Сравнителен анализ на образователните системи на Русия и България

Тракийски университет
Педагогически факултет
Р Е Ф Е Р А Т

Тема: Сравнителен анализ на образователните системи на Русия и
България.
Проверил: проф.д-р Г. Бижков Изготвил: Галина Иванова
Вълканова
Соц.педагогика ІV- курс
Ф.№ 68
1

І .Сравнение на целите на образователните системи на Русия и България
1. Цели на образователната система на Русия
-демократизация на образованието и училищния живот –
премахване на държавния монопол върху управлението
-децентрализация
-активно участие на всички местни администрации и общности в
управлението на образованието чрез общински образователни
институции
-законодателна и икономическа автономия на образователните
институции
1.1Многосистемност на финансирането
1.2Районизация на образованието
1.3Национална самоопределеност на училището
1.4Отвореност на образователните общочовешки ценности и
глобални проблеми актуални в европейски и световен план
1.5Диференциация и гъвкавост на образованието
1.6Развиващ и активен характер на образованието –като фактор за
икономически и социален прогрес
А главни цели на руската образователна система са:
- подпомагане на самоопределянето на личността и създаване на
условия за нейната самореализация
- развитие на гражданско общество
- укрепване и усъвършенстване на законовата държава
Образователната система трябва да обезпечава :
-Запознаване на учащите със световните изисквания за модерно
познание и с образователни програми, по които се обучават хората
по света.
-Нивото на обща и професионална култура да съответства на
световното ниво
-Интеграция на индивида в системата на световна и национална
култура
-Формиране на граждани интегрирани в модерното общество и
ориентиране към неговата усъвършенстване
2.Цели на образователната система на България
Днешната образователна система на България се развива на базата на
някои основни нормативни актове( само ги споменаваме)
-Закона за народната просвета
-Правилника за прилагане на закона за народната просвета
-Закона за висшето образование
-Закона за професионалното образование и обучение
2

-И др .
Целите на българското образование са :
Съгласно Закона за народната просвета (1991) образователната
система трябва да осигурява и създава условия за:
-Изграждане на свободна, морална,и инициативна личност,
уважаваща законите и правата на другите , тяхната култура, език и
култура.
-Задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и
придобиване на широка обща култура
-Усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране
на минал опит с нови знания от различни областта на науката и
практиката.
-Избор на варианти за подготовка и професионална квалификация
според възможностите на учениците и избраното от тях училище.
-Развиване на материалната културната и екологичната среда на
детските градини, училища и обслужващи звена.
Съгласно Правилника за приложение на Закона за народната просвета
(1992) системата на средното образование трябва да осигури :
-Овладяване на общите основни закономерности за човешкото познание.
- Усвояване на общочовешки и национални ценности, добродетели и
култура.
- Развитие на индивидуалността и стимулиране на творческите заложби.
- Духовно, физическо и социално развитие и здравословен начин на
живот
- Завършване на определените в законодателството образователни
степени и придобиване на професионална квалификация.
Образователните цели се конкретизират чрез държавни образователните
изисквания на равнище отделни степени на образование , отделни видове
училища , отделни учебни предмети.
Според Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета
(1998)държавните образователни изисквания се отнасят :
Предучилищната подготовка и възпитание , степента на образование ,
общообразователния минимум и учебен план, учебната съдържание,
системата на оценяване, професионално обучение и образование, обучение
на деца с хронични заболявания и/ или със специфични образователни
нужди, учебници и учебни помагала, документация, извънкласната и
извънучебна дейност, учителската правоспособност, материално-
техническа база, здравно обслужване, научно , информационно и
библиотечно обслужване, едногодишна издръжка на децата от различни
образователни степени на училищата, нормирането и заплащането но
труда в образователната система
Според Закона за Висшето образование(1995) - Цел на висшето
образование е:
3

-Подготвяне на високо квалифицирани специалисти над средното
образование и развитие на науката и културата
- Висше светско образование независимо от идеологии, политически
доктрини, то се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и
национални традиции.
- Във Висшето образование не се допускат привилегии и ограничения
свързани с пол, раса, възраст, етническа принадлежност, социален
произход, политически възгледи вероизповедание с изключение на
случаите изрично упоменати в правилника за действие на висшето
училище .
Предмет на дейността всички Висши училища:
-Подготовка на специалисти , способни да развиват и прилагат
научни знание в различни области на човешката дейност.
-Повишаване квалификацията на специалисти
-Развитие на науката и културата
В Закона за Висшето образование се посочва , че държавата създава
условия за неговото свободно развитие като:
- разработва и осъществява и осъществява национална политика за
развитие на Висше образование и гарантира академична автономия на
висшите училища
- полага грижи за качеството на подготовка на специалисти и научни
изследвания като организира дейност на националната агенция за
оценяване и акредитация и определя условията за държавно признаване на
изследваните от Висшите училища у нас и в чужбина дипломи.
- Финансира обучението на студентите в държавните висши
училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие.
- При определени условия осигурява кредити и социално- битови
придобивки на студентите.
- Предоставя имущество но държавните висши училища и осигурява
данъчни и други облекчения за висши училища при извършване на
дейностите им.
3. Обобщение

И Русия и България са страни от бившия социалистически блок. След
разпада на тази политическа система се налага да се направят огромни
промени, които ще рефлектират на бъдещото развитие на всяка една от
тези две страни. Необходими са реформи в управлението, в икономиката и
т.н, но не и на последно място реформиране на образователните системи
на двете страни. Това разбира се прави, защото образованието и в двете
страни трябва да бъде съобразено с новите демократични условия.
Това и за България и за Русия ще бъде един много дълъг процес на
промяна.
4

Целите и на двете образователни системи имат ясната задача да изградят
граждани, които да се интегрират лесно в новите и модерни условия.
Учащите и от двете страни имат правото да избират варианти на
подготовка , своята професионална квалификация и училището, което да
завършат дадена образователна степен. Т.е правота на избор , свободата да
избират е главен приоритет и на двете образователни системи.
Изграждането на личности ценящи и уважаващи законите и правата на
другите.
ІІ Сравнение на управлението на образователните системи
1.Управление на руската образователна система
Според закона за образованието от1992 г. и закона за висшето
образование от 1996г.правото да създават образователни заведения
имат: федерални и местни управляващи органи , домашни и чужди
предприятия и институции , които са държавни , недържавни,
кооперативна , частна или на физически лица собственост, домашни и
чужди обществени и частни фондации, обществени организации
регистрирани в границата на руската федерация , граждани на Русия и
чужди страни. Разрешена е и съвместно участие в учредяване на
образователни заведения.
Управлението се осъществява от Министерството на образованието ,
както и от федерални , регионални , общински и институционални
съвети по образование.
2 . Управление на българската образователна система
Управлението на предучилищното образование се осъществява на 4
нива :
-национално
-регионално
-общинско
-вътрешно
Училищното образование се осъществява на 3 нива:
-национално
- регионално
- вътрешно
В управлението на предучилищното и училищно образование вземат
участие следните институции:
На национално равнище управлението се осъществява от МОН
На регионално равнище управлението е в ръцете на регионалните
инспекторати( инспекторати по образование)
На обществено равнище грижата за образованието има общинската
администрация по точно отделите към тях(отдел”Образование”)
На вътрешно равнище управлението се осъществява от директори и
съответните съвети.
5

МОН е орган на Министерски съвет за разработване и провеждане на
държавна политика в областта на образованието, науката и
технологиите.МОН разработва национални програми , приоритети ,
стратегии за развитие на образованието.
Регионалните инспекторати – Те представляват МОН в даден регион в
съответствие с делегираните им права и компетенции. Те са териториални
органи на министерството за управление и контрол. Инспекторатите в
България са 28.
Общински администрации- Функциите общинско направление на отдели
„ Образование” се свеждат до : Разработване на проекти за развитие и
изменени е мрежата на и структурата на детските градини и училища,
обезпечаване на задължителното училищно образование на деца да 16
години, осигуряване на средства от държавния бюджет за издръжка ,
изграждане , обзавеждане и основен ремонт на детски градини и училища
и др.
Директори и съвети
-На детските градини и училища избират се чрез конкурс проведен
от регионалните инспекторати, но се назначават от кметовете на
общините.Кметовете респективно общинските съвети имат
правота да откриват, преобразуват и закриват детски градини.
-За разлика от училищата , детските градини са силно зависими от
общинските администрации.
-Директорите на държавните детски градини се назначават от
министъра на образованието.
-Директорите на училищата се избират чрез конкурс обявен то
Министерството на образованието.А се назначават от началника на
регионалния инспекторат.
-Директорите на държавните училища се назначават от министъра
на образованието, но са отговорни пред началниците на
регионалните инспекторати.
-Директорът организира , ръководи и отговаря за цялостната