СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ АЗБУКИ-КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКА И ЛИНГВИСТИЧНА ПРОБЛЕМАТИКА

СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ АЗБУКИ-КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКА И ЛИНГВИСТИЧНА ПРОБЛЕМАТИКАСтаробългарските паметници са писани на две азбуки - а глаголица и на кирилица. Създател на първата старобългарска азбука - глаголицата - е славянският първоучител Константин-Кирил Философ, във връзка с Моравската мисия на двамата братя. В съчинението ''.......'' Ч. Храбър посочва годината на нейното възникване: 6363, или 862/863. Според други (историци) - 855. Съдържа 38 БУКВИ. В графичното отношение глаголическата азбука се отличава с напълно оригинални графични начертания. По-голямата част от кирилските графеми са взети без изменение от византийския маюскулен (едър) унциал. И двете азбуки имат унциален характер: буквите в текста са рязко разграничение една от друга (пространството между тях е празно, няма никакви лигатурни щрихове) и се вписват в двулинейна редова схема.Глаголицата се отличава със знакова мотивираност - за всеки отделен звук има съответстваща му графема. Тя е уникалната фонологична графика, отразяваща фонемната структура на солунския диалект от средата на IX в. Двете азбуки изцяло се отличават по формата и строежа на буквените си начертания. Основният структурен елемент на глаголическите букви е т. нар. щрих (късата чертица), която може да се изписва само в определена посока : само отгоре надолу и отляво надясно! В кирилицата основа е правата вертикална черта - хаста, с която другите чертици образуват различни ъгли (Г, Т, Д, Ц). Това придава на кирилицата острота и ъгловатост. В глаголицата щрихите често затварят едно кръгче, което се нарича петлица, петелка - много често тя е удвоена, дори устроена, а някои букви съдържат 4 петлици (М,....). Това придава на глаголицата овалност, закръгленост. Има хипотези, че глаголическите букви имат символна постройка, напр. теорията на унгарския учен Георг Чернохвостов гласи, че глаголическите букви са изградени от 3 основни компонента: кръст (християнството), кръг (безначална и безкрайна Божествена същност) и триъгълник (Св. Троица). Според фонолозите глаголическите знаци имат знакова мотивираност, смята се, че глаголицата е изградена на равнището на диференциалните признаци. Създателят й е изграждал всеки знак фонологично, търсена е специална връзка между компонентите на графемата и артикулационните и акустичните особености на фонемата. Напр. ..... изразява затвореност, срв. ..... (У) ; .... - отворена фонема Е!.... (носовият инфикс) изразява назалност, участва в образуването на трите носовки и сам се транслитерира като малка носовка! Сходни са и двата ера: ...., ....,. Буквата, която липсва в кирилицата, е знакът за мекото Г (пред предни гласни), герв..... Проф. В. Ягич заема от босненската кирилица знака .... за целите на транслитерацията на глаголическите текстове: ..... . В глаголицата липсват йотуваните гласни.НАЗВАНИЯТА на буквите са ни известни от 3 източника:1. Абецедарите - най-старите са от X-XI в. (Преславски - в баптистерия на Ротондата, Абеценариум Булгарикум, Мюнхенски).2. Азбучни акростихове - '' Азбучна молитва'' от Константин Преславски IX-X в. Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховетем параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание.3. .......... на Ч. Храбър - X в. (най-старото свидетелство за съществуване на название на буквите)КИРИЛИЦАТА не е установена по авторство. Съдържа 43 букви, от които 24 са изцяло заимствани от византийската азбука, не е решен окончателно въпросът кой е доустроил останалите 19, кой ги е пригодил към славянската реч. В Краткото житие на Св. Климент пише, че Климент е измислил ''други словесни образи, по-лесни от тези, които знаеше премъдрият Кирил''. В Пространното житие няма данни за това. Други хипотези: че е Константин-Кирил Философ, че е ''някой книжовник от Симеоновия кръг'', че е ''някой от учениците'' ..... Във ''Втора апология на славянската писменост'' се дава годината 6387 (885-886 г.) на появата на кирилицата в България - някъде след идването на Кирило-Методиевите ученици. Охридското книжовно средище се свързва с глаголическата писменост, а Преславската школа - с кирилицата. Кирилицата официално е приета през 893-894 г. по времето на цар Симеон. Дотогава се е изплзвала глаголицата. Глаголицата бива 2 вида: обла, кръгла (българска) и ъглеста (хърватска). Кирилицата бива 3 типа: уставна, полууставна и бързописна. Както кирилските, така и глаголическите букви имат числена стойност.