Споразумения и договорености в търговията със селскостопански стоки

ББългария води последователна либерална търговска политика, която в аграрния сектор е насочена към повишаване на конкурентоспособността на българското производство, насърчаване на износа и адаптиране на селскостопанските стоки към изискванията на европейските и световните пазари.

Рамка на търговската политика

Основната

рамка, която определя провежданата политика, е:

• Членството ни в СТО със своите разпоредби и ангажиментите, които сме поели при присъединяването ни през декември 1996 г. по отношение на нива на митата, ненадвишаване на определени размери, неприлагане на нетарифни мерки, огран
ич
е
ния по размера на вътрешната п
одкрепа и експортни субсидии.
• Подготовка за присъединяв
а
не към ЕС, изразяваща се в постепенно въвеждане на законодателството и инструментите на търговската политика, използвани от ЕС, както и Европейското споразумение за асоцииране в частта си за либерализация на търговията, която непрекъснато се увеличава с цел подготовка на българските производители и търговци за издържане на конкурентния натиск на общия пазар.
• Подписаните двустранни и многостранни търговски споразумения.

Чл
РРамка на търговската политика

Основната рамка, която определя провежданата политика, е:

• Членството ни в СТО със с
ООсновната рамка, която определя провежданата политика, е:

• Членството ни в СТО със своите разпоредби и ангажиментите, които сме поели при присъединяването ни през декември 1996 г. по отношение н
а
нива на митата, ненадвишаване н
•• Членството ни в СТО със своите разпоредби и ангажиментите, които сме поели при присъединяването ни през декември 1996 г. по отношение на нива на митата, ненадвишаване на определени размери, неприлагане на нетарифни мерки, ограничения по размера на вътрешната подкрепа и експортни субсидии.
• Подготовка за присъединяване към ЕС, изразяваща се в постепенно въвеждане на законодателството и инструментите на търговската политика, използвани от ЕС, както и Европейското спор
а
з
умение за асоцииране в частта си за
либерализация на търговията, която непрекъснато се увеличава с цел подготовка на българските производители и търговци за издържане на конкурентния натиск на общия пазар.
• Подписаните двустранни и многостранни търговски споразумения.

Членството на България в СТО е законодателна основа за регулиране на икономическите ни отношения с останалите страни чл
е
нки. По отношение на селското стопанство има специално споразумение по селско стопанство, чиято цел е насочена към създаване на справедлива, пазарноориентирана система на търговия със селскостопански стоки. Договореностите, постигнати в рамките на Споразумението по селско стопанство в СТО, са за обвър• Подготовка за присъединя
в
ане към ЕС, изразяваща се в постепенно въвеждане на законодателството и инструментите на търговската политика, използвани от ЕС, както и Европейското споразумение за асоцииране в частта си за либерализация на търговията, която непрекъснато се увеличава с цел подготовка на българските производители и търговци за издържане на конкурентния натиск на общия пазар.
• Подписаните двустранни и многостранни търговски споразумения.

Членството на България в СТО е законодателна основа за регулиране на икономическите ни отношения с останалите страни членки. П
о
отношение на селското стопанство има специално споразумение по селско стопанство, чиято цел е насочена към създаване на справедлива, пазарноориентирана система на търговия със селскостопански стоки. Договореностите, постигнати в рамките на Споразумението по селско стопанство в СТО, са за обвързване и намаление в три основни стълба - мита, вътрешна подкрепа и експортни субсидии.

Инструменти на търговската политика

Основните инструменти на търговската политика са митническата тарифа и външнотърговският режим. В периода на прехода те бяха интензивно използвани, с чести промени, за което сме били критикувани от международни организации и други страни. Тази практика произтичаше от факта, ч
е
инструментите на търговската политика до голяма степен бяха използвани като основен инструмент за защита и регулиране на пазара.
Сега митническата тарифа съдържа конвенционални мита - договорени по СТО, и автономни мита, т.е. прилаганите в момента. Съществуват и отстъпки за раз• Подписаните двустранни и многостранни търговски споразумения.

Членството на България в СТО е законодателна основа за регулиране на ико
н
о
мическите ни отношения с останалите страни членки.
По отношение на селското стопанство има специално споразумение п
ЧЧленството на България в СТО е законодателна основа за регулиране на икономическите ни отношения с останалите страни членки. По отношение на селското стопанство има специално споразумение по селско стопанство, чиято цел е насочена към създаване на справедлива, пазарноориентирана система на търговия със селскостопански стоки. Договореностите, постигнати в рамките на Споразумението по селско стопанство в СТО, са за обвързване и намаление в три основни стълба - мита, вътрешна подкрепа и експортни субсидии.

Инструменти на търговската политика

Основните инструменти на търговската политика са митническата тарифа и външнотърговският режим. В периода
н
а прехода те бяха интензивно използ
в
ани, с чести промени, за което сме били критикувани от международни организации и други страни. Тази практика произтичаше от факта, че инструментите на търговската политика до голяма степен бяха използвани като основен инструмент за защита и регулиране на пазара.
Сега митническата тарифа съдържа конвенционални мита - договорени по СТО, и автономни мита, т.е. прилаганите в момента. Съществуват и отстъпки за развиващи се страни по определен списък - с 30% намаление на митата за някои стоки и нулеви мита за най-слабо развиващи с
е страни.

Макар че са важни елементи на търговската политика, отчитайки тенденциите в световен мащаб за непрекъсната либерализация, както и развитието и на друг инструментариум по линия на подготовката ни за присъединяване към ЕС, все повече трябва да се възприема разбирането за постепенното ограничаване на възможността за използване на тези инструменти за намеса на пазара. Практиката на развитите страни показва, че по-уместни и ефективни инструменти са прилагането на стандарти, ветеринарни и фитосанитарни норми, но отново съобразени с разпоредбите на СТО.

Говорейки за инструментите на търговската политика, следва да се отбележат и още няколко елемента, за прилагането на които определяща е инициативата на конкретните оператори на пазара. Единият е регулиран с ПМС 300/16.12.96г., ДВ, 109/27.12.96 г. з
ИИнструменти на търговската политика

Основните инструменти на търговската политика са митническата тарифа и външнотърговският режим. В периода
ООсновните инструменти на търговската политика са митническата тарифа и външнотърговският режим. В периода на прехода те бяха интензивно използвани, с чести промени, за което сме били критикувани от международни организации и други страни. Тази практика произтичаше от фа
кта, че инструментите на търговската политика до голяма степен бяха използвани като основен инструмент за защита и регулиране на пазара.
Сега митническата тарифа съдържа конвенционални мита - договорени по СТО, и автономни мита, т.е. прилаганите в момента. Съществуват и отстъпки за развиващи се страни по определен списък - с 30% намаление на митата за някои стоки и нулеви мита за най-слабо развиващи се страни.

Макар че са важни елементи на търговската политика, отчитайки тенденциите в световен мащаб за непрекъсната либерализация, както

и
развитието и на друг инстру
ментариум по линия на подготовката ни за присъединяване към ЕС, все повече трябва да се възприема разбирането за постепенното ограничаване на възможността за използване на тези инструменти за намеса на пазара. Практиката на ра
з
в
итите страни пок
а
зва, че по-уместни и ефективни инструменти са прилагането на стандарти, ветеринарни и фитосанитарни норми, но отново съобразени с разпоредбите на СТО.

Говорейки за инструментите на търговската политика, следва да се отбележат и още няколко елемента, за прилагането на които определяща е инициативата на конкретните оператори на пазара. Единият е регулиран с ПМС 300/16.12.96г., ДВ, 109/27.12.96 г. за защитни мерки по вноса на стоки в Република България. Тези мерки се прилагат в случаи на увеличен внос и при доказана опасност да се пр
и
ч
Сега митническ
ата тарифа съдържа конвенционални мита - договорени по СТО, и автономни мита, т.е. прилаганите в момента. Съществува
т
и отстъпки за развиващи се страни по определен списък - с 30% намаление на митата за някои стоки и нулеви мита за най-слабо развиващи се страни.

Макар че са важни елементи на търговската политика, отчитайки тенденциите в световен мащаб за непрекъсната либерализация, както и развитието и на друг инструментариум по линия на подготовката ни за присъединяване към ЕС, все повече трябва да се възприема разбирането за постепенното ограничав
а
ЧЧленство в Световната търговска организация (СТО)

По линия на СТО България е договорила правото на прилагане на експортни субсидии в рамките на определени размери за определени продукти (пшеница, с
ППо линия на СТО България е договорила правото на прилагане на експортни субсидии в рамките на определени размери за опреде
л
ени продукти (пшеница, слънчоглед, плодове и зеленчуци, сирене, някои видове меса).
През последното десетилетие обаче експортни субсидии не бяха прилагани. С изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители (в сила от октомври 2002 г.) се създаде законово основ
ан
и
е за въвеждане на изплащането
на експортни субсидии. На тази основа бяха приети две наре
д
би: Наредба за условията и реда за издаване на експортни лицензи (ПМС 143/2.7.2003 г., обн. в ДВ, 62/11.07.2003 г.) и НАРЕДБА №42 от 24.10.2003 г. за условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти - ДВ, бр. 97/4.11.2003 г.

Изплащането на експортни субсидии ще се осъществява на базата на провеПрез последното десетилетие обаче експортни субсидии не бяха прилагани. С изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители (в сила от октомври 2002 г.) се създаде законово основание за въвеждане на изплащането на експортни субсидии. На тази основа бяха приети две наредби: Наредба за условията и реда за издаване на експортни лицензи (ПМС 143/2.7.2003 г., обн. в ДВ, 62/11.07.2003 г.) и НАРЕДБА №4
2
от 24.10.2003 г. за условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти - ДВ, бр. 97/4.11.2003 г.

Изплащането на експортни субсидии ще се осъществява на базата на проведени търгове и издадени експортни лицензи на спечелилите търга. Компетентният орган е ДФ „Земеделие". Той ще изплаща експортни субсидии на износители, които представят съответни доказателства, че продуктът е изнесен и е достигнал определената крайна дестинация. Продуктите, обект на експортно субсидиране,
к
а
кто и общата стойност на изплащаните
субсидии, ще се определят ежегодно с решение на Министерския съвет. Контролът върху продуктите, които напускат стран
ИИзплащането на експортни субсидии ще се осъществява на базата на проведени търгове и издадени експортни лицензи на спечелилите търга. Компетентният орган е ДФ „Земеделие". Той ще изплаща експортни субсидии на износители, които представ
я
т съответни доказателства, че продуктът е изнесен и е достигнал определената крайна дестинация. Продуктите, обект на експортно субсидиране, както и общата стойност на изплащаните субсидии, ще се определят ежегодно с решение на Министерския съвет. Контролът върху продуктите, които напускат стран
ППреференциални споразумения

В о
б
ластта на селското стопанство България е договорила преференциални условия за
ВВ областта на селското стопанство България е договорила преференциални условия за търговия със следните страни: Европейски съюз, страните от ЦЕФТА, Македония, Турция, Израел, Сърбия и Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина.

Европейски съюз

Търговската част на Европейското споразумение за асоцииране е в сила от 30.12.1993 г. Договореностите са