Специфика на комуникацията с художествен текст в предуч. възраст

Специфика на комуникацията
с художествен текст
в предучилищна възраст

Ключови моменти в темата

Възприемане на художествен текст в предучилищна
възраст
Специфика на литературно-речевата ситуация в
предучилищна възраст
Работа с непознати думи
Дидактически методи и похвати в литературно-речева
ситуация в детската градина
Работа с детската книга в педагогическото взаимодействие
Поетичен слух на децата в предучилищна възраст

Възприемане на художествен текст
в предучилищна възраст

Словесната художествена творба

Словесна художествена творба като продукт на
изкуството, без да копира действителността, влиза в
особени естетически взаимоотношения с нея, обобщава я и
разкрива същността на изобразените житейски факти и
явления.
Създаденият в литературното произведение художествен
образ е естетическа категория.

Особености на възприемането
на литературни произведения

Възприемането (рецепцията) на литературно
произведение по своята същност е художествено
възприятие, а то от своя страна се отнася към
естетическото възприятие.
В ранна и в предучилищна възраст се извърша
първоначалното формиране на естетическото възприятие
на художествените творби.

Възприемане
на литературно произведение

Съвременната естетика разглежда художественото
възприемане като комуникативен процес.
Актуална е постановката на руския литературовед Михаил
Михайлович Бахтин за диалогичността при
възприемането на художествения текст.
•Взаимодействието автор – художествен текст –
читател/слушател се разгръща като диалог между
твореца и възприемателя (реципиента).

Възприемане
на литературно произведение

Авторът кодира в творбата своя идейно-художествен
замисъл, а възприемателят го декодира.
Следите, които са оставени от автора, помагат за
навлизане в света на художествения текст.
Като общува с творбата, възприемателят се опитва да
проникне зад събитията, да дешифрира връзката реален
факт – художествено произведение.

Взаимовръзка дете – художествен текст
в детската градина

Детето е с беден житейски и художествен опит.
Детето е реципиент слушател.
•Детето е лишено от възможността да осъществява пряка
връзка с художествения текст чрез писмената знакова
система.
В условията на детската градина единствено учителят
води детето към художественото произведение, като се
опира на неговото умение да възприема устна монологична
реч.
Взаимовръзката дете – художествен текст се променя
през целия предучилищен период.

Специфика
на детското художествено възприемане
в предучилищна възраст

Сложен е процесът на проникване в условността, която е
заложена в природата на художествения текст.
Пътят на детето е от непосредствено наивно участие в
изобразеното събитие до по-сложните форми на
естетическо възприемане.
•Детето постепенно започва да се ориентира във
фикционалния свят на произведението; признак за това е
вниманието не само към нравствено-познавателната страна
на художествения текст.

Специфика
на детското художествено възприемане

Наивен реализъм – за детето художествената реалност
е друга форма на реалния живот.
Детето гледа на произведението като абсолютна
идентичност на житейските реалии (на конкретната
действителност).
Динамика на възприятийния процес: съществуват
предпоставки за бъдещо изживяване на наивния реализъм.
Фрагментарно възприемане на литературните творби.

Специфика
на детското художествено възприемане
в предучилищна възраст
Почти през целия период детето не може да си представи
условността на света, който е изобразен в словесното
художествено произведение.
Недостатъчно е развита способността на детето да мисли
със словеснохудожествени образи.
•Тя се оформя въз основата на общото психо-физическо
развитие, в частност – развитието на речта.

Значими умения на детето
за художественото възприемане
Детето:
•непосредствено емоционално откликва на събитията, които
са изобразени в литературната творба;
•се вълнува от преживяванията на героя;
•изпитва удовлетворение от първото слушане;
•склонно е многократно да се връща към творбата (преди и
след събеседването върху нейното идейно-емоционално
съдържание);
може да долови авторовата позиция:
•определя емоционалния тон на творбата (може да я
назове радостна, весела, тъжна, смешна);
•оценява в нравствено-естетически аспект поведението на
героя в творбата.

Възприемане на литературни творби
при 2 – 3-годишни деца

Забелязва се много силно желание децата да слушат
всякакви литературни произведения (кратки римушки,
залъгалки, стихотворения, разкази).
Художественото възприемане се характеризира като чисто
емоционално: детето не възприема същността на
художественото произведение, дори в някои случаи не
разбира напълно съдържанието, но емоционално му
въздействат използваните средства.

Възприемане на литературни творби
при 3 – 4-годишни деца

Единствено възможно е наивнореалистичното
възприемане на словесната художествена творба (без това
да се счита за недостатък).
Предпочитани от децата са кратките приказки за животни
(постепенно жанровите им предпочитания се разширяват).
Детето се запознава с героите върху непосредствена
емоционално-сетивна основа.

Възприемане на литературни творби
при 3 – 4-годишни деца

Използване на приказки с ясен и достъпен сюжет, в който е
налице повторяемост на основните действия и ограничен
брой (до 3-ма – 4-ма) герои.
Търсене нравствената насоченост на произведението и
формиране на представи за добро и зло (лошо) чрез
поведението на героите.
Нравствените категории в техните бинарни позиции:
справедливост – несправедливост; отзивчивост –
неотзивчивост; трудолюбие – мързел се отъждествяват с
бледите представи на детето за добро и лошо.

Възприемане на литературни творби
при 3 – 4-годишни деца

Към края на предучилищния период детето проявява
интерес към мотивите в поведението на персонажа.

Въпроси в беседата:
максимално изчистени от детайли, съобразени с бедния
социален и художествен опит на детето;
насочени към разкриване и осмисляне на нравственото
поведение на персонажа.

Възприемане на литературни творби
при 3 – 4-годишни деца

Например:
Беседа върху Косе Босе, авторизирана народна приказка на
Ран Босилек:

•Кума Лиса иска да измами Косенцето.
Каква е тя, щом иска да измами Косенцето? (лоша)
•Кучето помага на Косенцето да се спаси от Кума Лиса.
Какъв е той, щом му помага? ... (добър)

Възприемане на литературни творби
при 3 – 4-годишни деца
За детето на тази възраст са недостъпни изразните средства
на художественото слово.
•Без всякакъв коментар те се „извеждат“ от учителя чрез
интонационната изразителност при изпълнението на
творбата: вниманието се задържа върху съответни
изразни средства, чрез които се нюансира поведение,
нравствено отношение.

Например:
Чрез интонационната „окраска“ на умалителното
съществително Косенце Босенце детето да усети
лукавството на Лиса (приказката Косе Босе, Ран Босилек)
•Възникване на емпатийни преживявания поради
сближаване на детето с литературния герой.

Възприемане на литературни творби
при 3 – 4-годишни деца

•Детето е улеснено от повествователния елемент в краткото
лирическо произведение, в стихотворните диалози.
•Аз-формата на поетическия изказ помага на детето да се
отъждествява с лирическия герой, а диалогът съдейства да
разбере емоционално-образното съдържание на творбата.
•Адекватни на детското сетивно-емоционално познание са
творби като: Пиле, пиле, Много ще ям, Баба иде, Най-
добричка, Васил Иванов Стоянов (1880 – 1962).

Възприемане на литературни творби
при 4 – 5-годишни деца
При комуникацията с художествения текст наивният
реализъм продължава е водещ: детето продължава да
отъждествява художественото битие с житейското.
•Възприемането носи белезите на репродуктивно
сюжетно-логическо равнище.
•Ниската степен на развитие на образнопредставното
мислене (а в немалко случаи то липсва) кара детето да
приеме художествения факт като правдоподобие.
•Представата за художествения персонаж продължава да
се изгражда на сетивно-емоционална основа.

Възприемане на литературни творби
при 4 – 5-годишни деца

Обогатяват се представите на детето за етични прояви:
приятелство, съпричастност към чуждата беда – на
емпирична основа то може да достигне и до замисъла на
автора, въплътен в съдържанието на художествения текст.
За детето е трудно (почти непосилно) да вникне в
художествената натовареност на словесния изказ.

Възприемане на литературни творби
при 4 – 5-годишни деца
•Подходящи
художествени творби

Например:
В приказката „Под
гъбата“ на Владимир
Сутеев (1903 – 1993) са
включени:




персонифицирани
образи на животни
(мравка, пеперуда,
мишка, врабче, заек,
лисица, жаба);
темата за приятелството.

Възприемане на литературни творби
при 6 – 7-годишни деца
Нагласа към съответна жанрова форма е по-устойчива.
Възможността за художествена рецепция бележи ръст в
своето развитие.
Запознаване с художествени текстове:
•с по-усложнена композиция: Майчина сълза, Ангел
Каралийчев (1902 – 1972);
•с по-богато съдържание: Зимен сън, Асен Разцветников
(1897 – 1951); басня Двете кози, Жан дьo Лафонтен, 17.
век;
•с герои в развитие (не са представени в черно-бели
краски): хубава мома Богданка в Който не работи, не
трябва да яде, Ран Босилек (1886 – 1958).

Майчина сълза, Ангел Каралийчев
Ретардация се наблюдава
в моментите, разказващи
за самотата на сакатото
лястовиче, за което
времето тече мъчително
бавно, например: Занизаха
се мрачни дни.

Ретардацията се
мултиплицира от
трикратната ретроспекция
и така по-убедително се
разкриват нерадостните
преживявания на лястовичето
в самота и в непривичните за
него условия на късната
дъждовна есен.

Майчина сълза, Ангел Каралийчев
Разказът на повествователя
е твърде ограничен, а част
от повествованието се
поема от олицетворената
майчина сълза.
По-динамично, с бързо
протичане на действието
са разказани случките с
пожара и с бурята в океана.

В обемно отношение
доминират пейзажът и
диалогът.
Раздвиженият
маринистичен пейзаж ярко
разкрива мъката и
тревогата в душата на
птицата майка: Океанът
ревеше. Духаше силен
вятър.