Социална структура на българското общество през XVIII и началото на XIX в.

През този период се заражда българската буржоазия. Първоначално тя е характерна за градските жители , тъй като развитието на занаятчийството , увеличаването на стоковото производство и осъществяването на размяната през XVIII в. довежда до имуществено разслоение на това население , от което започват да се отделят първите и елементи.
В началния стадий на своето развитие българската буржоазия е преди всичко търговска. Най-отгоре в социалната пирамида стои групата на едрата търговска промишлена буржоазия, в която влизат търговци , лихвари , индустриалци , собственици на търговски фирми , чифлици и други имоти , които разполагат със сравнително големи за времето си парични суми.
Втората група включва представителите на средната буржоазия. Това са търговски посредници , прекупвачи на данъци , бегликчии , джелепчии , заможни занаятчии.
На трето място се нарежда дребната градска и селска буржоазия, която в редовете си включва всички дребни занаятчии , търговци на дребно , бакали , кърджии.
В края на XVIII и първата половина на XIX в. се оформя и българската интелигенция.Мнозинството от нея е свързано с едрата и средната буржоазия. Тя включва учителите , свещениците , книжовниците , публицистите и хората , получили образование в свободните балкански страни , Средна и Западна Европа , Русия. Интелигенцията въздейства върху модернизирането на живота и възприемането на новото, и активизира обществено-културния живот на българите.
През разглеждания период съществуват и други социални прослойки, които не могат да бъдат причислени към споменатите категории. С развитието на новите отношения една част от българското общество обеднява и става икономически зависимо. Това са изполичарите , кесимджиите , ратаите , аргатите и др.
През XVIII и първата половина на XIX в. все още съществува и чорбаджийската прослойка,която първоначално е натоварена с посредническа дейност между османската власт и покореното българско население. В първите векове на чуждото владичество чорбаджийският институт е пряко свързан с общинското самоуправление на българите. Като негови ръководители чорбаджийте свеждат до членовете на общината разпорежданията на централната власт и следят за тяхното изпълнение. Те имат задължението да осигуряват редовното събиране на данъците и внасянето им в държавната хазна.
С течение на времето се появяват и т.нар. „нови чорбаджии“, които се занимават с търговия , лихварство , предприемачество , посредническа и кореспондентска дейност , в резултат на което натрупват значително състояние. По време на Българското възраждане съществуват и двата типа чорбаджийство , но под чорбаджия българите вече разбират преди всичко богат човек.