Стъбло (Caulis) - функции, морфология и анатомия.

Въпрос № 1
5
.

Стъбло (
Caulis) -

функции, морфологи
ССтъбло (Caul
i
s) - функции, морфо
л
ог
ия и анатомия.
Обща характеристика - осевата част на надземния стъблолистен орган. Стъблото е с неограничен растеж и радиална симетрия. Разчленено е по дължин
а
та Общ
а
характеристика - осевата част на надземния стъблолистен орган. Стъблото е с неограничен растеж и радиална симетрия. Разчленено е по дължината си на възли с листа и междувъзлия.
Функции:
1. провежда приетите от корена хранителни вещества до листата и асимилатите от листата до цялото растение; 2.
Придава механична устойчивост и най-подходящо разположение на клонките и листа
та за оптимално използване на

сл
ънчевата енергия; 3. носи размножителните органи- цветове, плодове, семена; 4. натрупва резервни вещества; 5. понякога служ
и за вегетативно размножаване.
Морфология на стъблото
Клонка - това са м
ладите неразклонени стъбла,
по ко
ито се разполагат листа и пъпки
(евент. цвет
ове). Клонките се развиват от пъпки.
Клонка, кФунк
ции:
1.
провежда приетите от к1. провежда приетите от корена хранителни вещества до листата и

асими
л
а
тите от листа
та до цялото растение; 2. При
дава механична устойчивост и най-подходящо разположение на клонките и листата за оптимално използване на слънчевата енергия; 3. носи размножителните органи- цветове, плодове, семена; 4. натрупва резервни вещества; 5. понякога служи за вегетативно размножаване.
Морфология на стъблото
Клонка - това са младите неразклонени стъбла, по които се разполагат листа и пъпки (евент. цветове). Клонките се развиват от пъпки. Клонка, която е развита за един вегетационен период се нарича летораст.
Всяка клонка е съставена от възли, за които се залавят листата и междувъзлия - участъците между съседните възли. Различават се скъсени клонки (с къси междув
ъзлия и сближени възли) и

уд
ъл
же
ни клонки (с дълги меж
ду
възлия)
.
Пъпк
а
Представлява скъсена и видоизменена клонка. Съставена е от апи
кална мер
истема, зачатък на стъбло, зачатъци на листа и на странични разклонения Отв
ън
пъпката е обхваната
от п
окривни люс
пи. Апикалната меристема заема върха на зачатъчното стъбло. От нея като подутинки се залагат последователно зачатъците на листата. По-късно в пазвите на листните зачатъци се обра
зуват
зачатъц
ите на пъпки за странични ра
зклонени
я. Покривнит
е
люспи представляв
ат най
-външните листа, които са видоизменени, стават ципести и се превръщат в люспи. Те имат защитна фун
кция (характерни са з
а растенията от умерения пояс)
. Пъпки, които ням
ат покривни люспи са нар
ичат голи - характерни за
Морфология на стъблото
Клонка - това са младите неразклонени стъбла, по които се разполагаКлонка - това са младите неразклонени стъбла, по които се разполагат листа и пъпки (евент. цветове). Клонките се развиват от пъпки. Клонка, която е
развита за един вегетационен период се нарича летораст.
Всяка клонка е съ
монохазий
-
по
д отмрял
ата връхн
а
пъпка се развива само една стра
н
ична ос. На следващ
а
та
година това разклонение се разклонява по същия начин и т.н. Така се формира лъжливо главно стъбло, при което границата между отделните разклонения се заличава

и то на
по
добява моноподиално. Монохазий е характерен за бука (Fagus), липата (Tilia), бряста (Ulmus).
дихазий (лъжливо дихотомично) - развиват се две срещуположни пъпки, които дават две еднакви разклонения. Дихазий е характерен за люляка (Syringa), кестен, имел и др.
плейохазий - под отмрялата връхна пъп
ка се развиват няколко пъпки и дават няколко еднакво развити разклонения. Хара
ктерен за млечките (Euphorbia
)
.
Листоразположение - начинът, по който листата се разполагат по възлите на клонката или стъблото. То е видово специфично и с
е използва като таксономичен белег. Има три основни вида листоразположен
ие:
Спираловидно- във всеки
възел
има само по един лист. Мисленат
а линия, коя
то свързва местата на заловяне на ли
стата е спирал
овидна.
Най-широко разпространено.
Срещуположно- във всеки възел има по два листа, разположен
и
един

с
рещу друг. Ха
рактерно за растенията от сем
. Карамфилови (Caryophylaceae).
Прешленовидно- във всеки възел има повече от два листа. Характерно напр. за хвощовете (Equisetum).

Форма, размери, трайност и разположение на стъблото.
Форма на стъблото - видово специфичен белег. Най- често стъблата са цилиндрични-дихазий (лъжливо дихотомично) - развиват се две срещуположни пъпки, които дават две еднакви разклонения. Дихазий е характерен за люляка (Syringa), кестен, имел и др.
плейохазий - под отмрялата връхна пъпка се развиват няколко пъпки и дават няколко еднакво развити разклонения. Характерен за млечките (Euphorbia).
Листоразположение - начинът, по който листата се разполагат по в
ъзлите на клонката или ст
ъ
бл
от
о.
То е видово специфичн
о
и се из
ползва
като таксономичен белег. Има три основни вида листоразположение:
Спиралов
идно- във всеки възел има само по един лист. Мислената линия, която свързва
м
естата на заловяне н
а лис
тата е спир
аловидна. Най-широко разпростплейохазий - под отмрялата връхна пъпка се развиват няколко пъпки и дават няколко еднакво развити разклонения. Характерен за млечките (Euphorbia).
Ли
стора
зположен
ие - начинът, по който листа
та се ра
зполагат по
в
ъзлите на клонката
или с
тъблото. То е видово специфично и се използва като таксономичен белег. Има три основни вида листор
азположение:
Спиралов
идно- във всеки възел има само
по един лист. Мис
лената линия, която свър
зва местата на заловяне на
листата е спираловидна. Най-широко разпространено.
Срещуположно- във всеки възел има по два листа, разположени един срещу друг. ХаракЛисторазположение - начинът, по който листата се разполагат по възлите на клонката или стъблото. То е в
идово специфично и се използва като таксономичен белег. Има три основни ви
Eфемери- ж
и
вея
т най-кр
атко до 2
-
3 седмици, напр. у нас пролетнат
а
гладница (Erophila

ve
rna, сем. Brassicaceae-Кръстоцветни).
Едногодишни растения- умират в края на вегетацията, както и цялото растение- напр. пшеницата (Triticum), царевицата (Zea
m
ays)
Ее
фе
мероиди- с едногодишни стъбла и дългоживеещи подземни части (коренища) - напр. момината сълза (Convallaria majalis, сем. Convallariaceae-момини сълзи).
Двугодишни- през първата година се развива розетка от листа и корен, богат на хранителни вЕдногодишни растения- умират в края на вегетацията, ка
кто и цялото растение- напр. пшеницата (Triticum), царевицата (Zea mays)
Еефем
ероиди- с едногодишни стъбла
и
д
ългоживеещи подземни части (коренища) - напр. момината сълза (Convallaria majalis, сем. Convallariaceae-момини сълзи).
Двуг
одишни- през първата година се развива розетка от листа и корен, богат н
а хранителни вещества, а пре
з вто
рата- стъблото, цветовете и семе
на- напр. ма
гданоз (Petroselinum sativum, сем. A
piaceae-Сенник
оцветни
), морков (DaЕефемероиди- с едногодишни стъбла и дългоживеещи подземни части (коренища
)
- на
п
р
. момината съ
лза (Convallaria majalis, сем
. Convallariaceae-момини сълзи).
Двугодишни- през първата година се развива розетка от листа и корен, богат на хранителни вещества, а през втората- стъблото, цветовете и семена- напр. магданоз (Petroselinum sativum, сем. Apiaceae-Сенникоцветни), морков (Daucus sativus, сем. Apiaceae-Сенникоцветни), градинска ружа (Alcea rosea, сем. Malvaceae-Слезови).
Многогодишни- дървета, храсти, полухрасти и някои треви (люцерна-Medicago, Fabaceae-Бобови; божур-Paeonia, сем. Paeoniaceae). Средната продължитДвугодишни- през първата година се развива розетка от листа и корен, богат на хранителни вещества, а през втората- стъблото, цветовете и семена-
напр. магданоз (Petroseli
n
um
s
at
ivum, сем. Apiaceae-Се
нн
икоцвет
ни), м
орков (Daucus sativus, сем. Apiaceae-Сенникоцветни), градинска ру
жа (Alcea
rosea, сем. Malvaceae-Слезови).
Многогодишни- дървета, храсти, полухрасти
и
някои треви (люцерн
а-Med
icago, Faba
ceae-Бобови; божур-Paeonia, сем. Paeoniaceae). Средната продължителност на живота при дървесните растения у нас е 50-60 г. (най-дълго живеещи са иглолистните видове). “Шампиони”
са ма
мутовото
дърво (до 4000 г.) и дракон
овото дъ
рво (Dracena

draco, сем. Dracen
aceae)
- до 5000-6000 г.(расте на Канарските острови), тисът (Taxus baccata, сем. Taxaceae-Тисови) и кест
енът (Castanea sativa
)- по 3000 г., круша (Pyrus)-
300г., ябълка (Mal
us)- 200г, лоза (Vitis)-
80-100 г.
Разполагане на
стъблото в пространството
Разнообразието се свежда до: изправени стъбла- растат вертикално нагоре; лежащи- лежат на повърхността на почвата; пълзящи- те са като лежащите, но се вкореняват от възлите (ягода-Fragaria, бяла (пълзяща) дете
лина-Trifolium repens); увивни- увиват се около някаква опора (хмел-Humulu

PA

6