Специфика на педагогическата ситуация при овладяване на българския език в пред.в

Специфика на педагогическата ситуация
при овладяване на българския език
в предучилищна възраст
Методи и похвати

Ключови моменти в темата

Специфика на педагогическата ситуация при
овладяване на българския език в детската градина
Методи и похвати за развитие на речта в предучилищна
възраст
•Методи в педагогическото взаимодействие
•Похвати в предучилищното взаимодействие

Специфика на педагогическата ситуация
при овладяване на българския език
в предучилищна възраст

Ситуационният подход
в обучението по български език и литература

•Чрез ситуационния подход обучението по български
език и литература в детската градина се приближава
максимално до реалния живот и до практическата
дейност на хората.
•Ситуационния подход съответства на конкретно-
образното мислене и на ситуативния характер на речта
на детето в предучилищна възраст.

Приложение
на ситуационният подход
в обучението по български език и литература
•Отличителна черта при приложението на
ситуационния подход е умелият подбор на реална
ситуация от живота (проблемна ситуация, която е
типична за даден вид човешка дейност).
•В хода на педагогическото взаимодействие по
образователното направление се осъществява преди
всичко индуктивно учене (движение на мисълта от
частните характеристики на случая към по-общи
изводи).

Организиране и провеждане на
педагогически речеви ситуации
•Ситуационният подход е естествено продължение на
идеята за комуникативно-дейностен и игров подход
към обучението.
Така се решава основният методически проблем за
мотивите и мотивацията.
•Ситуационният подход е път за постигане на
комуникативност при обучението по образователно
направление „Български език и литература“.
•В методиката се разработва конкретната
педагогическа технология за практическо
осъществяване на ситуационния подход.

Речева ситуация

Речевата ситуация е съвкупност от условия (речеви и
неречеви), които са необходими и достатъчни, за да се
осъществи речево действие по набелязан от говорещия
или пишещия план (по руския психолингвист Алексей
Алексеевич Леонтиев, 1936 – 2004).
В речевата ситуация най-силно се изразява
комуникативната природа на речта.

Педагогическото взаимодействие
в речеви ситуации

Детският учител осъществява конкретни дидактически
цели в съответни педагогически речеви ситуации.
Педагогическото взаимодействие в речевите ситуации
може да се разглежда като интегриращо понятие, като
отворена система, която отразява динамиката,
многообразието, спецификата на образователния
процес по направлението в детската градина.
Речевите задачи от педагогическите ситуации трябва
да станат задачи и на ситуациите по други
образователни направления, на всяка друга дейност на
децата и на всеки друг режимен момент.

Организиране и провеждане
на педагогически речеви ситуации

Детският учител създава преднамерени, повече или
по-малко изкуствени учебни речеви ситуации.
•Те са такова организиране на обстоятелствата в
процеса на обучението, което съдържа в себе си
мотивите за активно изпълнение на съответната
познавателна дейност (комуникативна, речева,
музикална, изобразителна).

Продължителност на педагогическата ситуация

По преценка на учителя продължителността на една
педагогическа ситуация е:
•от 15 до 20 минути – за първа и за втора възрастова
група;
•от 20 до 30 минути – за трета и за четвърта възрастова
група.

Според Държавния образователен стандарт

Характеристики на речевата ситуация
Дидактична среда
•Необходима е за предизвикване на детската
активност, а чрез нея – на речева дейност.
Участници в педагогическата ситуация
•реално съществуващи (учител, деца...);
•въображаеми, създадени чрез фантазията и
одухотворението приказни герои.
Потребностите и взаимоотношенията между
участниците в ситуацията са своеобразно
предизвикателство за възникване на нови
взаимоотношения, за пораждането на реч у детето.

Характеристики на речевата ситуация

Цели и мотиви на речевата дейност
•Те са заложени във взаимодействието между
участниците в ситуацията.

Адресат на речевия акт
•Налице е определена близост между детето и адресата
на неговата речемисловна дейност.

Изисквания
към педагогическото взаимодействие

Педагогическото поведение на учителя трябва да бъде
насочено към:
„обвързването“ на занимателното начало с
дидактичния резултат.

Изисквания
към педагогическото взаимодействие.

Учителят стимулира детето и към инициативно речево
поведение, т.е. детето се освобождава от своята
пасивност в речевото общуване и само пита, само
отправя въпроси.
•разрушаване на дидактичната схема: само учителят
поставя въпроси, а децата отговарят/опитват се да
отговарят.

Изисквания към речевата ситуация.
Стимулиране към инициативно речево поведение
Например: при ситуация за създаване на описание на
предметна обемна играчка заек (ядро „Свързана реч“)
•Учителят подканя децата при разговора:
Ако искате да научите още нещо за Зайо, питайте ме.
Навярно желаете да узнаете повече неща за Зайо,
питайте ме (питайте го).
•Първоначалните опити на децата са плахи,
неуверени, но твърде скоро те започват да отправят
въпроси към героя Зайо:
Зайо, ти обичаш ли сладолед?
Зайо, когато се разболееш, пиеш ли чай?
Зайо, ще останеш ли да си поиграеш с нас?

.
Изисквания към речевата ситуация.
Говорене и слушане
при педагогическата ситуация

Децата едновременно са заети с различен вид
мисловно-речева дейност в хода на ситуацията: докато
едните говорят, другите слушат.
Учителят трябва предварително да обмисли какви
допълнителни задачи да постави на децата, които ще
слушат, за да осигури активното им участие.
Например:
Децата да следят за определени качества на
изказванията на другите или за употребата на
определени езикови форми, да направят продължение
на изказването.

Изисквания към речевата ситуация
Наличие на варитивност и динамика (по отношение на
дидактичната среда, участниците, взаимоотношенията
между участниците).
•Чрез ситуацията се провокира и мотивира
мисловната и речевата дейност на децата.
Педагогическата ситуация да съдържа интересна
информация, съзвучна с познавателния опит и с
интересите на децата.
•Едни и същи участници, макар и детски любимци,
непрекъснато поставени при едни и същи
обстоятелства, водят до умора, предизвикват апатия.

Изисквания към речевата ситуация
Локалност (реализиране на съответните речеви задачи
в съответното време, в определена дидактична среда)
•Определя педагогическата стратегия на учителя и
спецификата на педагогическото взаимодействие.
Умерено „дозиране“ (обозримост) на речевите задачи
•В тях се отразяват не само потенциалните речеви
възможности на детето, но и възможността от
удовлетворяване на неговите актуални речеви
потребности (стремежът е да не се накърнява
детското емоционално благополучие).

Изисквания към речевата ситуация

Създаване възможности за актуализиране на детския
речев опит (обърнатост на ситуацията)
•Това е предпоставка за разгръщане на
педагогическото взаимодействие по посока на
конкретните речеви задачи.

Наличие на професионално обоснован синтез между
словесни и нагледни средства
•Вграждането им в конкретната ситуация подпомага
решаването на речевите задачи.

Изисквания към речевата ситуация
Максимално доближаване на обучаващата речева
ситуация до житейската.
•Педагогическата речева ситуация трябва да породи у
детето усещане за реалност, да създаде у него
представа, че това е „наистина така“ (по руския
театрален теоретик Константин Сергеевич
Станиславски, 1863 – 1938).

Отчитане мястото на обучаващата речева ситуация в
общия контекст на дейността на децата за деня.
•Речевата ситуация е функционална, резултатна, ако
тя е естествена относително самостоятелна,
логически осмислена част от цялостната дейност за
деня.

Изисквания към речевата ситуация
 Организиране на ситуацията така, че да се осигурят
условия за проява на речева активност от всички или
поне от повечето деца в групата.
•Речевата активност в по-общ смисъл не се изразява
само в непрекъснато говорене, но и в активното
възприемане (слушане, аудиране) на речта на
другите.
•Необходимо е системно да се повишава речевата
активност на децата и в тесния смисъл на речевата
активност, а именно като „активно говорене“.

Всяка една способност се формира и се развива в
дейността.

Начини за стимулиране на речевата активност
Използване на:
•подходяща и актуална за възрастта мотивация на
дидактическите задачи;
•емоционални игрови похвати;
•подходящо използване на нагледни пособия;
•използване на диалога и на въпросите;
•хумора и шегата;
•правилен темп на работа;
•отчитането на индивидуално-типологическите
особености на децата.
Целта е да се създаде речева ситуация, която да породи
потребност от говорене.

Организиране на ситуацията
Образователна среда
Ситуацията се провежда по-често в занималнята.
Децата се нареждат срещу учителя, като са седнали
на столчета в полукръг.
Децата могат да не сядат на столчетата, а да се
наредят в кръг около обща маса.
Наличие на „разкрепостено“ дидактично пространство
в занималнята: използване на функционални кътове за
работа в малки групи по интереси.
Ситуацията според темата може да се проведе и в
залата за развлечения, на детската площадка в двора.

Условия при провеждане на речевата ситуация
Наличие на достатъчна светлина и чист въздух.
Използване на столчета, които съответстват на ръста на
децата.
Правилно подреждане на нагледните материали.
Тишина при провеждането на ситуацията, за да имат
децата правилни слухови възприятия, за да чуват добре
речта на учителя.
•Без правилно възприемане на речта няма правилно
възпроизвеждане.

Организиране на речевата ситуация.
Микрогрупата в педагогическото взаимодействие

Организирането на работата в микрогрупи крие големи
възможности относно взаимодействието и
сътрудничеството на учителя с детето.
•Малкият брой деца (четири – пет) в микрогрупата
позволява на учителя да осъществява непринуден
речев контакт с отделното дете.
•Развитието на речта е по-резултатно, когато връзката
учител – дете е по-непринудена.