Социална психология - Лекции

СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Социална психология(СП) – същност, предмет и задачи

Първият самостоятелен учебник по СП се появява едва през 1920 год. в САЩ. Но първата книга е издадена през 1895 – Густав Льо Бон „Психология на тълпите“. Аристотел е един от първите изследователи върху психологията на реториката. Социалната психология се заражда около края на ВСВ в САЩ, като първите изследвания в областта са поръчани от армията. По-късно тази област се отделя, като военна психология.
1. Предмет на социалната психология(СП) - един от най-известните социални психолози е Серж Московичи, според него предмет на СП са всички онези неща, които имат връзка с идеологията. Тези неща трябва да бъдат разглеждани в плоскостта на произхода, структурата и функцията. Според него, идеологията включва социалните и расовите предразсъдъци на първо място. Те са функция на междугруповите отношения. Действително културата има отношение към един предмет на СП и това е въпросът за социалните идентичности (теория на Ериксон) – етническа, национална, расова идентичност. Стереотипите и вярванията са част от предмета на СП. Те са част от преписаната ни идентичност, насадена от семейството и културната среда. Общото между стереотипите, вярванията, убежденията, предразсъдъците е че те създават базата за общуване между групите. Всъщност хората притежават много идентичности. Категоризацията не е еднозначна, индивидуалният „АЗ-образ“ има много идентичности, които се изразяват в зависимост от ситуационните особености.
Дефиницията на Арънсън за СП е темата за социалното влияние. Тази тема присъства, както в темата за идеологиите, така и в темите за общеването. Част от предметът на СП са и причините и факторите при агресивно и просоциално поведение.
Людмила Андреева (бълг. СП) разглежда много аспекти от теорията за атрибуцията – факторите на поведението. Това е много важен фактор в юридическата психология. Най-честа грешка е да се приписват причините за поведението на вътрешни стабилни фактори. Затова и в съда се правят психологически експертизи - установява се дали причинте за поведението се дължат на трайни личностни качества или на ситуационни фактори. Това е и основната атрибутивна грешка – да се определят, като причини за определено поведението стабилни личностни качества. Има много експерименти в тази област.
Нека очертаем парадигмата на СП. Тя се състои от индивид (ЕГО), Алтер Его(социален обект-индивид или общност) и социален обект(обектът по отношение на който възниква социалното взаимодействие). Целият процес на социализацията протича в контекста на взаимоотношението ни с другите, като Аз-ът се синхронизира с Алтер Егото чрез конформизъм и подчинение или при конфликт между тях. В този конфликт се извършва промяната и развитието на обществото. Според една от теориите конфликтите на обществото с малцинствата довежда до иновация и въвеждане на промени, тоест възниква интенция за промяна. СП разглежда отношенията в контекста на социалнните обекти. Ако Алтер Егото идентифицира неприемливо поведение на Егото, се включват механизмите на социалното влияние – убеждаване, агресия и т.н.
Друг голям дял от предмета заема общуването. Темата за езиковата и неезиковата комуникация са основни в СП. Първите изследванията на общуването и създаването на трайните отношения – приятелството, любовта с етапите и факторите за възникване и създаване на тези трайни връзки са част от СП. Общото между тези теми свързаните с общуването между индивидът и групата. Тоест първо отношенията между индивидът и групата и второ междугруповите отношения.
Според Майерс пък влиянието на различните ситуации върху това как ние се възприемаме и въздействаме на света около себе си. Ситуационните фактори са основни при поведението, но това не означава, че проявените характеристики се дължат на личностни качества. Според Майерс има две крайн и погрешни мнения за СП – първото е, че изследванията на социалните психолози създават впечатление за „това вече го знам“ и второто е, че СП е опасна наука, в смисъл че е база за измамници и манипулатори, за мамене на хората. И двете становища са крайни и неточни.

Социологията се интересува от групите като цяло, но не се интересува от причините и факторите при формирането на тези отношения. Докато СП се интересува и от това. Но на междугрупово ниво много от теориите в СП са разработени от социолози. Социологията използва, като основен метод стотистиката, а СП използва психологическия експеримент.

МЕТОДИ НА СП. Методи за социално-психологическо изследване

Социално-психологическия експеримент (СПЕ) има особености на психологически експеримент, но това което го отличава е че в повечето случаи се режисира подобно на театрална постановка, в чийто сценарий се залагат особеностите, които искаме да изучим. В тези сценарии има два типа лица - изследвани лица(наивници) и лица съучастници, които трябва да изиграят определена роля.
Пример за СПЕ: изследване(експеримент) на Шахтер (склонността към афилиация, при силни емоции – облечен, като лекар съобщава, че ще има изследване с електрошок и т.н. от лекции по Експериментална психология).
При изследване на убеждаващата комуникация (УК) се използва специфичен експериментален дизайн – квазиексперимент. Това са корелационни изследвания, при които няма контрол върху условията на връзката между променливите, изследват се много фактори. При тях има параметри Р1, Р2 и единственото, което можем да определим е връзката между двата параметъра.
В СП много често се използват ролевите игри, те са освен експеримент, но и начин на обучение и психодиагностика. Социалните роли са част от това, което влияе върху поведението извън личността. Друг метод в СП е методът на фокус-групите. При тях има водещ и фасилитатори(улесняват дискусиите по определени схеми).

Нагласи(атитюди) – формиране и поддържане

Дефиницията на М. Фишбейн и А. Ажзен за нагласа (атитюд) е: нагласата е заучена предразположеност да се реагира консистентно по благоприятен или неблагоприятен начин по отношение на даден социален обект. Тук има нняколко аспекта:
Нагласата се заучава, тя не е вродена структура.
Нагласата има оценъчната функция, има афективен компонент и предизвиква определена емоция и оттам оценка. За оценката се използва пет или седем степенни скали.
Нагласата има три компонента – когнитивен, афективен и поведенчески.
когнитивния компонент е мнението, становището, мисленето по отношение на социалния обект.
афективният - чувствата, с тяхната посока и интензивност, отново по отношение на обекта. Понякога афективния компонент е по-силен от когнитивния.
поведенческия компонент се изразява с преразположеността, готовността за действие по определен начин спрямо обекта на нагласата.
Има съществена разлика между изратзяване на мнение на дискриминация и същинския акт на дискриминация. Не винаги наличието на когнитивен компонент означава наличието на афективен и поведенчески. Затова винаги се оценяват и трите аспекта.
Формиране и поддържане на нагласата – класическото обуславяне (условен рефлекс). Голяма част от нагласите се формират въз основа на условните рефлекси. Според Скинър и бихейвиористите, нагласите се оформят под въздействие на последствията от поведението – дали поведението се покрепя или не. Бандура доразвива идеите и въвежда вътрешните основания и аспекти. Тези изследвания са особено ценни в сферата на агресивното поведение. Ние ползваме не само собствения си опит, но и опитът на другите хора, чрез подражание и идентифициране. Това е ролята на социалните образци в поведението в обществото. Голяма част от социално-психологическите аспекти на поведението се обяснява с кода заложен в социалното общуване.
Идеята, че трябва да съществува определена консистентност(съгласуваност) межу нагласите, тоест да има определен баланс, тъй като вътрешното противоречие поражда вътрешно психологичен конфликт, който поражда напрежение. Освен това човешките същества са активно преработващи постъпваща информация, които освен че се адаптират и променят средата в която живеят. Затова нагласите не трябва да се разглеждат, като нещо закостеняло и твърдо. В някои случаи поведението на хората може да бъде обяснено с условния рефлекс.
Теория за баланса на Ф. Хайдър – концепцията е проста. Тя е първата от направлението за изследване на нагласата. Основния аспект е как се изграждат консистентни отношения между личността, обекта на нагласата и друг човек или група, имащи отношение към обекта на нагласата в ситуационното поле. Ако се вземат знаците на трите отношения и се умножат, получения знак показва дали системата е балансирана (+) или не(-). Дисбаланса е от една страна неблагоприятен и поражда напрежение, което води до промяна на нагласата.
Друга теория свързанана с концепцията за консистентността е тази на Леон Фестингер за когнитивния дисонанс. Това понятие обозначава вътрешния конфликт между определени нагласи, между когнитивен и емоционален компонент. При експериментът на Карлсон и Фестингер изследваните лица, които са поощрени за досадните задачи, които са решавали с един долар имат по-положителна нагласа към задаччите, в сравнение с тези които са поощрени с двадесет долара. Според Д.Бем това става така, тъй като ние имаме нужда да обясним своето поведение. Важен въпрос е този за отношението между нагласа и поведение. Както казва Фестингер кое е коня и кое каруцата, тоест ако променим нагласата ще се промени ли поведението или обратно? А също така можем ли да прогнозираме поведението? - Може да се прогнозира в определена степен, но не изцяло.
Ричард Лапиер изследва проблемът с предрасъдъците и расовата дискриминация, като първо с анкети стига до изводът, че в американското общество е много разпространена дискриминацията по отношение на китайските емигранти. За да изследва поведението той взема със себе си китайски студент и изминава 16 000км. из Щатите, като само в един хотел отказват да ги приемат, а в ресторантите били обслужени без изключение. Тогава прави нова анкета с единствен въпрос към собственици на заведения дали ще приемат клиент от китайски произход в заведенията в които вече е бил. Като 90% от отговорилите са били категорични, че няма да приемат. Това изследване е известно като парадокс на Лапиер и се състои в това, че невинаги можем да прогнозираме поведението на хората, само въз основа на техните нагласи.
Нагласите могат да бъдат използвани категорично за прогнозиране на поведението, когато другите ситуационни фактори са минимизирани, или когато нагласата е релевантна на поведението(например религиозен човек ще ходи в храма, но няма да можем да предвидим точно кога) или когато нагласата е достатъчно силна.

Убеждаваща комуникация (УК). Убеждение.

Има много различни форми на УК – във възпитанието, маркетинга, политиката и т.н. Под понятието УК се разбира процесът на промяна на мнения, убеждения и нагласи на индивида, като резултат от определен вид комуникация между ин