Социалната сигурност в съвременното общество

Тема І. Социалната сигурност в съвременното общество

1 Икономическа интерпретация на несигурността и сигурността

Всяко общество е съставено от отделни индивиди, различаващи се по своите характеристики –
пол, възраст, начин на живот, религия, етнос, професия и т.н. Всички те, обаче, в името на постигането
на желания личен и обществен просперитет, влизат във взаимодействие помежду си. При това тяхно
взаимодействие, в различни ситуации, отделните лица се проявяват по различен начин, изпълняват
различни функции и съответно им е отредена различна роля, а избрани техни характеристики
придобиват определящо значение и могат да послужат като признак за обединяването им в отделни,
относително самостоятелни и еднородни групи със сходни ценностна ориентация, потребности и
интереси.
Приобщаването на отделните индивиди към обществото се отличава с изключителна динамика, а
следователно и с определена степен на несигурност. Това в известна степен е обусловено от
естественото развитие и еволюция на личността, свързано е с формирането на определени нейни
характеристики, което от своя страна предопределя начина на проявлението им в обществения живот и
респ. принадлежността на лицата към една или друга социална група. От друга страна, развитието и
еволюцията на човешката личност се съпътстват от съществуването и обективната възможност да
настъпят редица събития, твърде често с неблагоприятни последици и представяни с обобщаващото
понятие рискове, които предизвикват промени в личностните характеристики и възможностите за
участие в обществения живот.
Степента на несигурност, съпътстваща социализацията на отделните индивиди, се намира в
пряка функционална зависимост от кръга и спецификата на потенциалните опасности и евентуално
настъпващите събития (рискове) – като характер, причини за настъпване, евентуални последици,
възможности и механизъм за въздействие, в т.ч. и противодействие и др. Колкото повече опасности,
предизвикващи различни неблагоприятни последици, и то с по-голяма вероятност за проявление
застрашават социализацията на отделните индивиди, толкова по-голяма е степента на несигурност, и
обратно, колкото по-малък е кръгът на възможните опасности, колкото по-малка е вероятността за
тяхното настъпване и колкото по-ограничени са евентуалните неблагоприятни последици, толкова
социализацията на лицата в обществото е по-предвидима и планомерна, толкова тя е по-сигурна. Това
от своя страна пряко кореспондира с разбирането за сигурността като “състояние на опозната,
предвидена във времето и овладяна (минимизирана) чрез различни стра тегии и механизми
несигурност”.
Многообразието от рискови ситуации предопределя изключителното многообразие на
проявление на несигурността:
 В немалко случаи едни и същи опасности предизвикват различни последици по отношение на
различни категории лица, отличаващи се по своите характеристики и начин на проявление в
обществото;
 Твърде често едни и същи лица, попадайки в различни ситуации в зависимост от начина на
проявлението им в обществения живот, са изложени на различни по своя характер опасности.
Традиционното философско разбиране определя производството на материални блага като
основа на съществуването и развитието на човешкото общество, т.е. всички връзки и
взаимозависимости между различните социални субекти следва да се разглеждат като производни по
своя характер спрямо наложилите се обществени икономически отношения. В този смисъл съвсем
естествени и логични са опитите за икономическа интерпретация на социализацията на лицата и
различните техни групи, а унифицираното представяне на многообразното проявл ение на
съпътстващата я несигурност изисква да бъдат представени някои уточнения:
 Производството на материални блага стои в основата на задоволяването на разнообразните
лични, колективни и обществени потребности, постигано в резултат от множеството процеси на
разпределение на произвеждания продукт;
 Първостепенно значение придобива групирането на членовете на обществото и тяхното
представяне като работоспособни и неработоспособни. Най-общо, работоспособните лица са тези,
които могат да вземат участие в производството на материални блага, и респ. неработоспособни са
лицата, които по една или друга причина не могат да участват в процеса на производство на
материални блага;

2
 Кръгът на потребностите, в комбинация със степента на тяхното задоволяване, придобиват
определящо значение по отношение на субективното чувство на удовлетвореност на личните,
колективните и обществени интереси;
 Икономическите аспекти на несигурността се свързват със съществуващата опасност, при
изпадане в конкретни ситуации в резултат от настъпване на различни събития, лицата да не са в
състояние да обезпечат задоволяване на своите потребности (съществуващи или новопоявили се) на
обичайното или желаното от тях равнище;
 Икономическата интерпретация на сигурността се свързва с постигането на ясно изразени
гаранции за минимизиране на евентуалните неблагоприятни последици в резултат от предприемане на
съзнателни и целенасочени лични или колективни действия. В първия случай тези действия приемат
формата на самопомощ, а във втория - те се основават на солидарността и взаимопомощта между
изложените на относително еднаква опасност лица. И в двата случая, обаче, е необходимо наличието
на разполагаем ресурс, който обезпечава задоволяването на цялото многообразие от лични или
колективни потребности. Това дава основание постигането на желаното състояние на сигурност да
бъде разглеждано във връзка с икономическите позиции на лицата и като резултат от множество
процеси на разпределение и най-вече на преразпределение на произвежданите материални блага.

2 Социални проблеми, социална политика и социални дейности

Представата за социалните проблеми се основава на разбирането, че всяко общество е съставено
от взаимодействащи си социални субекти, твърде често обединени в групи (по даден критерий), които
заемат различно положение в обществото. Тяхното различно положение намира израз, от една страна, в
различните техни интереси (насочени към задоволяване на определен кръг потребности на колкото е
възможно по-високо равнище), и от друга – в различните изпълнявани функции, а следователно и
различните позиции преди всичко по отношение на участието им в разпределението на произвеждания
продукт и от там – по отношение на възможностите за задоволяване на различните техни потребности
на съответното желано равнище.
Счита се, че при необходимото взаимодействие на различните по своето положение социални
субекти (и техните формирования) се стига до известно противопоставяне на техните интереси, което
поражда проблемна ситуация. Изходът от такава проблемна ситуация следва да бъде обвързван с
достигането до компромис по отношение кръга на определяните като значими потребности или
необходимата минимална степен на тяхното удовлетворяване.
Логично е въпросният компромис да бъде резултат от взаимодействието на социалните субекти,
при които се наблюдава противопоставяне на интересите, т.е. възникналата проблемна ситуация да
намира своето решение на равнището, на което се е проявила. На практика, обаче, това не винаги е
възможно – обикновено страната, чиито интереси са „засегнати” (чиито потребности са недостатъчно
удовлетворени), е страната с по-слаби позиции и трудно може да достигне до необходимия взаимен
компромис, т.е. трудно може да принуди противостоящата страна да отстъпи. Това обстоятелство
налага възникващите проблемни ситуации да се решават на по-високо равнище, в т.ч. и на равнище
общество, т.е. необходимият компромис да се налага „по принуда” в името на постигане на по-висши
цели и интереси.
Именно невъзможността да се намери адекватно решение на дадена проблемна ситуация на
равнището на нейното възникване, респ. необходимостта от намеса на обществото при постигане на
необходимия компромис, превръща проблемната ситуация в социален проблем. Социален проблем
почти автоматично се появява и в случаите, когато по-голямата част от членовете на обществото
(голяма като численост обособила се по определен критерий група от хора) възприема като
неудовлетворителна достигнатата степен на задоволяване на потребностите си. И не на последно по
значение място, социален проблем е налице винаги, когато се извършват обществено-организирани
действия в името на удовлетворяване на общественозначими потребности, независимо от числеността и
позициите на групата от социални субекти, в чиято полза са съответните решения.
Социалната политика следва да бъде възприемана като съвкупността от цялото възможно
многообразие от специфични средства за изучаване и целенасочено въздействие, позволяващи
регулиране на отношенията между различните по своето положение в обществото социални субекти. В
този смисъл, регулирайки отношенията на равенство и неравенство в обществото, провежданата
социална политика, на първо място, е насочена към защита на обществените интереси, на второ място,
има отношение към съвкупността от пораждащи се множество проблемни ситуации в обществото,

3
предотвратявайки, доколкото е възможно, тяхната трансформация в социални проблеми, и на трето
място – социалната политика е пряко насочена към решаването на вече проявили се социални проблеми.
Отчитайки безспорният икономически фундамент на отношенията въ в всяко общество,
необходимо е да се има предвид, че социалната политика следва да бъде разглеждана в неразривна
връзка с организацията на стопанския живот в обществото - от една страна, принципите на
разпределение на произвеждания продукт имат определящо значение за пораждащите се проблемни
ситуации с потенциал за нежелана трансформация в социален проблем; от друга страна, в рамките на
разполагаемия ресурс на обществото, възможното решаване на проявилите се социални проблеми
изисква известна ревизия на правилата на разпределение на произвеждания продукт. Това дава
основание социалната политика, в чисто икономически план, да бъде възприемана и разглеждана и като
политика на преразпределение, организирано и осъществявано по начин, гарантиращ обществено-
приемливия компромис при решаване на социалните проблеми в съвременното общество.
Социалните дейности следва да бъдат възприемани като конкретните предприемани действия по
решаване на съществуващите социални проблеми и реализация на провежданата социална политика. В
този смисъл те могат да бъдат характеризирани по следния начин:
 Извършват се от името на обществото или големи групи от него;
 Насочени са към решаване на значими, от обществена гледна точка, проблеми, или към
проблеми, чието разрешаване е невъзможно да бъде осъществено на равнището на тяхното
възникване;
 Извършват се на законова основа, по принцип са организирани, управлявани и администрирани
от държавни институции;
 Чрез социалните дейности на практика се извършват процеси на разпределение и най-вече
преразпределение на произвеждания в обществото продукт, което предопределя и техният ясно
изразен икономически характер.
Независимо, че при всяка провеждана социална дейност е налице икономическият елемент, в
конкретиката на прилагания механизъм на разпределение и преразпределение, обаче, те се различават
съществено помежду си – по отношение на съвкупностите от заинтересувани и обхванати членове на
обществото, по отношение начина на събиране на необходимите средства, по отношение на
източниците на средства, по отношение на начина и формата на предоставяне на части от
произвеждания продукт към определени членове на обществото и т.н. Всяка една от дейностите,
функциониращи по свои специфични правила, предоставя гаранции, насочени към лицата в случаите на
посрещане на различни по своите измерения неблагоприятни последици от проявлението на различни
рискове. Например, социалното осигуряване, като елемент от системата за социална защита, е насочено
към компенсиране на неблагоприятните икономически последици вследствие предизвиканото от
проявлението на рисковете