Специфика на субектността през късните етапи на онтогенеза

СПЕЦИФИКА НА СУБЕКТНОСТТА ПРЕЗ КЪСНИТЕ ЕТАПИ НА ОНТОГЕНЕЗА

Прилагането на субектния подход в последно време става приоритетен в изучаването на личностните структури, тяхното изменение и развитие. Така субектността се явява методологически принцип, а едновременно с това и предмет на изучаване Субектността това е интегративна личностна характеристика с медиативен характер, която осигурява адаптационните възможности на старите хора. Тя може да се декомпозира и детайлно да бъде проанализирана. В резултат на осъществени проучвания и интерпретации приехме, че вариативното съдържание и специфика на личностно-психологическите параметри детерминира качеството и особеностите на личностновата субектност на хората от напреднала и старческа възраст. По отношение на типа личностна субектност в двете изследвани от нас възрастови групи можем да констатираме, че вътре-личностната субектност е по- характерна за старите хора и нетипична за лицата в напреднала възраст (60-74 год.), а външно-личностната субектност е по-характерна за хората в напреднала възраст и не е така типична за старите хора (над 74 год.).

The subjectivnity peculiarities among elderly and old people.The subject approach is becoming more applied in the science research of the personal structures, their changes and development. In that context the subjectivnity is an integrative personal characteristic with specific mediative function giving the old people adaptive possibilities.It could be considered and be analyzed in detail. As a result of my research are established the specific personal determinants of the personal subjectivnity in late periods of the human life. Two types of the personal subjectivnity are determined in the research. One type – internal personal subjectivnity is more typical of the old people (after 74 years) and the external personal is more peculiar to elderly people( 60-74 years old).

Прилагането на субектния подход в последно време става приоритетен в изучаването на личностните структури, тяхното изменение и развитие. Така субектността се явява методологически принцип, а едновременно с това и предмет на изучаване. Анализират се феномените на субектността, компонентите на субектния опит. Изучава се закономерното развитие на субектното начало в онтогенеза. В този смисъл все още остава с някаква степен на неопределеност субектността и нейните значения в качеството на предмет за изследване на отделни етапи от развитието на онтогенеза, по- конкретно на късните етапи от живота и нейната онтологическа функция и значение.
Субектността може да се анализира и като интегративно свойство, обединяващо в себе си компоненти на различни структури на личността и организация на нейните компоненти. Субектността това е интегративна личностна характеристика с медиативен характер, която осигурява адаптационните възможности на старите хора. Тя може да се декомпозира и детайлно да бъде проанализирана.

Самото съдържание на субектността на стария човек представлява предпоставка, условие и детерминира типизирането на субектността. Като системообразуващо образувание субектността определя и индивидуалното своеобразие на личността на стария човек Субектността е медиатор, който определя не само качеството на адаптивността на човека от напреднала и старческа възраст, но и неговото субективно благополучие, характеризира и обособява неговото качество на живот.
В резултат на осъществени проучвания и интерпретации приехме, че вариативното съдържание и специфика на личностно-психологическите параметри детерминира качеството и особеностите на личностновата субектност на хората от напреднала и старческа възраст.
Преди да проанализираме субектността на човека в старческа възраст ще се опитаме да я разгледаме като субект в рамките на изучаването на основните проблеми на психология на човека и личностните характеристики.
Ананиев отбелязва, че “стареенето и старостта са свързани с индивидуалното развитие на субекта”. Хората имат различни личностни характеристики, израстват при различни жизнени обстоятелства като субекти и имат
многочислени варианти на тяхното индивидуално жизнено развитие [3].
Социалната ситуация на развитието по време на старостта изменя в определена степен жизненият стереотип, изисква адаптация към новите външни условия. Старите хора са принудени не само да се приспособяват към новите си ситуации и външни явления, но и да приемат, да се адаптират към самите себе си. А това от своя страна, както и Ериксън изтъква, прави стария човек щастлив, когато старостта му дава чувство за цялостност и стабилност. Тази цялостност и стабилност може да се декомпозира в контекста на съдържателните процеси на вътрешната позиция на стария човек. Вътрешната позиция на този човек като структурна единица на неговата личност съдържа и репрезентира основните свойства на неговата цялостна личност, разкрива също така качественото своеобразие и дава
възможност по-дълбоко да се разгледа индивидуалността на стария човек като субект – индивидуален и цялостен [8].
На основата на сформираните по-рано качества на личността и възникналите в процеса на преминалите етапи от живота потребности и стремежи, той така или иначе пречупва въздействията на средата и (съзнателно или несъзнателно) заема по отношение на нея определена вътрешна позиция, както отбелязва Божович [4]. Тази позиция е своеобразно психологическо образувание, което възниква в резултат на съчетаването на системата от външни и вътрешни фактори и определя как стария човек се отнася към обективното положение, което той практически заема или би искал да заема в зависимост от особеностите на тази вътрешна позиция, която е системно образувание и зависи от отделните компоненти на вътрешната позиция. А може би, в установяване на закономерностите на
развитието на всеки възрастов период, в усилията да се схематизира съдържанието на вътрешната позиция на развитието е необходимо да се търсят същностните теоретични източници за разкриване на относително

закономерните характеристики и психически особености, както и да се търси относителната по своето съдържание, но стабилна по проява личностна структура на старите хора.
Във всичко това се разкрива универсалността на идеите на Божович. В
цялата тази съвкупност от психологически особености има не само своето индивидуално своеобразие, но и илюстрира универсалността на човешката реалност, както и своеобразната цялост на личността, която обособява в определена степен типичността на психологическите характеристики на човека през последните етапи от неговия жизнен път. Божович утвърждава, че личността е цялостна психологическа структура, която възниква в живота и изпълнява определена функция във взаимоотношенията на човека с обкръжаващия свят (в този смисъл вътрешната позиция опосредства и пречупва въздействията на средата), при това личността на човека се изменя в рамките на изменението на субекта в обкръжаващата действителност. В този смисъл самото понятие преживяване придобива своето конкретно психологическо съдържание в напредналата и старческата възраст, тъй като чувството за идентичност, проявата на локализация на контрола, тревога, агресия и т.н. отразяват взаимоотношенията на субекта и средата, удовлетвореността или неудовлетвореността на субекта в неговите взаимоотношения с обкръжаващата го социална среда.
Хуманистичната ориентация придобива своята онтологическа определеност в изучаването на психологическите особености на старите хора, на личностно-психологическата природа на субектността. За да може цялостно да бъде разбран старият човек като носител на всички тези негови значения, да осмисли цялата сложност на зависимости между тях е необходимо привеждането в единна картина на резултатите от изучаването на този човек, получени в изследвания проведени от позицията на широкото присъствие на психологическата наука.
Подобни генерализирани картини за човека, които придобиват степен
на цялостност при стария човек са, когато неговите индивидни, личностни и субектни характеристики се реализират в единство с всички техни взаимовръзки и опосредствания. Старият човек и неговата личностна зрялост основно се проявява в отношенията на неговата зрялост като субект, който се изявява преди всичко като субект на дейността като цяло, в живота си към другите и към себе си и то субект на творческата дейност, на творческия живот.
Божович в своите непубликувани трудове анализира висшите психически функции през старостта, като си спомня за своята баба. “Необходимо е да се уточни какво представляват от само себе си психологическите системи, чийто разпад води към разпад на личността при съхраняване на всички висши психически функции. Затова говори още Виготски, като има предвид в частност патологическите изменения при
шизофренията. Видимо към разпад на личността (или нейното изменение) води разпадът на тези “психологически системи”, които носят в себе си истинската сила от висшите опосредствани потребности. Пример за това е

деградацията на личността при старците: техните интереси, както и духовните потребности (храна, покой, егоцентризъм и пр.” се стесняват. Получават своето обяснение също така парадоксалните факти в психологията на старите хора – баба ми, която не можеше да събере разпиляните страници от тома на Балзак “Изгубени илюзии” можеше да го чете и да обсъжда съвършенно разумно неговото съдържание. Тя можеше да даде мъдър съвет затова, как трябва да се постъпи в един или в друг случай, но се опитваше да запали с клечка електрическата лампа. Понятно става също така и това, че различните личности по различен начин се разпадат, тъй като протича различно прегрупиране на висшите психични функции в зависимост от тяхната първоначална структура. Така също става по-ясно различието между развитието в онтогенеза и измененията на личността в зрялата възраст в онтогенеза върви формиране на психологическите системи, а в зрялата възраст – тяхното прегрупиране във връзка с обстоятелствата от живота” [4,
5].
Божович коментира и обобщава: “Да се преосмислят от тази гледна точка и измененията на характера през старостта – та нали тези черти се
основават на качествата на личността, които също представляват системни новообразувания” [4, 5].
А всичко това не ни ли дава повод да помислим, а какво е това, което прави старата жена мъдра и битово безпомощна? Не е ли това опитът, знанията, а може би това е силният Аз, силата на духа. А може би това е тази субектност, която съхранява личността и мъдростта на хората от напреднала и старческа възраст?
В процеса на функциониране на личността на стария човек се формират противоречиви представи за връзките между съществуващото и това, което трябва да бъде, а в по-широк план това е разминаване между личната ограниченост и универсалните възможности на човека и още по- конкретно на стария човек. А такива противоречия могат да бъдат между:
ситуационните изменения и същностните устойчиви отношения на личността, нейната качествена определеност; начините за организация и осъществяване от страна на субекта на неговите жизнени отношения и същността на Аз-а, в съответствие с който субектът трябва да построи своите жизнени отношения, своята адаптация към средата, към другите и към самия себе си; обективните условия на живота на личността, които изискват от нея определено ниво и качество на проява на отношението в поведението и реалният начин за обективиране на тези отношения и техните качества и т.н.
Необходимостта от смяна на отношенията на личността доминиращо се определя от социума. Като пример за такава социална обусловеност е необходимостта от излизане в пенсия. Новата система на отношения често изисква нейното изграждане, което характеризира тази ситуация като задача на самоопределение и адаптация към новите условия. Намирайки се в
определена ситуация, субектът може да осъзнае само тези фрагменти от ситуацията, които са му достъпни.

Определящите характеристики на човека и особено на стария човек като субект, това са неговата уникалност, ценност. Субектността може да бъде наблюдавана само в нейните прояви в живота, в общуването, в средата (и в конкр