Сравнение на образователната система в България и Испания

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
“НЕОФИТ РИЛСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ – гр. Благоевград
Специалност: ПУНУП – задочно обучение
ІІ курс
КУРСОВА РАБОТА
по
Сравнително образование
НА ТЕМА: Сравнение на образователната система в България и
Испания

Разработил: Ваня Янкава Проверил: доц. Л. Цветанова
Фак. № 09 17 515

СЪДЪРЖАНИЕ
1.Увод
2.Образованието в България
* Управлението в България
* Структура на образованието в България
- предучилищно оразование
- общо образование
- професионално образование
- висше образование
* Структура на образователната система в България
- предучилищно образование
- основно и средно образование
- общо и средно образование
- висше образование
* Цели на образованието в България
3.Образованието в Испания
* Управление на образованието в Испания
* Структура на образованието в Испания
* Цели на образованието в Испания
4.Сравнителна таблица на образованието в двете страни

1. Увод
Образователната система в Европа.
Образователната система е обект на изклячително внимание поради значителната си раля,
която в обществото. Европа е била първата която институционализира образованието и му е
отдала значителна финансови средства. Което до голяма степен обслужва бързото
индустлиализиране на тази област.
Образованието като цяло е компонент със сложна структура, която в различните европейски
страни е различна. Настоящето изследване не обхваща всички страни в Европа поради
няколоко причини.
Някои малки страни на примерно, като Андора, Лихтенщаин и др. нямат самостятелна
образователна систем . Някои от станите на пример като Скандинавия имат еднотипна
образователна система. Подробното представяне на всички страни не е важно, а дори и да е,
то било твърде повърхностно.
Поради тази причина ще разгледаме само две стра- България и Испания.
2. ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
* Управлението в България
България е държава с централизирано управление, спада към под групата- страна с умерена
централизация на управление.
В България управлението е централизирано, защото то е съсредоточено в ръцете на
Министерството на образованието и науката. Централизацията се изразява в много неща, но
основните черти са:
·министарът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на
всички видове училища и обслужващи звена;
·министарът на образованието и науката одобрява учебниците по всеки предмет и за
всеки клас
·МОН пуска оказания, правила, методически изисквания, одобрява учебни планове,
учебни порграми и др., които трябва да се изпълняват изцяло от училищата;
·Регионалните инспекторати по образованието са структури на МОН, те са органи на
МОН за управление и контрол на системата на народната просвета; те провеждат
централна, а не регионална политика;
·Началниците на регионалите инспекторати по образованието, а дори и експертите,
работещи в тях, се назначават от министара на образованието и науката.
·Директорите на държавните училища се назначават от министарът на образованието
и науката, а директорите на общинските училища и обслужващи звена се назначават
от началниците на регионалните инспекторати по образованието;
·Няма управление на образованието на общинско ниво;
Умереният характер на централизацията у нас се изразява в следните моменти:
·Директорите на училищата и обслужащите звена сами назначават учителите и другия
персонал (пояснение: при силно центра-лизираните системи учителите обикновено
се назначават от управленските органи над директорите);

·Директорите и педагогическите съвети разполагат с редица възможности да взимат
самостоятелни решения относно управлението на училищата, да правят извесни
промени и допълнения в учебните планове, след одобрение от регионалните
инспекторати по образованието и МОН;
·Предметите СИП и ЗИП изцяло се определят от училищата;
·Учителите сами избират методиките и учебниците, одобрени от МОН, по които да
преподават;
·Училищата имат право да си осигуряват собствени приходи;
·Училищното настоятелство има много широки възможности за местно подпомагане
на образователния процес и дейността на училището, но все пак трябва да се има
предвид, че настоятелството, макар и да работи в тясна връзка с директора, не е
орган на управление.
* Структура на образованието в България
България има многовековно минало, в което се е развило и образованието. Преминало е
през много перипетии и промени, докато не се установи съвременната образователна
система.
У нас децата тръгват на училище на 6-7 годешна възраст. Като до четвърти клас обучението
се смята за начално. През 80-те години началното образование е било три години, но сега
отново е четири. Следва още един етап от четири години, който завършва началното
образование. След осми клас следва срадно образование, което преди е било три години за
гимназиите и четири за техникумите. Днес образованието в Бължгария е безплатно в
държавните и общински училища и се финансира от държавата и общините. Въпреки това,
че не се отпускат достатъчно средства за образованието то продъжава да се развива. В
България структурната самостоятелност на училище не е ясно определена. В едни случай
/предимно в селските райони с малко население/началните училища са самостоятелни
учебни заведения. В други случаи те са в рамките на осем- годишните основни училища, а в
трети са в рамките на средните дванйсет или тринайсет годишните училища. В българия в
началното училище се изучават предмети като писане, четене, математика, природознание и
др.
Един учебен ден включева пет, шест часа по 35 минути, като има междучасие 10 минути.
Всеки час е обособен за отделните предмети, като всеки път се разглежда отделна тема. С
всяка година материалът се усложнява. В последни години се наблюдава широко навлизане
на предучилищните групи в училищата. Управлението в българия се осъществява
изключително на национално равнище, от Мнинистерството на образованието и
регионалните инспекторати, които са на пряко подчинение на Министерството. В този
смисъл може да се каже,че управлението на началното образование у нас има силно
централизиран характер.
При съвременнто обществено-икономическо развитие образованието е факторна
потенциален икономически растеж на страната и на просперитета на всеки индивид. По
високото образование в общй случаи означава по-висок интелектуален потенциал на
човешките ресурси като цяло. За отделния човек означава повече знания и умения.
Образователното равнище на населението характеризира косвено качеството или
средното равнище на уменията на населението като идикатор за човешкия потенциал на
страната. Образоваността статистически се оценява чрез структура на пълнолетното
население /или групи от него/ по степени на завършено образование.

През периода на 1996-2000 година образователната структура на населението на възраст
25-64 години се подобрява. Положителните промени засягат населението с по-ниските
степени на образование. Относителния дял на населението /25-64 г./ с основно и по-ниско
образование намалява с 5 % пункта- от 37 на 32%, а на населението със средно образование
се увелечава с 4% пункта-от 46 на 50% . Същевременно дела на населението с висше
образование остава непроменено.
- Предучилищното образование
Броят на учащите в системата на образованието е в пряка зависимост от хода на
демогравското развитие на страната. Ниската раждаемост през последните години определя
относителното намаление на контингента лица, включени в предучилищното, основното и
средното образование.
Периодът 1996-2000 година се характеризира с ясно изразени тенденции на намаление на
броя на детските градини и на децата в тях. През 2000 година в страната функционират 3
249 детски градини. В сравнение с 1996 година броят им намалява с 464, или с 12,5%.
Трайна тенденция на намаление бележи и броят на децата, записани в детските градини
през 2000година са 200,4 хиляди, или с 18,9% в сравнение с 1996 година.
Средния брой на децата на едана детска градина за страната е 62, като за градовете е
значително по-голям- 104, а за селата 28. разглеждайки средния брои децата на една детска
градина за периода 1996-2000 година се установява, че най-голям е този брой за 1997
година-67, като за градовете средния брои деца е 113 деца, а за селата-31. средния брои
деца, формиращи група за периода е 21 с региктрирани максимална стойност през
2000година- 22 деца в група. В градовете средния брой деца в група е 23, а за селата 18, като
минимално регистрирана стойност за селата е за 1999 година-17 деца в група.
В резултата на трайната тенденция на намаление броя на децата, записани в детските
градини, намалява и броя на педагогическия пярсонал. В сравнение с 1996 година
педагогическия персонал в детските градини през 2000гдина намалява с 4,7 хиляди или
20%, а спрямо 1999г е 6,6%. Същевременно нараства относителния дял на педагозите,
притежаващи висше образование с придобити образователно-квалификационна степен
„бакалавър”и „магистър”- от 37% през 1996 година на 485% през 2000 година. Това е
предпоставка за по-добри възможности за прилагане на съвременни методи за обучение и
възпитание на децата.

- Общото образование
В началото на 2000/2001 година броят на началнообразователните училища в страната е 2
834. в сравнение с учебната 1996-97 година броят им намалява с 407, а в сравнение с
предходната учебна година броят им намалява с 168 в резултата на закриване и
преобразование.
През 2000-2001 учебна година броят на учениците във всички видове общообразователни
училища е 867,4 хиляди. В сравнение с първата година на разглеждания период /1996г./
учениците намаляват със 7,9, а спрямо 1999-2000 година с 2,2%.

Новоприетите ученици в първи клас на образователните училища за учебната 2000-2001
година са 83,9 хиляди. Заедно с второгодниците броят на първокласниците възлиза на общо
85,2 хиляди ученици. Най-често децата постъпват в първи клас в годината на навършване на
седем години- в 84,6% от случаите.
Наличните данни показват че през учебната 1998-1999 година 63,3% от учениците в
общообразователното училище са изучавали чужди езици, а прз настоящата те са вече
69,9%от общия брои учащи се.
През 2000 година основно образование са завършили 77,3 ученици, а 32,6 хиляди са
получили дипломи за средно образование в общообразователните училища. Броят на
учителите в този тип училища също бележи тенденции на намаление. Докато през учебната
96-97 година те са били 70,9 хиляди, през учебната 2000-2001 година броят им спада на 63,8
хиляди. Най-голям е делът на учителите с висше образование, бридобили образователно-
квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” 71,1%. Жените в учителската
прфесия преоб