Сравнение между структурен и функционален транзакционен анализ

Сравнение между структурен
и функционален транзакционен анализ

Ирена И. Левкова
ШУ “Еп. К. Преславски”, гр. Шумен, Р. България

A Comparison between Structural
and Transactional Analysis

Irena I. Levkova

Abstract.
In this article structural and functional transactional analysis are compared and the basic postulate of E. Berne about complementary transactions is reexamined.

Key words: Transactional analysis, Ego State, Functional Ego State

Транзакционият анализ се опитва да намери разрешение на важни въпроси, свързани с човека и общуването. Той разкрива факта, че човек реагира в зависимост от Его-състоянието, в което се намира в момента. Когато се срещнат двама души, съществуват множество възможности за взаимодействие между тях – голямо количество транзакции, които те могат да осъществят. И все пак, не всички възможни варианти се реализират, а само някои от тях. Човешкото поведение в известна степен е стереотипизирано.
Изучаването на взаимодействията между хората разкрива в кои случаи отношенията са конфликтни и не могат да бъдат продължени и в кои могат да продължат до безкрайност. Това зависи от вида на транзакцията. Транзакция наричаме единицата в общуването (1, с. 10). Тя се състои от транзакционен стимул и транзакционен отговор (1, с. 20). Стимулът и реакцията могат да бъдат както вербални, така и невербални (1, с. 171; 2, с. 100-104). В срещата между двама души потенциално участват шест Его-състояния - по три във всяка личност. Важно е да се анализира кое Его-състояние е осъществило транзакционния стимул и кое - транзакционния отговор. "Всичко, което се случва между двама или повече хора, може да бъде разложено на редове от единични транзакции, което се явява голямо преимущество за науката, тъй като тя получава възможност да работи с ясно и точно определена система от единици" (1, с. 171).
Когато транзакцията е комплементарна (допълваща се), т. е. активирани са “съответстващи си” Его-състояния, общуването може да продължи до безкрайност. Графически това се изразява в успоредни стрелки на модела на транзакциите. Комплементарна е транзакцията, когато транзкционният отговор се “дава” от Его-състоянието, към което е бил насочен транзакционният стимул. Освен това, при комплементарната транзакция, транзакционният отговор е насочен към Его-състоянието, осъществило транзакционния стимул. Така че, ако стимулът е от вида Възрастен – Възрастен (В – В), допълващата реакция ще бъде също Възрастен – Възрастен (В – В). Ако стимулът е Дете – Родител (Д – Р), комплементарната транзакция се осъществява чрез реакция Родител – Дете (Р – Д).
Пресечените (некомплементарни) транзакции се осъществяват когато стрелките се пресичат, а отговорът се “дава” от “неподходящо състояние”. Например, ако при стимул Възрастен – Възрастен (В – В), реакцията е Дете – Родител (Д – Р), транзакцията е пресечена и общуването не може да продължи.
Разкриването на вида на транзакциите като условие за безпрепятствено общуване или обратното – за конфликт – е от значение за разбиране отношенията между хората и за тяхното усъвършенстване. Първото правило на Транзакционния анализ гласи, че докато транзакциите са допълнителни, процесът на комуникация ще протича гладко. А следствието е, че комуникацията може да продължи неопределено дълго (1, с. 22). Тези две правила не зависят от съдържанието на транзакциите, а само от свойството им да бъдат допълнителни.
Като се има предвид, че Родителят и Детето са Его-състояния, функциониращи под формата на “записи” от времето на детството, те могат да бъдат преразгледани от Върастния и някои “неподходящи” т. е. водещи до чести конфликти, записи, да бъдат изключвани или преосмислени. Човек може да се научи също така съзнателно да активира подходящото за дадено общуване Его-състояние, ако познава динамиката на отношенията в зависимост от вида на транзакциите. Например, ако един човек е разстроен от неприятно преживяване и се намира в Детето, реакция от типа Възрастен – Възрастен е пресечена и води до конфликт и/или до прекратяване на общуването. Често пъти целесъобразно е осъществяването на транзакция Родител – Дете, докато се успокои Детето и едва след това случилото се може да се дискутира в състояние Възрастен и от двамата участници в общуването. Това е превеждане на езика на Транзакционния анализ на житейския факт, че разстроеният човек първо трябва да се успокои и едва след това – да обсъжда логично и разумно ситуацията. На пръв поглед няма нищо ново. Но “превеждането” на един житейски факт на научен език, го обяснява. И когато един човек знае, че не винаги е добре да разглежда факта само от позициите на логиката и разума, че това също може да бъде вид агресивно поведение (тъй като разстроеното Дете възприема Възрастния като агресивен) , той може да се замисли над това дали е прав да упорства в едно такова конфликтно поведение и тогава има възможност за по-голям избор. Например, възможността да избира Его-състоянията, в които “влиза”, да ги активира и сменя с лекота, в зависимост от нуждите на общуването, без това да бъде манипулиране на себе си или на другите.
Развитието на Транзакционния анализ довежда изследователите до разкриването на сравнително добре обособени начини на функциониране на Его-състоянията Родител и Дете. Записите в Детето могат да функционират по два начина. От една страна, това могат да бъдат записи на спонтанните реакции на малкото дете, което е поощрявано в своите действия, одобрявано и приласкавано, оставено свободно да изследва света в безопасни за него ситуации, както и свободно да реагира емоционално. Така Детето функционира под формата на Естествено Дете (Свободно Дете, според някои автори). Но Детето може да функционира и като Адаптирано Дете – т. е. чрез записите в ситуации, когато се е намирало под влияние на своите родители и е трябвало по един или друг начин да ограничава своето поведение.
В случая понятията “Адаптирано” и “Естествено” не бива да подвеждат към една морална оценка, защото в никакъв случай не може да се каже, че в нравствено отношение едното от тях е “по-добро” от другото. Нравствената оценка зависи изключително от съдържанието на записите, а не от начина на функционирането им. Например, записите в Естественото Дете на един човек могат да бъдат записи на агресивно поведение, неограничавано от въздействията на родителите и другите близки или записи на егоистично и себелюбиво поведение, при което детето е било поставяно в центъра на семейството и са удовлетворявани всичките му капризи. При друг човек записите в Естественото Дете могат да бъдат записи на игривост, шеговитост, любознателност и т. н. Същото може да се каже и по отношение на Адаптираното Дете. У един човек Адаптираното Дете може да бъде изпълнено със записи на прекомерно ограничавано поведение, на послушание под влиянието на страха от нелогичното поведение на възрастните и несъответстващи на провиненията наказания и т. н. А при друг човек Адаптираното Дете може да функционира като записи на логично и разумно ограничаване в опасни ситуации, способност да се вслушваш в съвети и т. н.
Родителят също функционира по два начина – като Критичен (Контролиращ, според някои автори) Родител и Грижовен Родител (Естествен). Когато функционира като Критичен Родител, Его-състоянието Родител активизира записи, в които осъществява контрол над поведението на другите (а също и над собственото, когато разглеждаме вътрешната динамика на взаимодействията между Его-състоянията), апелира за спазване на “правилата” на живот и общуване, установява какво “е редно”, “трябва”, “не бива” и т. н. При функционирането на Родителя като Грижовен Родител той проявява разбиране, съчувствие, желание за подкрепа, прощаване, загриженост и т. н. И тук не бива да поставяме някакви нравствени оценки на начина на функциониране на Его-състоянието. Дали резултатът ще бъде добър или лош, зависи от съдържанието на записите в Родителя. Грижовният Родител може да проявява една свръхзагриженост, която да спъва развитието на другите, да досажда и ограничава самостоятелността. Критичният Родител може както да предпазва от грешки и да ги посочва, да реагира адекватно на пропуските, така също и да бъде жесток, нелогичен, неразбиращ.
Съществуват идеи за два начина на функциониране на Възрастния – като “Фотографиращ” и “Комбинативен”, а също и за функционирането на Детето като “Бунтовно”, “Малък Професор”, на Родителя като “Архаичен” и др., но доколкото те още не са приети от повечето автори, не са обект на измервателни процедури и строги дефиниции и според мен са израз на все още съществуващите н Транзакционния анализ теоретични недоразумения.
Някои автори се придържат към схващането за пет функции на Его-състоянията – Nurturing Parent (Грижовен Родител), Critical Parent (Критичен Родител), Adult (Възрастен), Free Child (Свободно Дете), Adapted Child (Адаптирано Дете). Това са R. Doelker (6), B. Baldwin (4), M. Roark (10), R. Heyer (7), R. Craid (5), J. Williams (8). P. Allen (3), J. Schreier (11) и R. Osnes (9) – включват в своите изследвания още Little Professor (Малък Професор). За Natural Child (Естествено Дете) пишат O. Summerton (12),V. Joines, R. Osnes (9). O. Summerton анализира две функции на Възрастния – Combining Adult (Комбиниращ Възрастен) и Photographic Adult (Фотографиращ Възрастен) и Rebellious Child (Бунтуващо се Дете) се използват от O. Summerton. R. Osnes говори за Archaic Parent (Архаичен Родител), P. Allen - за Positive Controlling Parent (Позитивно Контролиращ Родител).
Когато употребява термина "структурен анализ", Е. Бърн разглежда личността като съставена от три Его-състояния (1, с. 16-20 и с. 163-165). Когато разглежда взаимодействието между две личности, той използва термините "транзакция" и "транзакционен анализ" (1, с. 20-25 и с. 165-171). За да се различават двата вида анализи на транзакциите, тук ще бъде предложена употребата на два израза:
А) Стуктурен транзакционен анализ - когато анализът на транзакциите се осъществява чрез разкриване на взаимодействията между трите Его-състояния - Родител, Възрастeн и Дете;
Б) Функционален транзакционен анализ - когато анализът на транзакциите се осъществява чрез разкриване на взаимодействията между петте функции на Его-състоянията - Критичен Родител, Грижовен Родител, Възрастен, Естествено Дете и Адаптирано Дете.
Теоретически трябва да се предположи, че прилагането на функционалния транзакционен анализ ще се отрази и върху анализа на транзакциите и схващането за комплементарните и некомплементарните транзакции. При прилагането на функционалния транзакционен анализ ще имаме много повече варианти за транзакции, защото ще участват вече не три Его-състояния, а пет функции на Его-състоянията. Например, на фиг. 1 стимулът е от типа Родител – Дете, когато използваме структурен транзакционен анализ и от типа Критичен Родител - Адаптирано Дете, когато използваме функционален транзакционен анализ.

фиг. 1 - Структурен транзакционен Функционален транзакционен
Р Р анализ анализ

В В В ВГ КР РГ К Р Р

Е АД ДЕ АД Д Д Д

комлементарна транзакция комлементарна транзакция

Също така трябва да се предположи, че комплементарни транзакции при функционалния транзакционен анализ са тези, при които стрелките са успоредни. Например, една транзакция може да бъде комплементарна, когато е получена в резултат на структурен транзакционен анализ, а некомплементарна - когато се прилага функционален транзакционен анализ (фиг. 2). На фиг. 2 транзакцията е комплементарна, ако приложим структурен транзакционен анализ, защото на стимула Родител – Дете се отговаря с реакция Дете – Родител, Его-състоянията взаимно се “допълват” и би трябвало да се предположи, че общуването ще бъде
Фиг. 2 - Структурен транзакционен Функционален транзакционен
анализ анализ
Р р
К ГР РК ГР Р

В В В В

Д
Е АД ДЕ АД Д Д

комлементарна транзакция некомплементарна транзакция

успешно. Но ако същото взаимодействие бъде подложено на функционален транзакционен анализ, се оказва, че транзакцията е некомплементарна (пресечена), тъй като функциите на Его-състоя