Социология и общество

Социология и общество

Социология по Огюст Конт – въвежда термина „социология”
Социологическо въображение по Чарлз Р. Милс
Социални факти по Емил Дюркем за самоубийството като социален факт
Специфика на социаланите закономерности
Проблематизиране на социалния ред
Възможности за обективност на социологическите обяснения

Социо – обещество, логос – наука . Въвежда се пред 1834г. от Конт.
Социологията е системно изучаване на отношенията между хората. Тя изследва обществото и отделните социални явления като цялости. За нея предмет на изучаване е преплитането на икономически, политически, нравствени, емоционални и други отношения между хората. Интересува се как взаимно си влияят различните отношения в обществото между хората. Изследва обществото и цоциалните явления на няколко равнища : макроравнище – интересува се от обществото като цяло ; мезоравнище – изследва едно обществено явление (пр. университета като социална организация, социология на труда, социология на политиката ); микроравнище – малки групи, отделен човек като личност, съвкупност от социални отношения и др.
Терминът „социологическо въображение” е въведен от Ч. Милс – това е умение да се свърже индидивдуланото поведение на хората с по-широките социални въздействия върху него. Това е умението да видим, как нашето поведение се структурира от възможностите и ограниченията на социалната среда. Според Милс има връзка между биографията и историята. За историята може да се съди по отделната жизнена биография на хората. Личната биография е пряко повлияна от отделните социални процеси в обществото.
Социологията е и наука за социалните факти. Социален факт : Според Дюркем е надиндивидуална реалност, продукт на колективното съзнание на хората, който оказва принудителна сила върху индивидуалното поведение. Пр. езикът е социален факт, който е плод на колективното съзнание, оказва принудителна сила върху нас, длъжни сме да се съобразим с него; модата – ако се отклоним от опющоприетите норми, санкциите ще бъдат присмех.
Дюркем въвежда понятието „аномия”, за да обясни една от основните причини за самоубийството. Това е състояние на разрив между индивида и социалната среда, невъзможнот на индивида да разбере и приеме общите социални ценности и норми. Аномията още и състояние на обществото, при което социалните идеали и норми на поведение са объркани, неясни или не съществуват. Аномията е и вид липса на ценности в обществото, което довежда отделните социални единици до лутане и невъзможност за ориентиране. Това увеличава склонността към самоубиство. При подем в обществото склонността към самоубийство намаля. Самоубийството е социален факт, доколкото за всяко общество е характерно определено равнище на самоубийствата, което е в зависимост от социалното сцепление в обществото. Колкото е по-сплотено едно обество, толкова е по-ниско равнището на самоубийство и обратно. Най-възрастните и най-младите са склонни към самоубийство.
В обществото се преплитат множество закономерности. Социологическите закономерности са силно променливи. Елтън Мейо „Хоуторнските експерименти” – поканен е да направи изследвания за частна фирма, за повишаване на ефективността. Той изследва два цеха в завода. И в двете работят жени. Единият цех е експериментален, а другия е контролен. В първия обяснява на работничките, че техния работодадел се интересува от условията на труд и тяхното благополучие. Проверяват осветеността на цеха и започват да я увеличават. В края на деня производителността на труда се е провишила. В контролния цех е същия. На другия ден се увеличава още повече осветеността, а с нея и производителността.
Мейо изхожда от теорията на Тейлър, според която човек е икономическо същество и се интересува единствено от парите, които изкарва (!ергономия). Мейо създава теорията за човешките отношения. Социалните закономерности не са механични и не действат с автоматична сила. Тях можем да определим като вероятностни закономерности, т.е. които действат с определена статистическа вероятност. Социалните закономерности се проявяват чрез волята и желанията на хората.
Социологията създава своите теории за обяснение на социалния ред и основен въпрос на всяка социологическа теория е: „ Как е възможен социалния ред?, Как е възможно отделните обществения явления да се повтарят и възпроизвеждат?” (!Гофман). Социалният ред изразява основните норми и ценности в едно общество и приетите модели на поведение. Той е нещо междинно, единство между необходимост и свобода. Ако в обществото господства само необходимостта, тогава биха действали само инстинктите, но в обещството нещата са по-сложни. То не е и изцяло свобода. Пълна свобода в общетвото липсва. Социалния ред е между двете крайности – носим нашите ограничения и стремежи. Различните социологически теории обясняват социалния ред по различен начин. Някои теории са апологетични –социалния ред е ествествен, справедлив ред, даден по презумпция. Други за критични, считат , че социалния ред не е справедлив, а е създаден в интерес на едни социални групи за сметка на други. Обективността на социологическата теория се постига чрез различни теории – ако социологията прилага точни научни методи (Конт ); според други е невъзможно, няма обективна истина, има истини на отделните групи, единици и т.н, а целта на социологията са отделните елементи и отношенията между тях ; социологията трябва да се стреми към ненамеса на изследователя в процесите, които изследва (А. Гидънс).

! Днес много се говори за това, какви трябва да бъдат целите на страната през следващите 10 години. Ще ви изброя цели, на които различни хора отдават различно значение. Според вас кои две от тях са най-значими.
Поддържане на реда в страната
Даване повече възможности на хората да влияят върху важни правителствени решения
Борба с растящите цени
Защита свободата на словото
www. Worldvaluesurvey.com

материалистични 1 и 3 – поддържане сигурността на държавата, обществото, семейството и т.н.
постматериалистични 2 и 4 – търсене на лична самоизява
„Тихата революция” Р. Ингълхарт

Основни теоретични перспективи в социологията

Функционализъм
Конфликтна перспектива
Интеракционистка перспектива (интеракция – взаимодействие)

Теоретична перспектива е съвкупност от допускания и взаимосвързани концепции, които представляват общ подход към изучаването на социалната реалност. Това е начин на интерпретация на обяснение на света.
Функционализмът е теоретична перспектива, която разглежда всяка обществена институция като изпълняваща определена функция в обществото. Функцията е съвкупността от последиците под действието на една институция в обществото. Функционализмът се интересува от общественото равновесие и хармония – как да запазим и усъвършенстваме социалния ред. Какво е социален ред и т.н.
Акцентира върху стабилността и подценява социалната промяна. За него е по-важно как да направим обществото стабилно и сигурно. Работи главно на макроравнище, но може да слезе и мезоравнище.
Предтавители (класически) : Огюст Конт – френски учен 18/19 век. Според него социологията трябва да има два основни дяла – социална статика и социална динамика. Той равива повече статиката. Тя се занимава с обществената структура – какви органи и институции има. Социалната динамика се интересува от възникване, развитие и изчезване на обществата. Опитва се да формулира един от малкото закони на социалното развитие – „закон за трите стадия на общественото развитие”. Те са по-скоро закони на човешкото мислене.
Първия стадий е теологичния стдий – обществата се създават около някакви основни религии. Хората вярват, че всичко около нас носи душа. (Божествени сили движат света)
Втория стадий е метафизичен стадий – хората се обръщат към самите себе си и съзнанието си, обяснявайки си света с абстрактни същности. (абстрактни същности – красивото, доброто и т.н.)
Трети стадий - на научното мислене (позитивистко мислене) – хората се обръщат към света, но черпят знания за него на основата на опита и изследването, наблюдението. Изследват обективно света чрез научни методи.
Емил Дюркем – професоп по социология. Изследва световните религии. Съпоставя ги и търси влиянието им върху развитието на обществата, в които господстват. Социологията е наука за социалните факти. В книгата си „Правилата на социологическия метод” той формулира принципа: „изучавайте фактите като неща”. Идеята е че фактите са обективни реалности. Липсва личната позиция при изследване – одобрение/неодобрение. Той е пример за човек, силно привързан към семейството си. Свързан е с България чрез Първата световна война. Обществата се различават в зависимост от основният социален ред в тях и независимо от голямото многообразие, съществуват два типа общества : общества, основани на механична солидарност (в обществата съществуват общосподелени вярвания и ценности, а хората са заедно, защото си приличат – племена, земеделски общества и др. , общият принцип е подобието) и общества, основани на органична солидарност ( тези общества се характеризират с това, че различието между хората е в основата на социалната солидарност. Хората са необходими един на друг, защото за взаимозависими, всеки индивид има специфични умения, знанията се предават по хоризонтала).
Съвременни представители
Толкът Парсънз – американски социолог. Сам нарича себе си неизлечим теоретик, създател на големите теории. Той отрича емпиризма. Основната теория на Парсънз е „Структурно-функционалистка теория на обществото”. Според него обществото е система, притежаваща своя структура от подсистеми. Социалната система е изградена от четири основни подсистеми:
-- икономическа подсистема – обхваща дейностите по производството и разпределението на материалните блага. Нейната основна функция в обществото е адаптация към средата. Всяко общество намира предметите в средата необработени. Затова има подситема на производство и разпределение на благата.
-- политическа подсистема – обхваща дейностите по целеполагане и мобилизиране на ресурси за постигане на тези цели. Функцията на тази подсистема е целеполагане.
-- подсистемата на социалния контрол – включва дейности като право, морал, религия, поддържането на социалния ред и др. Нейна функция е поддържане на реда.
-- системата за социална интеграция – в нея влизат семейство, образование, приятелски кръг, трудов колектив и др.
Парсънз въвежда и понятието „социално действие” като последния неразчленим компонент на социалната система. Това действие, в което имаме деятел (актьор), който е съзнателно действащ индивид , преследващ своя определена цел (желан резултат), избиращ специфични средства и оценяващ ситуацията, от която зависи избора на средства.
Робърт Мъртън – задълбочава теориите на Парсънз. Стреми се да създаде средни теории. Въвежда понятията :
латентна функция – скрита и непоставена целенасочено задача на една институция. Тя е последица, която не е предвидена съзнателно и не е очевидна.
дисфункция – последица от действията на една институция, която не допринася за общественото равновесие и създава конфликти в обществото.
Конфликтна перспектива – създава се в контраст с функционалистката и изхожда от други представи за обществото. Според нея всяко общество е съставено от различни социални групи с различни интереси, които са в непрекръснато съревнование помежду си за недостигащите обществени ресурси (власт, богатство и престиж). Принос на тази перспектива е обяснението на социалната промяна. В обществото има промяна, защото има конфликти и при решаването им се стига до промени в обществото. Загърбва реда и сигурността на общевстото.
Класически представител:
Карл Маркс – всяко общество има един основен социален конфликт, който движи развитието на това общество и води до замяната на едно общество с друго. Този основен социален конфликт е противоречието между класите. Всяко общество е изградено от множество конфликти. Човешката история е история на класови борби. Основният конфликт е противоречието между общественото обединение, което притежава основните средства за производство в дадено общество (земята) и другото обединение (класа),