Специална психология - Увреждания при децата

Специална психология - Увреждания при децата

Днес в специалната педагогика освен тези четири са обхванати и други
групи деца със специални образователни потребности и категориите
деца обект на специалната педагогика са следните:
• деца с умствена изостаналост
• деца със слухови нарушения
• деца със зрителни нарушения
• деца с нервносоматични заболявания
• деца с обучителни трудности
• деца с девиантно поведение
• деца с множествени увреждания
• Проблемът деца с комуникативни нарушения

През 1987 г. според десетата ревизия на Междонародната комисия по
болестите (МКБ) са направени важни корекции в стойностите на IQ в
съвременната четиристепенна класификация и тя придобива следния
вид:
• лека умствена изостаналост – IQ = 5069;
• умерена умствена изостаналост – IQ = 3549;
• тежка умствена изостаналост – IQ = 2034;
• дълбока умствена изостаналост – IQ = под 20.

Деца с умствена изостаналост.
• Първичният недостатък при децата с интелектуални нарушения се
изразява в органично поражение на мозъчната кора. То е резултат от
тежки мозъчни заболявания, които могат да са с различен произход наследствени,
вродени и придобити. Органичното мозъчно увреждане има тотален характер. То засяга цялостната структура и функции на кората. Следователно води до общо и значително
нарушение на психичната дейност.
• Вторичните отклоненияУмствената изостаналост е състояние на
задържано или непълноценно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност.

При децата със слухови нарушения първичният
недостатък е органично поражение на слуховия анализатор. И тук причините могат
да са с наследствен, вроден или придобит характер. Най често слуховите нарушения са резултат от прекарани възпалителни заболявания на средното или вътрешното ухо. Органичните изменения могат да са свързани с увреждане на слуховите костици,
евстахиевата тръба, кортиевия орган,и др. Тези увреждания водят до значителни отклонения в развитието на слуха и речта на тези подрастващи.
• Вторичните отклонения при децата със слухови нарушения се
свързват с липсата на слухови възприятия, с неправилното овладяване на устната реч, с трудности при слуховото ориентиране и т.н. Всичко това е последица, от значително увреждане на слуховия орган, поради което тези деца нямат възможност по естествен път да усвоят речта и езика.

При децата със зрителни нарушения първичният недостатък се изразява в органично поражение на зрителния анализатор.Това може да е резултат на различни заболявания и травми настъпили преди или след раждането на детето. Увреждането може да обхваща както периферната част, така и проводящите пътища на анализатора.Това се отразява върху качеството на зрителните възприятия, а от тук и
върху цялостното психическо развитие на децата.
• Вторичните отклонения при тези деца се изразяват в неправилното формиране на пространствените възприятие, в слабата ориентация, дискоординацията в моториката, понижена мобилност и др.

Деца с комуникативни нарушения
Комуникацията може да бъде вербалната и невербалната. Тя е част от процеса на общуване.
При невербалната комуникация се предават сигнали най-вече чрез езика на тялото, чрез различни жестове, мимики, изражения и пр, докато вербалната се състои най-вече от звуци, думи, изречения.

Първичният недостатък при децата със сложни речеви нарушения
се свързва с анатомически изменения в устройството на говорния апарат, с тежки и разнообразни неврофизиологически увреждания на централната или периферната част на речедвигателния анализатор.Често тежките речеви недостатци се дължат и на някои слухови увреждания, поради понижените възможности за слухов контрол на формиращата се реч.
• Вторичните отклонения при сложните речеви нарушения се отнасят до неправилно развитие на речта във всичките й компоненти: фонетична, фонематична, лексична, граматична, семантична и др..Тези отклонения могат да засегнат плавността и темпото на речта, а също и писмената реч.

Съвременна класификация на децата със сложни речеви
нарушения
Сложните речеви нарушения могат да се обособят в няколко групи.
1. Нарушения на речта
1.1. Артикулационни нарушения апраксия,
дислалия, дизартия и др.
1.2.Фонационни (гласови) нарушения афония,
дисфония и др.
1.3. Общоговорни нарушения ринолалия,
дизартрия
1.4. Флуентни нарушения заекване,
брадилалия, тахилалия и др.
2. Езикови нарушения могат
да бъдат обособени в две групи.
2.1. Нарушения на устния език дисфазия
на развитието(алалия),
афазия, всички нарушения на комуникацията причинени от други
увреждания( при умствена изостаналост, сензорни увреди, , двигателни
увреждания , тук се отнасят и нарушенията на комуникацията при
аутизъм ).

Към съвременната класификация на децата обект на специалната педагoгика освен горепосочените групи спадат и децата с дефицит на невербалната комуникация.Това е една голяма и разнородна група деца.

Деца със семантично-прагматични
нарушения
І. Деца със семантично Те са сравнително контактни,езика им е синтактично и фонологично добре оформен. Характеристиките по които се отличават са:
1.Дават неподходящи или неправилни отговори на посложни въпроси.
2.Често е налице ехолалия, поради това, че не могат да разберат същността на въпроса.
3.Разбират думи с конкретно значение и кратки изрази.
Много често вербалната активност на тези деца маскира общите когнитивни проблеми и пониските стойности на невербален интелект.
Добрата им вербална памет,средните или над средни четивни възможности при много от тях определят високите стойности на вербален интелект за сметка на много ниските стойности на невербален интелект, както и много слабо развитите математически умения. Тези деца рано проговарят, добре общуват с възрастните, често се смятат за
надарени.

Деца с генерализирани нарушения в развитието
ІІ.Деца с генерализирани нарушения в развитието.Това са група
нарушения, които се характеризират с дефицити на социалната комуникация, както и с ограничен стериотипен набор от интереси и дейности. В повечето случаи развитието е нарушено още в ранно детство.
1.Ранен детски аутизъм / Синдром на Канер генерализирано нарушение на развитието, възникнало преди 3 год. възраст. налеце е абнормно функциониране в областта на социалните взаимоотношения, комуникацията иповедението, което нарушение е
стериотипно.Заболяването се среща 34 пъти почесто при момчетата отколкото при момичетата.Чест съпътстващ симптом е умствената изостаналост.Много типична е агресията и самоагресията
2.Атипичен аутизъм – този тип нарушение се различава от аутизма по покъсното
начало(задължително след 3 год. възраст),често тези деца са вербални, но са налице нарушения в когнитивната свера,умствената изостаналост се среща порядко.
3.Синдром на Аспергер за разлика от аутизма тук липсва общо закъснение или изоставане в езика, а също и в когнитивните процеси, поради което децата са с добър (граничен ) интелект.
4.Синдром на Редхарактерно е нормално или почти нормално ранно развитие, което постепенно се забавя и спира.Среща се само при момичета.

Деца с обучителни трудности
5. Деца с обучителни трудности. В педагогическата практика отдавна е откроен проблемът за учениците в общообразователното училище, които изпитват затруднения в процеса на учене. За тези ученици има различни наименования от „трудни деца” през „деца със задръжка в психофизическото развитие” до „обучителни трудности”. Обучителните трудности се характеризират с временни затруднения при овладяване предимно на първоначалните знания, умения и навици за четене, писане и смятане. Те се явяват вследствие на побавното темпо на развитието на някои психически процеси и качества поради леки нарушения на централната нервна система или поради социални
причини. Учениците с обучителни трудности нямат изразени нарушения от сензорен (зрителен, слухов), двигателен и ментален характер. Те притежават интелект в норма, което подсказва, че проблема не е компонент на общо изоставане в развитието. Налице е разминаване между интелектуални възможности и реални постижения, както и
различно ниво на справяне в отделни области на учене.

Деца с девиантно поведение
6.Деца с девиантно поведение. В съвраменната структура на
специалната педагогика е включена научната дисциплина Етопедия,
изучаваща проблемите на девиации в характера и поведението на децата
и подрастващите.
Девиантното поведение е своеобразен тип социална аномалия, която обединява широк кръг явления. Към отклоненията в социалното поведение се отнасят:
• скитничество, бягствата от къщи и училище, аморалния начин на
живот;
• склонностите към употреба на алкохол, наркотични и токсични
вещества;
• занемареност, изоставането и отпадането от обучение;
• нарушенията във взаимоотношенията между деца и възрастни, между
връстници, побоиша, скандали, убийства;
• стремежите към социална изолация и други.

Деца с множествени увреждания
7. Деца с множествени увреждания. Тази категория включва деца, при които са налице повече от едно увреждания. Например, възможна е комбинация от зрително и слухово увреждане – сляпоглухи деца; зрително увреждане и интелектуална недостатъчност; зрително затруднени със соматични увреждания; зрително затруднени със соматични и умствени увреждания; деца с увреден слух и умствена изостаналост; увреден слух и соматично увреждане; комбинации от интелектуална недостатъчност и соматични нарушения; деца със зрително, слухово, интелектутално и соматично увреждане и пр. Възможни са различни комбинации от нарушения, които се различават
по отношение на броя, видовете и тежестта на уврежданията.