Ставаме ли по-интелигентни? - Жак Грегоар

Ставаме ли по-интелигентни?
Жак Грегоар
Ефектът на Флин
През 1984 година новозеландският учен Джеймс Флин публикува статия, която предизвиква
изключителен отзвук сред изследователите на интелигентността. В нея той представя данни от 73
американски изследвания, публикувани в периода между 1932 и 1978, в които едни и същи
индивиди, решавали последователно две версии на един и същ тест, винаги получават по-нисък
резултат по новата версия на теста от този, който са изкарали по старата. Тъй като оценките от
тестовете за интелигентност представляват съпоставка на постиженията на едно лице с тези на
представителна извадка от хора, новозеландският изследовател заключава, че наблюдаваната от
него закономерност се дължи на непрекъснато увеличаване на средното ниво на интелигентност на
населението. Флин пресмята, че за период от 46 години, върху които се простират неговите данни,
средното ниво на интелигентност на американците се повишило с 13,8 стандартни точки, което
съответства на годишен прираст от 0,33 точки. Тъй като резултатите по тестовете за интелигентност
се измерват със стандартната скала, чиято средна стойност е произволно фиксирана на 100 точки,
тези изменения не са достатъчно големи, за да бъдат лесно забелязани в практическата работа.
Заинтригуван от своето откритие през 1987 г. Флин провежда нова анкета в няколко западни страни
и наблюдава подобна еволюция в постиженията по матриците на Рейвън – един тест, чиито задачи
са останали непроменени още от времето на създаването му. По този начин той успява да отхвърли
хипотезата, че регистрираният в първото му изследване прогрес е изкуствен и представлява просто
артефакт от промените в съдържанието на самите тестове. В много страни матриците на Рейвън са
били използвани за оценяването на способностите на постъпващите наборници в армията. Понеже
те са хомогенна извадка на възраст между 18 и 20 години, евентуални проблеми, дължащи се на
недобра балансираност на нормите на теста по възраст, са също елиминирани. В таблица №1 са
представени наблюденията на Флин в три европейски страни. Прогресът на постиженията на
французите е особено впечатляващ. За периода от 1949 до 1974 година той е по една стандартна
точка годишно, докато този в Холандия и Норвегия е по 0,60 точки на година. В случая с Норвегия
може да се види, че еволюцията е особено интензивна до 1968 година, след която тя продължава,
но вече с отслабен темп. Понеже в някои страни наборниците са решавали също вербални и
математически задачи, съществуват хомогенни данни и за тези когнитивни способности. При тях
отново се наблюдава напредък, но той е по-малък в сравнение с отчитания по матриците на Рейвън.
В Норвегия постиженията по математическите задачи след 1968 година дори започват да
намаляват, въпреки че като цяло интелектуалните постижения продължават да нарастват.
Таблица 1
Еволюция на средните резултати по матриците на Рейвън и задачите за вербални и математически
умения в три европейски страни (по Flynn, 1987)
Общо увеличение и среден годишен прираст
Страна Период Матрици на Рейвън Речник Математика
Холандия 1952-1972 12,43 (0,62) - -
Франция 1949-1974 25,12 (1,01) 9,06 (0,36) 9,64 (0,39)
Норвегия 1954-1968 8,80 (0,63) 8,40 (0,60) 7,90 (0,56)
Норвегия 1968-1980 2,60 (0,22) 1,50 (0,13) -3,10 (-0,26)
Бележка: стойностите в скобите представляват средно годишно увеличение за отчитания период.
Прирастът в резултатите по тестовете за интелигентност, наблюдаван от Флин е особено значим по
матриците на Рейвън, понеже постиженията по този инструмент в малка степен се влияят от
културата и образованието. Изследванията, осъществени с други тестове показват, че нарастването
е консистентно по-малко по задачите за вербален интелект (например субтеста „Речник” от теста на
Уекслър) и е умерено изразено при задачите за зрително-пространствен интелект (например субтест
„Кубове” от Уекслър). Диференциацията на прираста в зависимост от вида на задачите ясно се
проявява в данните, събрани от Schaie (1996) в лонгитюдното Сиатълско изследване, проведено
между 1956 и 1991 година и обхващащо кохорти от индивиди родени между 1903 и 1966 година.
Шей, подобно на Флин наблюдава съществен прогрес в интелектуалните постижения между

кохортите като той е най-значим по абстрактни задачи за индуктивно мислене, приличащи на
матриците на Рейвън и е по-малък по задачи, изискващи вербален интелект или пространствена
ориентация. Накрая постиженията по задачи, изискващи математически умения бележат тенденция
към нарастване при по-старите кохорти и регресират при по-новите.
Множество изследвания, проведени в различни развити страни репликират наблюденията на Флин.
Всички те стигат до заключението, че средното интелектуално ниво на населението се увеличава
систематично през последните 50 години като този ефект, който сега се нарича ефект на Флин, не е
равномерен и варира в зависимост от сравняваните поколения и типа на интелектуалните задачи.
Всички индивиди ли засяга ефектът на Флин?
Най-сигурните и безспорни данни, представени от Флин (Flynn, 1987) са тези, които се отнасят до
наборниците. Те се базират изключително върху резултати, постигнати от млади мъже. Но дали те
са валидни и за жените? Използвайки фактът, че в Израел жените също подлежат на задължителна
военна служба, Флин сравнява техните постижения през годините (Flynn, 1998a). За един и същ
период от време той наблюдава почти идентични промени при мъжете и жените като и в двата
случая прирастът е малко над 0,60 стандартни точки на година.
От друга страна подобряването на резултатите не е еднакво за всички нива на интелектуален
капацитет. В изследване с млади датчани Teasdale и Owen (1989) установяват, че прирастът на
коефициента на интелигентност е най-съществен в диапазона между ниските и средните резултати и
почти равен на нула при високите. Други автори също докладват подобни данни, което показва, че
нарастването на средното интелектуално ниво на населението се изразява по-скоро в намаляване
на дистанцията между ниските и средни резултати, отколкото в униформен прираст на
интелектуалните възможности сред всички индивиди.
Освен това подобрението варира сред различните кохорти. От един момент нататък прогресът в
интелектуалните възможности не се проявява по един и същ начин в цялото население. Както ясно
показват данните на Шей (графика 1) кохортите от лица родени през 60-те години са като цяло с по-
добри постижения в сравнение с тези на предходните кохорти. При задачи за индуктивно мислене,
измерващи флуидната интелигентност, нарастването на когнитивните възможности е особено
голямо, но този резултат не може да се генерализира за всички интелектуални области. При
вербалните или аритметични задачи, с които се измерва по-скоро кристализираната
интелигентност1, постиженията са еквивалентни и в някои случаи дори по-слаби от тези на
предходните поколения. Следователно ефектът на Флин трябва да се релативизира. Той се отнася в
най-голяма степен за тази част от интелекта, която представлява флуидната интелигентност.2
Кои са причините за ефекта на Флин?
Ефектът на Флин се наблюдава през един сравнително къс период от време (петдесетина години),
недостатъчен, за да се обяснят промените с генетични модификации. Генетичните модификации
настъпват само през изключително дълги периоди от време. Множество други фактори се издигнати
като обяснения на ефекта на Флин, което понякога води до разгорещени дебати. Сигурно е обаче, че
няма един-единствен фактор, на който да се дължи нарастването на средното интелектуално ниво
на населението в развитите страни, по-скоро става въпрос за комбинация от фактори, които
действат взаимосвързано.
Някои автори смятат, че самият ефект не е автентичен и че той се дължи на все по-голямото
разпространение на психологическите тестове. Истина е, че когато едно лице повторно премине на
изследване с даден тест, неговите резултати се подобряват. Например при повторно решаване на
WAIS-III в рамките на един месец средното подобрение е 8,2 стандартни точки (Wechsler, 2000). Но
този ефект намалява с времето и почти изчезва след една година, а освен това тестирането с
психологически тестове засяга обикновено само една част от населението и със сигурност е рядко
повтаряща се дейност, така че много трудно нарастващата познатост на психологическите тестове
може бъде определена като съществена причина за наблюдавания от Флин ефект.
Много по-убедителна причина могат да бъдат образователните промени. Влиянието на училището
върху интелигентността е потвърдено в редица изследвания (Ceci & Williams, 1997). През целия ХХ
век все повече и повече деца в западните страни са обхванати от образователната система, а
процентите на завършилите начално, средно или висше образование непрестанно нараства, докато
в същото време делът на неграмотните спада. От друга страна все повече и повече деца посещават
системно детски градини, което също има положителен ефект върху интелектуалното развитие на
децата (Fernandez-Ballesteros & Juan-Espinoza, 2001).

Важни образователни промени могат да се наблюдават и в семействата. Нарасналите доходи на
домакинствата и по-високото ниво на образованост на родителите водят до промени в
образователните практики. Родителите днес разполагат с повече време и пари, за да образоват
децата си, но те също така са по-осведомени относно нормалното развитие на детето и условията,
които благоприятстват това развитие. Намаляването на размера на семействата позволява да се
отделят повече ресурси за образование и същевременно те се разпределят върху по-малък брой
деца. Лонгитюдното изследване на Еспи и колеги (Espy, Molfese et DiLalla, 2001), проведено върху
105 деца на възраст между три и шест години потвърждават хипотезата за благоприятното влияние
на условията за образование в семейството върху развитието на различни аспекти на
интелигентността на децата.
Повече от когато и да е било в миналото, ученето сега се простира върху целия живот.
Нарастващото място на технологиите във всекидневния живот непрекъснато ни задължава да
разучаваме функционирането и използването на нови апарати. Нашите връзки със света са все
повече опосредствани от символични представяния. Преди 50 години когато са прали бельото си,
хората са правили това на ръка в директно взаимодействие с него. Сега тази задача е заменена от
символични представяния – инструкциите за работа на пералната машина – и ролята на мускулите е
намаляла за сметка на ролята на интелектуалните способности (Fernandez-Ballesteros & Juan-
Espinoza, 2001). Много други примери могат да бъдат цитирани, за да илюстрират тази
трансформация на нашите вседневни дейности, при която все по-малко се изисква физическа сила и
все повече са нужни интелектуални способности. Еволюция