локализация на женската гърда – около 17% и на матката , маточната шийка и яйчника – около 16%. В структурата на останалите причини за смърт следват болести на дихателната система , травми и отравяния , болести на храносмилателната система (около 2.5%) и други.
Най-общо казано , високата смътрност в България се дължи на ниският стандарт на живот , влошеното качество на живот , безработицата и до голяма степен от здравното образование и немърливоста на българина към собственото си здраве.Не на последно място стоят „заслугите“ на здравните и политическите институции.Предотвратяването , или поне избягването на рискови фактори , организирването на профилактики и здравни интервенции и по-високо ниво на здравно обслужване в определените институции , могат да допринесът за подобряването на стандарта на живот , от там и за намаляването на смъртността в страната.