Старостта и тревожността

“Цената на дългия живот е старостта.

Всеки човек остарява и това е едно от

големите последни изпитания !”

Из „Психология на човека”

Румен Стаматов

I. Същност на старостта

Вероятното докосване до тази възраст ще ни натъжи и може да ни изпълни с угнетение. Но със сигурност може да приемем истината, че всеки остарява и остаряването не винаги е угнетително.
Понятията старост и стареене са различни по своето съдържание. Стареенето представлява причината, а старостта следствието. Стареенето е генетикопрограмиран процес, сформирал се в еволюцията на живота, а старостта е последователен етап на индивидуалното развитие на човешкия вид. Старостта е обективен закон на многочислените индивидуални прояви на симптомите и времето на тяхната изява.

II. Изменения и предизвикателства пред старостта

1.Предизвикателства в периода на старост

Остаряването изправя човек пред няколко неизбежни предизвикателства:
пренасочване към нови роли и активности;
приемане на собствения живот, осмисляне на миналото и настоящето;
изграждане на разбиране за духа на времето, което не е негово и за което той няма усет;
запазване на вътрешното достойнство, себеуважение и компетентност;
осмисляне на смъртта;

Осмислянето на тези предизвикателства изисква воля, рефлексия и морално въображение. Обединяването на тези душевни сили се нарича мъдрост, която е често срещана при старите хора. Ако човек не се справи с тези предизвикателства, се появява озлобление, вина, презрение, завист, отчаяние. Старостта се открива със своята тъмна страна.
С напредването на старостта, предизвикателствата стават още по-драматични:
справяне със засилващата се немощ на тялото и болестите;
справяне със самотата и изоставеността, породени от загубата на значимите други;
справяне със засилващата се зависимост;
Несправянето с тези задачи засилва оскотяването, духовната смърт започва да изпреварва физическата смърт.

2.Изменения през периода на старостта

отслабване на способността да се застава на чуждата гледна точка, което е причина за нарастващия старчески егоизъм;
засилване на характерните недостатъци;
отслабване на независимостта и засилване на безпомощността, която достига до инфантилизъм – отношенията с другите могат да се изпълнят с недоразумения, защото са зададени от разбирането, че другите са безусловно длъжни.
фиксирането върху старите неща и намаляване на способността за възприемане на нови неща;
отслабване на обхвата за едновременно съобразяване;

отслабване на самоконтрола върху първичните влечения и затова много от задръжките намаляват, което създава неуместност в различните ситуации;
отслабване на адекватността, на самооценката, на духовните и физически способности
засилва се ригидността и затова старите хора са лесно манипулирани.

Физическото остаряване може да бъде различно, но в този процес неизбежно се открива слабостта и появата на болести. Грижата за тялото може да се превърне в предизвикателство, но въпреки, че съществуват трудности, възрастните хора не винаги имат усещане, че не могат да се справят и не винаги преживяват своето състояние като безпомощно.
Непрекъснатото оплакване и мърморене, затварянето в себе си, отдръпването от живота, неспособността да се приеме промяната, несигурността и безпокойството могат да се превърнат в спътници на старостта.
С навлизането на старостта и неизбежното прекратяване на много от дейностите се отнема възможността за поддържане на чувството за компетентност. Много от задълженията вече са поети от другите. Отговорностите са прекратени, защото е изпълнен дългът към другите, които вече са поели своя път.
Остаряването не отнема ориентацията към бъдещето. Човек очаква събития, свързани със спокойствието, но много от тези очаквания обхващат собствената душевност – стремеж към разнообразни преживявания, постижения, овладяване на нови умения. Приемането на остаряването изисква от Аза да се схване остаряването като житейска задача. Това придава интенционалност на съзнанието и смисъл.
Остаряването изправя Аза пред дилемата – интегритета или отчаянието. Равносметката от живота трябва да изпълни стария човек с мир и той да достигне до заключението, че животът си е струвал. Това е свързано със съхраняването на идентичността. Но как да се върне в цялост това, което вече не същото. Съхраняването на идентичността е укоренено в усещането на това, което Азът винаги е бил. Това, което е човек, се осмисля чрез това, което той е бил.
Важен момент за разбиране на процеса стареене е теорията на хетерохронността. Рибалко отбелязва, че това се изразява в противоречивостта, разнопосочеността и индивидуализацията на възрастовите изменения. По отношение на централната нервна система, с възрастта започват да стареят преди всичко процесите на задържане и подвижността на нервните процеси. Хетерохронността се наблюдава и се установява и по отношение на психическите функции и интелекта. С възрастта особено силно се влошава механичната памет, но се съхранява логическата.
Остаряването има и своите предимства. Понякога Азът е изпълнен с удовлетворение и разбиране, че животът е бил изживян с достойнство. Старостта е факт, но отношението към старостта не е неотменимо. Старият човек може да избере как да се отнася към собственото си остаряване. Ако той живее с очакването, че остаряването е болезнено и ужасяващо, тогава със сигурност ще се окаже такова. Този процес не е само време на оттегляне, но и откриване на неща, които могат да доставят радост, не въвличане в действия, които в младостта са били пренебрегнати.
Натрупаният опит и рутина откриват възможност пред възрастния да се справи с предизвикателствата, да продължи да опредметява потребността от компетентност, което ще засили себеуважението и чувството за Аз – ефективност.
Животът в тази възраст има свое време. Непрекъснатостта се изразява в редувания на активности с усамотение. Поддържането на чувството за непрекъснатост се извършва чрез жизнения преглед. Жизненият преглед свързва разпокъсаността на спомените и отминалите преживявания в цялост, която открива смислеността на живота. В тази възраст животът достига до пълнота. Старият човек е изправен пред мисълта да преосмисли отношенията между удовлетвореност и съжаление. Изправен пред себе си, пред изминалия път, той трябва да осъзнае, че неговата самоценност е в самия него, а не в различните му биографии. Да противостои на разрушителната сила на отиващото си със спомена от извървяното и да се подготви за най – голямото предизвикателство – смъртта.
Азът в старческа възраст трябва да се въвлича в различни дейности, да се грижи за „малките неща”, за да живее по – дълго и по – забележително.
Отстояването на независимостта и на стремежа да се упражняват уменията, засилва усещането за значимост, за контрол върху собствения живот и за непрекъснатост.
Старостта е периодът от живота на човек, който връща отново смисъла на живота, но и който период е свързан с много тревожности от различно естество. Ако старият човек е изпълнен с вяра, тревожността ще е по – малка и животът през старините по – лек!
Но нека не забравяме, че:

„Тревожността е цената на билета
за пътуването в живота;
няма билет – няма пътуване,
няма пътуване – няма живот!”

Джеймс Холпс

„Тревожността е емоция,

породена от сблъсъка със събитията,

за които човек вярва, че са опасни.

Това е мрачно предчувствие,

предизвикано от заплахата върху ценностите,

които всеки приема като основни

за своето съществуване!!!”

Из „Психология на човека”

Румен Стаматов

1.Същност на тревожността

Самосъзнанието за собствената неосъщественост изпълва с вина и отчаяние. Отчаянието на човек е отчаяние от това, че не е станал това, което е искал да стане. Отчаянието се превръща в непоносимост и изпълва със страх, омраза и тревожност.
При тревожността е заплашен самият образ на безопасността. Това е заплаха за самата безопасност. В съзнанието на Аза заплахата се открива като безизходност.
Тревожността е предупреждение, че нещо не е такова, каквото трябва да бъде, това е формата, в която човек преживява нищото.
Тревожността е различна от страха. Обектът на тревожност е вътрешно размит. Тя е свързана с образи, които не могат да бъдат докоснати, открити, победени, надживени.
Тревожността изпълва с усещане за безпомощност, изолираност, и с враждебност към другия, когото считаме за отговорен за случващото се. Тя е свързана със страха от нараняване или от загуба на нещо. Може да се изрази като опасение и несигурност по отношение на собствената сигурност, като напрегнатост, уплаха, страх, паника.

2.Поява на тревожност

Появява се при несъответствие между очаквания и реалност;
Ражда се от заплахата от разрушаване на заедността, загубата на значимия друг;
Има наличие на тревожност при изолация и отчуждение от другите;
Ражда се от заплахата върху ценностите, които човек приема като базови за своето съществуване;
Появява се при надвисналата опасност, която Азът преживява в процесът на самоотделянето от другите, при постигането на автономност;
Появява се, когато човек се опита да избяга от себе си и изпадне в отчаяние от това, че не може докрай да разкрие себе си, да реализира своите възможности;

3.Маски на тревожност. Категории на тревожност.

Според Прихожан съществуват две основни категории тревожност:
а) открита тревожност – съзнателно преживяване и проява в поведението и дейността във вид на състояние тревожност;
б) скрита тревожност – в различна степен неосъзнавана, която се проявява чрез прекомерно спокойствие или по косвен път – чрез специфичните начини на поведение.
Вътре в тези две форми се обособяват различни форми на тревожност:
Остра, нерегулирана или слаборегулирана тревожност – с нея индивидът не може да се справи и да я преодолее сам;
Регулируема и компенсирана тревожност – при тази тревожност лицето самостоятелно изработва достатъчно ефективни начини, които и дават възможност да се справи с тревожността. Тя се характеризира с две подформи – понижено ниво на тревожност и нейното използване за стимулиране на собствената дейност и повишаване на активността;
Култивирана тревожност – оценява се като ценно за личността качество, което и позволява да постигне желаното.
Когато говорим за тревожност, не можем да не засегнем проблема за маскираната тревожност. Представите за „маските” на емоционалните разстройства е заимствана от психиатрията. Изтъква се, че разпространената маска на тревожната депресия, особено в старческа възраст е открита враждебност към обкръжаващите ги.
Маските на тревожност имат своята съществуваща характеристика, особено при хората в напреднала и старческа възраст. Те са такива форми на поведение, които имат изразени прояви на личностни особености, породени от тревожността, които позволяват на стария човек да я преживява в един по – с