Средновековният университет

Тозиучебенматериалепубликуванотпотребителвwww.referati.org Средновековниятуниверсистет
Поначалоуниверситетъткатостепеннаобразованието,катомястоза
получаваненависшизнания,възниквапрез12-13век.Многоуниверситетив
западнаЕвропапретендиратдасавъзникналипърви.
Поначалоотуни.доуни.имаголемиралики,ноимаинеща,коитогиобединяват,
такачемогатдасеправятобобщения.Средновековниятуни.катотакъвстова
определениепредуни.ееднозавършено,откъснатовъввреметоявление.Той
съществувасамовпериоданаСредновековието,впродължениенаняколко
века(3-4)инесиприличасуни.наНовотовреме,ощепо-малкопъксъс
сегашните,съвременниуни.Среднов.уни.нямаианалогиназадвъввремето,т.е.
впо-раннипериоди.Нямааналозивдругиепохи.Разполагасевъввреметом/у
12-13докъм15-16век.
Имамноготочноопределених-ки,коитонепринадлежатнаникоедругоучебно
заведениеотдругиепохи.Седемтесвободниизкустванакатедралнитеу-щаса
многоважнизаисториятанаобразованиетовЕвропа,защотодаватеднамного
дълготрайнаоснова,общообразователнабаза,минимум,в/укойтосенагражда
европейскотообразованиевследващитевекове.Катедралнотоу-щесе“вписва”
вструктутаранауни.иставачастотнего.
Някоиавториотбелязватдваначинанавъзникваненасреднов.уни.Единиятго
наричат“спонтанен”,другия–“организиран”.Товаеусловноразделение,нода
кажем,чепървияозначава,чеуни.възниквапоинициативанасамите
преподавателииученициистуденти.Тойвъзниквакатоеднообединениев
общност,коятодазащитавасвоитеинтереси.Оттампроизлизасаматадума
“университет”,от“universitas”–“общност”,анеот“universum”–“вселена”.
Желаниетозаоткъсванеотзависимосттаотцъркватапредизвиква
обединяванетонакатедралниучилищаведнаобщност.Потозиначине
създаден,например,Парижкияуниверситет,единотнай-старите,наречен
Сорбоната(неевярно,чеенареченнаиметонаРобертоСорбон,тойнее
основател,асепоявявапо-къснокатоспонсорнауниверситета).
Другиуни.вЕвропасаоснованиподругияначин,аименнокатосаоткривани
илиотцърквата,илиотнякойрелигиозенорден(катойезоитския),илиотнякой
отвладетелите.
Вструктуратанауни.сесписвакатедралнотоу-щекатотовечесенарича
факултет.Ощетогаватаказапочватдасенаричатотделнитезвенавуни.Товае
базата,коятотогаваебилаФакултетпоизкуства.Товасиевсъщностсъщото
катедралноу-щеизатовастудентитепостъпватвнегонена18-19,ана14-15
години.Всичкиминаватпървопрезтозифакултет,следтоваможедасепостъпи
вдругифакултетиилидасеостанесамостозисъссвободнитеизкуства.
Среднов.уни.неможеданямаФакултетпоизкуства,защототеосигуряват
базатазнания,необходимизапо-нанатъшнообучение.Следванетовсреднов.
уни.емногодълъгитруденпроцес,нищообщонямасъссъвременното
състояниенанещата.Факултетътпоизкустватасезавършвазаоколо6-7години.

Тозиучебенматериалепубликуванотпотребителвwww.referati.org Едваследтоваможедасепродълживнякоиотдругитетрифакултета.Товае
еднаотх-китенасреднов.уни.коятомногогоотличаваотдругите.Внего,освен
поизкуствата,можедаиманеповечеоттридругифакултета.Тесапоправо,
медицинаибогословие–тритевисшинауки.Самосартистичнияфакултет,
студентътемагистърпоизкустватаиможедастане(частен)учител,например.
Следващитетрифакултетадаватмногопо-престижнообразованиеи
възможностизакариера.
Записванетовъвфакулеттапоизкустватаставанапълносвободноседнолично
волеизявление.Трябвадасеотидепринякойпреподавателотуни.идаизявиш
желаниетосидасезапишеш.Внасясеопределенатакса.Единпреподавател
можелдазапишедо10студента,защото,следкатогизапишеисложииметоси
отдолу,тойгиръководипрезцелияпериоднаследванетовартистичния
факултет.Следитяхноторазвитие,препоръчвакодадасеявятнаизпити,
подготвягизаизпитите,присъствавкомисиятазаизпититеиизобщосегрижи
застудентадонеговотозавършване.Оттамидвадумата“декан”–“десетник”.
По-къснотаказапочвадасенаричаръководителянафакултета.
Следванетовартистичнияфак.можедатраеразличенпериодотвреме.Зависи
отспособноститеиразвитиетонастудента,преминаванетомуотеднастепенв
друга.Първатастепене“бакалавър”.Доизпититезабакалавърминаватпоне3
години,презкоитослушалекцииповсичкитеседемсвободниизкуства.Когато
деканатреши,чееготов,гопредставякаръководството,съставясекомисияот
преподавателиизадължителноединпредставителнаепископаисеправяттри
изпитаединследдругсамозабакалавърскастепен.Първиятизпитесъс
задаваненавъпросииотговаряне.Следващият–студентъттрябвадапредстави
своитезнанияпонякояопределенанаукаподформатанамонолог,изявление,
нещокатолекция.Итретиятедиспут,къдетостудентътзащитаваопределена
теза,трябвадаядокажеспомощтаналогиката,диалектиката,коятоеизучавал.
Следполучаваненастепенбакалавърможедабъдеасистентнанякойпрофесор
иможедапровежданещокатоупражнеия.
Следощепонееднагодинастудентътсеявяванаизпитзаследващатастепен,
коятояимавъвфренскияуниверситетисенарича“висанс”(???такалие???),
коятояимаиднес,носамовъвФранция.6месецаследвисансаследва
“магистър”,половингодина.Следователнозанай-малко4.5-5годинисе
завършвааристичнияфакултет,аковсичковървинаред.
Всичкитезистепенисаобвързаниснаимениваниетонафакултета–бакалавър,
висансие,магистърпоизкуствата.Независимо,чевечииматитламагистър,ако
решидаучимедицина,студентътпаксиминавапотозипътизапочвас
бакалавърпомедицинаит.н.Обучениетовдругитефакултетисъщопродължата
по5-7години.Най-дългоевбоголсовския.
Формитенапреподаванетосапопулчрнииднес.Товасалекцията,упражнението,
коитотамсенаричат“репетиции”,идиспутътилизащитатанаопределенатеза.
Лекициитесечетатотпрофесорадообяд.Студентитеслушатисеопитватда
запомнятвсичко,коетосеговори.Задасеподсигуризапаметяването,следобяд
сеправятрепетиции.Т.е.подръководствотонаасистентсеповтаряонова,което
ечетеносутринта.Всичкосеводиналатинскиезик,общуванетом/устудентитее

Тозиучебенматериалепубликуванотпотребителвwww.referati.org налатински.
Тазидиалектика,коятосеопитвададоказвакаквилинеабсурди,постепенносе
превръщавонова,коетосенаричасхоластика.Схоластикатаетясносвързана
съссреднов.моделнаобразованиеиконкретноспреподаванетовуни.Затпваи
вече,в15-16век,тозисреднов.моделнауни.започвадаотживявавреметоси.
Учените,преподавателите,студентитевечесасилноатакуваниотхората,които
искатдамислятразкрепостено,данемислятсъссхеми,смодели,самос
шаблони.ЗащотосформалнаталогиканаАристотелнаистинаможешда
докажешвсичко,нотованеенеобходимоинетиносинищополезно.Такаче
схоластикатазапочвадасесвързваседнасуханаука,науказасаматанаука,без
връзкасживота,седнознание,коетоненосиникакваполза.Затоваи
ренесансовитемислители,включителноипедагозитепредставителина
хуманизма,започватсвоитеизявиименноскритиканасхоластикатаина
средов.моделнаобразование.
Средов.уни.представляваедноавтономнообединение,еднаавтономна
общност.Оттогавадатиратрадициятазаавтонимиянауниверситетите,закоято
сеговорииднес,закоятоимамеизакон,новсепактясепостигасамодонякъде.
Илинаричамеяакадемичнаавтономия,всмисълчеуни.есвободенсамда
определикакводасеизучававнего,койдапреподаваиимаеднасвободана
словото,всекиможедаговоривлекциитесикаквотосииска.
Внякоистраниуни.епредставлявалдържававдържавата,самоуправлявалсее.
Подчинявасесамонаправилата,създанениотобщотосъбраниеот
преподавателитеистудентите,коитоиматравноправонаглас(заректор
можелодабъдеизбранистудент).Занегоневажатзаконитенадържаватаили
награда.Студент,извършилпрестъпление,сесъдинеотградския,аот
университетскиясъд.
15-16вектозимоделвечесееизчерпал,отживялевреметоси,най-вечепоради
схоластичнияначиннапреподаванеимъртвитезнания,коитоседаватвнего.
ИдвавечеНовотовреме,настъпваРенесансавзападнаЕвропа,появяватсе
другиобществено-икономическисили,другначиннаживот,другначинна
мисленеит.н.
Хуманистичнапедагогика.
Разкрепостяваненамисълта,освобождаванеотсреднов.,схоластични,
христиански,догматичниначининамислене.Разширяванезначителнона
кръгозораначовека,изключителенинтерескъмвсичкинауки,къмвсякакви
видовезнание,коитовСредновековиетосабилиилизабранени,иливсеоще
непознати.Товаразкрепостяванесепоявяваивобласттанапедагогическата
мисъл.Тозапочва,съвсеместествено,катореакцияс/усреднов.модел.Всички
ренесансовимислителихуманисти,коитосаписалинапедагогическатема,си
приличатпървонай-вечевтова–всичкизапочватскритикас/усхоластиката,
с/устарото,отживялото.
Възраждасепризива“Познайсебеси”,популяренвДревнаГърция,интересна
изследователитекъмпроблемитенасамиячовек,къмизучаванетоначовекаот
всичкистрани–икатодушевност,икатофизика.Характерноизобщоза
ренесансовитемислителиеобръщанетоназадкъмантичността,интересъткъм

Тозиучебенматериалепубликуванотпотребителвwww.referati.org античкнатакултура,къмнейнитепостиженияистремежъттазиантичностда
бъдереконструирана.Вобласттанапедагогикататоваставасвъзражданена
античниявъзпитателенмодел.Държисенаредуванетонаумствентрудснещо
разтоварващо.Стремежкъменциклопедичност–човекдазнаевсичко.У-щето
катотаковаевреднозахората.