Юридическа психология - Лекции

Юридическа Психология Лекции
Проблемно поле в ЮП

Въведение в предмета
Юридическата Психология (ЮП) е наука включваща различни области на знание, но главно от сферите на Психологията и Юриспроденцията. Занимава се с формите на човешкото съжителство, които се регулират от правните норми. Следователно предметът е ориентиран към търсенето на вътрешни и външни детерминанти на личността във връзка със оформянето на правното съзнание.
Правото е свързано с нормативното поведение. Човек извършва постъпки, които се подчиняват на определени правила. Те са задължителни. Назовават се норми и се установяват в интерес на цялото общество или отделни негови групи. Сред нормите се открояват социалните – които включват обичайте, морала и правото. Специфично за предмета на ЮП е, че пренася центъра на познанието върху човека в ролята му на правонарушител, свидетел или пострадал. Откроява се своеобразие на тези роли, като се разкрива правното им значение за установяване истината.
Криминална ситуация – от момента на извършване на престъплението.
Криминогенна ситуация – когато има потенциала да отключи деяние (рискова)
Пред криминогенна ситуация – конфликтна ситуация
Както по време на предварителни следствия, така и при разглеждане на делата се изясняват сложно преплетени човешки отношения и трудно поддаващи се на разкриване мотиви, тласкащ хората към престъпление.
В делата за убийства, за довеждане до самоубийства, за умишлено нанасяне на телесни повреди, за хулиганства и кражби, по същество се разглеждат психологични въпроси – корист и отмъщение, завист и омраза, коварство и жестокост, любов и ревност.
Участниците в подобни драми са разнообразни – съдията, прокурора, следователя, дознателя, се занимават не само с извършители но и с други лица в качеството им на свидетели, жертви, експерти, познати. Живота на всеки от тях протекъл по специфични условия, връзки, индивидуални характеристики.
Значителен ръст на престъпността с нейните най-опасни форми (организираната и детска престъпност, убийствата на сексуална основа, поръчковите убийства, тероризма), изисква сериозна професионална компетентност на правозащитните органи. Предназначението на ЮП е да помогне за нарастването на тази компетентност. Като практико-приложна наука тя се занимава с психичната природа на причинно-следствените връзки в системата „човек-право”.
Раздели на ЮП
Осъществяването на тези връзки се извършва в 2 сфери – законна и противозаконна. В предмета на ЮП се разграничават 2 големи категории действия:
правомерни
правонарушения
Проблематиката се разделя на 2 големи части:
Обща описваща сфера на нормативното поведение
Специална отнасяща се до личностните девиации и т.н. социална патология.
Общата част разработва предмета, историята, изследователските методи, връзките с други науки. В различните и раздели се профилират характеристиките на законното поведение и правното съзнание. Откроява се ролята им, формирането им на имунитет към криминогенни ситуации. Отделни отдели се занимават с психология на правоотношенията в сферата на предприемачеството и с психологията на юридическия труд.
Специалната част се назовава „съдебна психология”. Включва широк кръг проблеми на криминалната психология, психология на потърпевшия, психология на непълнолетни правонарушители, следствена психология, психология на съдебния процес, съдебно психологична експертиза (СПЕ) и изправително трудовата психология (пенитенциарна психология).
Видно е че ЮП опитва да изучава човека в пълнота, но главно с акценти върху правните аспекти на живота му. В синтез системата на нейния предмет е в разработването на психологичните параметри в няколко основни сфери:
нормативното поведение (правосъзнание, морал, обществено мнение, социални стереотипи)
престъпното поведение (структурата на престъпната личност, стереотип на престъпното поведение, структура на престъпната група, криминогенна, криминална и следствена ситуация, личностна структура на потърпевшия).
ресоциализация на правонарушители (проблеми на пенитенциарната психология), адаптацията след освобождаване на лицето към просоциални условия на живот
поведението на младежите – включва малолетни и непълнолетни (анализ на психологичните особености по всички споменати да тук проблеми).

Методология на изследването

I Критерии за класификация на методическия инстроментариум
ЮП ползва някои от методите на юриспроденцията и психологията. В основанията на класифицирането им лежат 2 критерия:
цели
средства
По критерия цели
Структурира се в 3 групи:
а) методи на научното изследване – разкрива човешките отношения, регулирани от правните органи и разработват препоръки за превенция и борба с престъпността.
б) методи за психологично въздействие върху личността – прилагат се от длъжностните лица в ограничен диапазон: в параметрите на наказателно законодателство и предписанията на етиката.Целят превенция на престъпната дейност, разкриване на причините за деянията, ресоциализация на извършителите и приспособяването им към обичайните условия на живот.
в) методи на съдебно-психологична експертиза – целят по възможност най – пълно изследване, проведено от експерт психолог по изискване на следствени или съдебни органи. Диапазона е ограничен от предписания на законодателството, регламентиращи производство на експертизи.
2. По критерия средства
Обичайния набор включва:
психологичен анализ на материалите по делото;
анамнестичен (биографичен) метод;
методи на наблюдение и естествения експеримент (води се на място да се разиграе)
методи за изучаване на индивидуалните-психологични особености на лицето (тестове, методики, въпросници, анкети).
Прилагането на всички методи изисква от психолога знания за регистриране на поведение, емоционални реакции и особености на мисленето в конфликтогенна ситуация на следственото общуване. Изисква също умения за извършване на феноменологичен анализ на индивидуалното поведение.
Не съществува метод, който да води пряко до отговора на поставения въпрос, няма и гаранции за достоверността на набраните данни. Важна страна в работата е комбиниране на данните от стандартни и нестандартни изследвания. В съчетание с добра теоретична подготовка в областта на системното описание.
II Разновидности на методите
За пресъздаването на по - цялостна картина на случилото се винаги се ползва система от методи.Обичайно тяхната същност и цели се въплъщават в няколко основни групи.
Социологични методи
Ползват се за набиране на първична информация – включва интервю, анкета, наблюдение, стандартни въпросници. Установяват специфичното при формирането на ценностни ориентации и стила на живот.
*съдържание на криминологичната информация.
а) социално-демографски данни: пол, възраст, образование, социален произход, семейно положение, имуществено състояние, членство в групи, организации, институции.
б) наказателно-правни данни: водене на отчет за извършени противообществени прояви, минали осъждания, изтърпяване на наказания в места за лишаване от свобода.
в) социално-психологични данни – стил на взаимоотношения в семейството; отношения към връстници, колеги, приятелски кръгове; специфика и съдържание на предкриминогенна и криминогенна конфликтна ситуация; данни на жертвата в смисъл на отношение към нея и нейното поведение спрямо извършителя; наличие на „трети лица” в ситуацията и значението им деянията им (поръчител, съучастник, свидетел); отношение към социалните ценности, моралните и правните норми; отношение към собственото поведение и самооценка на личностните качества;отношение към правозащитните органи и преценка за възможно по вид и размер на наказанието; самооценка на мотивите и целите на престъплението.
г) данни за нравствеността на личността и поведението на извършителя
- представи за добро, зло, дълг, свобода, отговорност и съответните им деформации;
- наличие на собствен идеал, съвест, светоглед и отражението им върху поведението;
- физически и други качества на личността със значение за появата на аномалии или някакви разстройства на целостта и.
2. Социално-психологични методи
Ползват се за разкриване на причинно-следствени връзки за поведението на лицето. Практикуват се няколко вида тестови методики:
а) социометрични тестове (мери взаимодействия, взаимоотношения в групи – йерархията, място, статус, позиция в групата).
Изследва структурата на групите, а също и процесите лидерство и аутсайдерство. Интереса се фокусира върху устойчивостта и променливостта в структурата на групата, както и върху емоционалните връзки между членовете. Резултатите дават възможност да се разкриват характеристиките на криминогенните групи, стилове на общуване в тях, лостовете за налагане на подчинение с цел да се предложат възможности за неутрализиране на структурата.
б) тестове за изучаване на правното съзнание (най-ненадеждната страна)
Изследванията са едновременно контролни (просоциални) и криминогенни (рискови) групи с цел да се регистрират сходства и различия в равнището на правосъзнанието.
Тестовете предлагат главно конфликтни ситуации, съдържащи различни варианти за оценка; възможности за коригиране на логически грешки и установяване на лъжата, решаване на юридически казуси.
в) анамнестичен (биографичен) метод
Въпреки субективизма си съдържа ценни ориентири. Автобиографията може да бъде свободен разказ или да следва предварително зададен план. Обвързването на съдържанието й с резултатите от други изследвания на личността е признак за добър професионализъм.
3.Документни изследвания
Осъществява се чрез въпросници набираща информация от материали по делата. Документите са няколко типа:
а) наказателно правни дела от общ характер с влезли в сила присъди, с които се осъжда, оправдава или определя наказателна мярка на лицето (възпитателна, корекционна).
б) материали от предварителни следствия, когато съдът е решил обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност в предвидени от закона случай.
в) материали от предварителното производство, когато то е прекратено на други основания (неучастие на лицето).
За ЮП от особено значение са необичайните условия при които се намира изследваното лице. Тези условия (криминогенна ситуация, криминална ситуация, следствена ситуация), разкриват структури и качества,които при обичайни условия са трудно уловими или изобщо не се проявяват. За най – надеждни се считат изследванията по време на предварителното разследване.

Психология на престъпника

I Феноменология на предметната област
Тук компетенциите са на криминалната психология (КП). Тя изследва причините за формирането на престъпната нагласа, механизмите за появата на престъпен умисъл, подготовката и извършването ма деянието, създаването на престъпен поведенчески стереотип. От особено значение са проучванията