СПОСОБИ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

А. Секвестируеми и несеквестируеми имуществени права
От гледна точка на изпълнителния пр-с (ИП) имуществото е съвкупност от оценими в пари (имуществени) права на длъжника. Чл.133 ЗЗД и чл.337 ГПК прогласяват прОт гледна точка на изпълнителния пр-с (ИП) имуществото е съвкупност от оценими в пари
(имуществени) права на длъжника. Чл.133 ЗЗД и чл.337
ГПК прогласяват принципа за пълната секветируемост на имуществото на длъжника.
Взискателят може да насочи изпълнението не само в/у всяко, но и в/у всички имуществени права на длъжника. Но с тази възможност той не може да злоупотребява. Тя се съразмерява с нуждата да се удовлетвори взискателят. Когато исканото от взискателят изпълнение надхвърля тази нужда, длъжникът може да предложи да се ограничи изпълнението до един или някои от исканите изпълнителни способи, респективно да се промени обекта на изпълнението (чл.338).
За някои наричани парични притезания законът предвижда, че длъжникът отговаря не с цялото си имущество, а само с част от него. В тези случай сме пред ограничена имуществена отговорност – изключение от принципаВзискателят може да насочи изпълнението не само в/у всяко, но и в/у всички имуществени права на длъжника. Но с тази възможност той не може да злоупотребява. Тя се съразмерява с нуждата да се удовлетвори взискателят. Когато исканото от взискателят изпълнение надхвърля тази нужда, длъжникът може да предложи да се ограничи изпълнението до един или някои от исканите изпълнителни способи, респективно да се промени обекта на изпълнението (чл.338).
За някои наричани парични притезания законът предвижда, че длъжникът отговаря не с цялото си имущество, а само с част от него. В тези случай сме пред ограничена имуществена отговорност – изключение от принципа на чл.133 ЗЗД. Пример - наследникът, приел наследството по опис, отговаря за дълговете на наследството само с наследственото, но не и с личното си имущество (чл.60 ЗН и 326,ал.2 ГПК).
За дълг на длъжника може да се посегне само в/у неговите имуществени права. Изпълнението се насочва в/у правата, които длъжника притежава към деня на възбраната или запора. В/у прехвърлените преди това права, ИП не може да бъде насочен, освен след успешен иск по чл.135 ЗЗД. Изключение от принципа, че за дълг на длъжника изпълнението може да се насочи само в/у неговите права, са: поръчителството, залог и ипотека за чужд дълг. Поръчителят отговаря за чуждия дълг с цялото си имущество, но по силата на издаден с/у него изпълнителен лист. Третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за чужд дълг, отговаря за дълга само с тази вещ, и то по силата на изпълнителния лис
т, издаден с/у длъжника (
чл.326, ал.3).
По своята правна същност имуществената отговорност или секвестируемостта е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в зад-ето на длъжника да понася ИП, насочен в/у имуществото му.
Несеквестируеми са тЗа някои наричани парични притезания законът предвижда, че длъжникът отговаря не с цялото си имущество, а само с част от него. В тези случай сме пред ограничена имуществена отговорност – изключение от принципа на чл.133 ЗЗД. Пример - наследникът, приел наследството по опис, отговаря за дълговете на наследството само с наследственото, но не и с личното си имущество (чл.60 ЗН и 326,ал.2 ГПК).
За дълг на длъжника може да се посегне само в/у неговите имуществени права. Изпълнението се насочва в/у правата, които длъжника притежава към деня на възбраната или запора. В/у прехвърлените преди това права, ИП не може да бъде насочен, освен след успешен иск по чл.135 ЗЗД. Изключение от принципа, че за дълг на длъжника изпълнението може да се насочи само в/у неговите права, са: поръчителството, залог и ипотека за чужд дълг. Поръчителят отговаря за чуждия дълг с цялото си имущество, но по силата на издаден с/у него изпълнителен лист. Третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за чужд дълг, отговаря за дълга само с тази вещ, и то по силата на изпълнителния лист, издаден с/у длъжника (чл.326, ал.3).
По своята правна същност имуществената отговорност или секвестируемостта е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в зад-ето на длъжника да понася ИП, насочен в/у имуществото му.
Несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, относно които съдия-изпълнителят не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Несеквестируемостта (Н) е забрана за принудително изпълнение в/у определени имуществени права на длъжниЗа дълг на длъжника може да се посегне само в/у неговите имуществени права. Изпълнението се насочва в/у правата, които длъжника притежава към деня на възбраната или запора. В/у прехвърлените преди това права, ИП не може да бъде насочен, освен след успешен иск по чл.135 ЗЗД. Изключение от принципа, че за дълг на длъжника изпълнението може да се насочи само в/у неговите права, са: поръчителството, залог и ипотека за чужд дълг. Поръчителят отговаря за чуждия дълг с цялото си имущество, но по силата на издаден с/у него изпълнителен лист. Третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за чужд дълг, отговаря за дълга само с тази вещ, и то по силата на изпълнителния лист, издаден с/у длъжника (чл.326, ал.3).
По своята правна същност имуществената отговорност или секвестируемостта е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в зад-ето на длъжника да понася ИП, насочен в/у имуществото му.
Несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, относно които съдия-изпълнителят не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Несеквестируемостта (Н) е забрана за принудително изпълнение в/у определени имуществени права на длъжника.
Две са основанията за Н.
1. Първото основание за Н е непрехвърляемостта на правото. Тя осуетява осребряването му. А щом не може да бъде осреб
рено, то става негоден обект за изпълнение. ИП в/у та
кова право е недопустимо. Непрехвърляемоста може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законова забрана за прехвърляне (напр. правото на ползване чл.56 ЗС).
Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са и имотите: а) които са изключителна държавна собственост - чл.18(1) К, б) които представляват публичната собственост на държавата и общините (чл.2, ал.2 от ЗДС). Секвестируемостта обхваща частната собственост.
2. Второ основание за несеквестируемост е изрична законова забрана да се насочва в/у определени права ИП, макар че те са прехвърляеми – чл.339, 341 ГПК. М/у правата, които са несеквестируеми поради изричната забрана на закона спадат:
а) движимите вещи, необходими за всекидневна употреба на длъжника и неговото семейство, необходимите храна и топливо, предметит
е з
а
упр
ажняване на занятието и необходимият работен добитък; те
зи вещи са точно изброени в списък, одобрен от МС;
б) жилището на длъжника, ако той или някой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него и ако то не надхвърля жилищните му нужди и тези на семейството му;
в) възнаграждението за труд в посочените в чл.341 размери;
г) вземането на издръжка;
д) вземането за стипендия;
е) застрахователна сума за застраховка ‘‘живот’’ и ‘’злополука’’, както и обезщетението по застраховката ‘’гражданска отговорност’’; застрахователно обезщетение по имуществените застраховкиПо своята правна същност имуществената отговорност или секвестируемостта е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в зад-ето на длъжника да понася ИП, насочен в/у имуществото му.
Несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, относно които съдия-изпълнителят не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Несеквестируемостта (Н) е забрана за принудително из
пълнение в/у определени имуществени прав
а на длъжника.
Две са основанията за Н.
1. Първото основание за Н е непрехвърляемостта на правото. Тя осуетява осребряването му. А щом не може да бъде осребрено, то става негоден обект за изпълнение. ИП в/у такова право е недопустимо. Непрехвърляемоста може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законова забрана за прехвърНесеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, относно които съдия-
изпълнителят не разполага с процесуалната вл
аст да ги възбранява, запорира и продава. Несеквестируемостта (Н) е забрана за принудително изпълнение в/у определени имуществени права на длъжника.
Две са основанията за Н.
1. Първото основание за Н е непрехвърляемостта на правото. Тя осуетява осребряването му. А щом не може да бъде осребрено, то става негоден обект за изпълнение. ИП в/у такова право е недопустимо. Непрехвърляемоста може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законова забрана за прехвърляне (напр. правото на ползване чл.56 ЗС).
Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са и имотите: а) които са изключителна държавна собственост - чл.18(1) К, б) които представляват публичната собственост на държавата и общините (чл.2, ал.2 от ЗДС). Секвестируемостта обхваща частната собственост.
2. Второ основание за несеквестируемост е изрична законова забрана да се насочва в/у определени права ИП, макар че те са прехвърляеми – чл.339, 341 ГПК. М/у праватДве са основанията за Н.
1. Първото основание за Н е непрехвърляемостта на правото. Тя осуетява о1. Първото основание за Н е непрехвърляемостта на правото. Тя осуетява осребряването му. А щом не може да бъде осребрено, то става негоден обект за изпълнение. ИП в/у такова право е недопустимо. Непрехвърляемоста може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законова забрана за прехвърляне (напр. правото на ползване чл.56 ЗС).
Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са и имотите: а) които са изключителна държавна собственост - чл.18(1) К, б) които представляват публичната собственост на държавата и общините (чл.2, ал.2 от ЗДС). Секвестируемостта обхваща частната собственост.
2. Второ основание за несеквестируемост е
изрична зак
онова забрана да се насочва в/у определени права ИП, макар
че те са прехвърл
яеми – чл.339, 341 ГПК. М/у правата, които са несеквестируеми поради изричната забрана на закона спадат:
а) движимите вещи, необходими за всекидневна употреба на длъжника и неговото семейство, необходимите храна и топливо, предметите за упражняване на занятието и необходимият работен добитък; тези вещи са точно изброени в списък, одобрен от МС;
б) жилището на длъжника, ако той или някой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него и ако то не надхвърля жилищните му нужди и тези на семейството му;
в) възнаграждението за труд в посочените в чл.341 размери;
г) вземането на издръжка;
д) вз
ема
нето за стипендия;Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са и имотите: а) които са изключителна държавна собственост - чл.18(1) К, б) които представляват публичната собственост