Стихотворна структура

Русенски университет ,,Ангел Кънчев‘‘
Факултет: Природни науки и образование

Реферат
по
Литературознание
На тема:
„Стихотворна структура“

Изготвил:Проверил:
Станислава Петрова
Специалност:ПНУП

Русе 2013
При обикновенния говор думте най-често се подреждат с оглед на изразения смисъл. Така е и при научната реч. При худижествената реч съществуват закономерности с цел да се предаде по-вълнуващо и интересно мисълта и да се постигне външна красота на фразата. Външната е във връзка със съдържанието и образността. Постигнатото в звуково отношение е допълнение към цялото. Слива се с него, става негова реч, има уравновесяване на синктактичните цялости, обособени в паузи, с особена интонация. При обикновенния говор няма система в подреждането на сричките ,не се гледа характера и броя им. При стихотворното изграждане има системно редуване на различна система. Отделните способи на ритмичната организация стават закономерно явление когато разкриват логическото съдържание. Случайната поредица се заменя със сложна организация. В нея има ударения върху някой срички, думи и фрази. Важни са разделянето на строфи и стихове, ритмуването, синкратичното изграждане и интонацията.Те са важни, не само заради благозвучието, а и заради изграждането на образите, за смисъла на творбата и изразеното емоционално състояние.
Ритмично – строфичното оформяне се определя от съдържанието и емоционалното отношение. Например ако си представим, че някое произведение е написано в друг размер и друга строфика, може би смисълът няма да е същият, защото понякога и най-малките промени на думи и зрази оказват влияние върху подтекста. Те имат ново преносно значение. Ако разликата в ритмичната организация е по – голяма, тогава има по – голямо различие. При изграждането на една творба, поетът не се води само от изискванията на стихотворната форма която е избрал, а и често той има замисъл, която се оформя постепенно и има свое звучене и организиране в езиково – ритмично – строфичната реч.Не бива да се смята, че всяко стихотворение има винаги определена ритмично – строфична система. Подборът на стихотворно – техническата форма е случаен. Той се дължи на литературно влияние, на навик или защото творбата възниква в друга стихотворно – техническа организация.
В „Евгений Онегин“ Пушкин прави следната аналогия: пламък и лед, стих и проза. Той хиперболизира. Акцентирането на преживяванията в лириката създава такава съдържателност, която се различава от повествователното изложение. Тези особености определят кондензираността на стихотворната стуктура. Към експресивност и лаконичност на изграждането, към изразно оформяне насочва спонтанният изблик. Специалното условно изграждане е възникнало във връзка с музиката.
В основата на стихотворния текст има ритъм, аналогичен на такта в музиката. Ритъмът е в единство с емоционалният поток и интонацията. В основата му има ритмическа стъпка. Следи от подобна ритмическа единица се наблюдава при повечето стихосложения. Стъпката не изчерпва същността на ритъма, който е неотделим от интонацията, размера, паузата, анжанмантът, клаузулата, фонетичните особености, римата,строфата и други.
Отделните страни на стихотворната структура се осъществяват в разнообразни езикови форми. Неправилна е тезата, според която всяка ритмична стъпка е свързана с определен вид настроения. Изследователи който се занимават с този проблем, определят различно опровержение на тезата. В своята „Естетика“ Хегел смята, че „ямбът бързо се движи напред и подхожда за драматически диалог. Анапестът пък означава съотствуващ такт на бодра тържествена бързина“. В много разнообразни случай Пушкин използва ямба...и в „Евгений Онегин“ и другаде. Използва го и за бърза тоналност и за елегични настроения , за драматизъм, за спокойно лироепично изложение, за бавно протичане. Интонацията зависи от думите, от смисъла, от чувството и от ритъма.Специфичното и неповторимото са най – важният определител.
В развитието на литературата има различни форми на стихотворно изграждане. Те са свързани с особеностте на един или друг език. Утвърдените норми на езиковата система, оказват влияние върху оформянето и ритмично – строфичната система. Тя зависи от индивидуалният стил на всеки творец, от творческия му метод, от отношението му към фолклора и традицийте и др. Системите на стихотворно изграждане са разнообразни. Това са: метрическо стихосложение, силабическо стихосложение, силаботоническо стихосложение, тоническо стихосложение, свободно (интонационно) стихосложение.
Нека се спрем по – подробно на характерните им особености.
При метрическото стихосложение системата му е във връзка с особеностите на страгоръцки и латински език. Има дълги и кратки срички, върху които се изгражда ритъмът. Стихосложението е количествено. То е правилно, в него се редуват дълги и кратки срички и е важно времето за което се произнася една кратка сричка. Това време се означава като мора. Стихотворния текст е неотделим от мелодията. Поради комбиниранено на дълги и кратки срички има много ритмични стъпки, където дългата сричка се замества с ударената, а кратката с неударената. Стъпките са трисрични, четирисрични и петосрични. Най – използваните стъпки са:
Хорей — ︶
Ямб︶—
Дактил—︶︶
Амфибрахий︶—︶
Анапест︶︶—
Бакхий︶——
Антибакхий ——︶
Амфимакър—︶—
Йоник възходящ︶︶——
Йоник низходящ——︶︶
Спондей——
Пирихий︶︶

Ударението в старогръцкият език е музикално, при ударената срички гласът се повишава. Римите не са употребявани преди хекзаметърът в „Илиада“ и „Одисея“ на Омир. Този размер е шестостъпен дактил с цезура след третата или четвъртата стъпка. Дактилните стъпки могат да се заменят със спондей.

︶︶—︶︶—︶︶‖—︶︶—︶︶——

Значение има и пентаметърът,който прилича на хекзаметъра. Третата и шестата му стъпки имат само една дълга сричка:
︶︶—︶︶—‖—︶︶—︶︶—

Елегичен дистих са употребявани хекзаметър и пентаметър, който са били редувани в двойки.
При силабическото стихосложениеосновният показател за ритъма е броя на отделните стихове. Стихосложението се проявява в езици, които имат постоянно ударение – полски и френски език. Също така има допълнителни определители: цезурата, която е пауза в средата на стиха, явяваща се след определена сричка. Отначало ударението не имало никаква роля, но по – късно се стига до акцентова константа, която е ударението на определена крайна сричка в стиха. Значение имат краестишните паузи, фонетичните особености при комбиниране на думи, елезията, римите и др. Поради облика на ударението, силабическото стихосложение не се утвърждава като типично. Сходни особености има стихосложението на фолклора, което възниква във връзка с мелодията. Силабическото стихосложение наблюдаваме в поезията на Христо Ботев, Иван Вазов и други.
Обаче силаботоническото стихосложение е най – разпространеното стихосложение. То преобладава в нашата поезия – в класическата лирика, в съвременното лирично творчество, където е използва твърде много. Характерно за това стихосложение е, че броят на сричките в отделните стихове е съразмерно еднакъв и правилно се редуват срички с ударение и срички без ударение. Силаботоническото стихосложение е аналогично на метрическото, но не е количествено. Поради това силаботоническото стихосложение изпозлва терминология на древно – гръцкото стихосложение. При съчетаването на срички се групират ритмически стъпки, които са двусрични и трисрични. При двусричните размери често има отклонения от основната ритмична схема. Частичните отклонения не пречат на цялостната ритмичност. От значение е метриката – дължината на стиха, със съчетание на по – дълги или по – кратки думи, интонаций, рими, паузи и други. Двусричните и трисричните размери се различават помежди си. Това се вижда при скандиране, при четене на стихове с подчертаване на ударението, сливане на думите в изразни цялости. Скандирането е необходимо за упражнения при изучаване н а стихосложението. Поетите най – често скандират когато създават лирически творби. Отделните двусрични и трисрични размети се различават помежду си само по анакруза – една неударена сричка. Пример за трисричен дактил:

Ня̀кога ту̀ка залу̀тан,

го̀нен от ту̀рски заптии

спѝрал е морен хайду̀тин,

тво̀йта прохла̀да да пѝе.

(Младен Исаев, „Пред езерото“)

В стихосложението на Исаев има трисричен дактил.

При силаботоническото стихосложение почти винаги каквато е ритмичната стъпка в първия стих, така е и във всички останали стихове. Броят на сричките във всички строфи е еднакъв.
Амфибрахий също е трисрична ритмическа стъпка.Ударението пада на втората сричка. Пример за амфибрахий е :
Изгна̀ници клѐти, отло̀мка нищо̀жна,

от вѝнаги хра̀бър наро̀д мъченѝк,
дечѝца на ма̀йка робѝня трево̀жна,

и жѐртви на по̀двиг чуто̀вно велѝк –
далѐч от родѝна, в кра̀й чу̀жди събрани,

ѝзпити и блѐдни, в пору̀тен бордѐй,
те пѝят, а тъ̀нат сърца̀та им в ра̀ни,

и пѐят, тъй ка̀кто през сълзѝ се пѐй.

(П.Яворов, „Арменци“ )

Много по – рядко се използва ритмическа стъпка анапест, защото не подхожда много за облика на нашият език. Началото на всеки стих започва с две неударени срички и ударението пада на третата. Не винаги е възможно вмъкването на двусрични думи, който имат ударение на третата сричка. Пример за анапест е:

О, нево̀ля - да крееш

на нево̀лите раб,
да възпламеня̀ваш и тлѐеш –

ту всесѝлен, ту сла̀б.
( Д.Дебелянов, „В тъмницата“ )

Двусрични размери се използват най – често. Ударението пада върху първата сричка. Пример за хорей е :

Нѝкне върху̀ хъ̀лма цвѐте.

Ти до цвѐтето живѐеш.
Зли и о̀стри,

Вѐтровете

ѐсенния хълм люлѐят.

( Петър Караангов, "Есенно цвете" )

В случаите, когато в стиха има облекчена сричка и се явяват две неударени срички една до друга, говорим за пирихий. Редуването на ямб с пирихий не е ритмично нарушение! Пример за такова редуване е :
С ръцè във тъ̀мното аз тъ̀рся Светлинà,
Събùрам сили. Вя̀рвам! И очàквам!
Надèждата ме во̀ди във нощтà.
Далèчната си Про̀лет да дочàкам.

При трисричните размери между две ударения най – често има две неударени срички. При двусричните размери между две ударения най – често има една или три неударени срички. При силаботоническото стихосложение понякога се срещат смесени стъпки. Например:

На платното невиждана гледка:

Виена, великия град,

С кабаретния смях на кокетка,

С безълния свой маскарад.

( Хр.Смирненски )

Тук се редъват анапест – в първия и третия стих и амфибрахий – във втория и четвъртия стих. В цялото произведение се наблюдава асинартетизъм.
Нарушаване на стриктната и строга силаботоническа схема представлява стихът долник. При него в определени случаи някой стихове се накъсват на части и липсват една – две срички. Например:

И онùя
Коùто чудèсни
И възто̀ржени думи
възпя̀,
Днèс умират
-- Със пèсни –