Стопанска история на България

11. Средния палеолит – 100-то до 40-тото хил.пр.хр. – мустерска епоха – от тогава датират първите следи от стопанския живот. Пещерите „Деветак”, „Бачо Киро”, пещерите при село Кудрино. Основно стопнско занятие е риболова и целенасоченото използване на огъня.
2. Късен палеолит – 40-тото 14-тото хил.пр.х
р
.
Пе
щерите между Ста
ра планина и Дунав.
3. Мезолит – между 14-то и 6
-то хил. пр.н.е. Период на матриархата. Не лова, а скотовъдството е основен поминък. Най- характерно е колективното производство. Единственият район от територията на България, в който са откри
ти следи от обитаване през тази епоха е мес
тността Побитите камъни до Варна.
4. П
е
р
иод
а над Матриархата – под ръкводството на
ж
ените. Скотовъдството става основно стопанство. За него е характерно колективното производство и управление – нов
ия начин на стопански живот.
5. Неолита – 7-то – 1-то хил. пр.н.е. В Източна Европа са най-
мног
олюднит
е

български земи. Икономическият живо
т

с
е характеризира мног
о
образ
но присъствие на нови сечива и нови технологии. Периода с2. Късен палеолит – 40-тото 14-тото хил.пр.хр. Пещерите между Стара планина и Дунав.
3. Мезолит – между 14-то
и 6-то хил. пр.н.е. Период на матри
архата. Не лова, а скотовъдството е основен поминък. Най- характерно е колективното производство. Единственият район от територията на България, в който са открити следи от обитаване през тази епо3. Мезолит – между 14-то и 6-то хил. пр.н.е. Период на матриархата. Не лова, а скотовъдств
ото е основен поминък.
ските селища имат и една друга значимост – за

д
а с
е избавиш от сел
ското занятие трябва да отидеш в града.

ек след новата ера – остава само Източната Римска империя – Византия. Хуните дават началото на миграцията, наречена Великото преселение на народите.
тръгва от гр. Византон.
еление на народите – плодородните райо
н
и
от
нашите земи стават по-рядко населени.

II. стопанско развитие на първата българска държава.
(VII-IХ век)

Произход и разселване.
Със славяните е свърз
ана нашата идентичност. Ти са сред онези няколко народи, които подръжават на Римско – Визан
тийс
ките тр
а
д
иции.
Славяните са наричани венеди
(
с
ъ
седи на германци).
В

начал
ото на I-то хил.пр.н.е. се оформя Средн Градските селища имат и една друга значимост – за да се избавиш от селското занятие трябва да отидеш в града.

овата ера – остава само Източната
Римска империя – Византия. Хуните дават началото на миграцията, наречена Великото преселение на народите.

I
век след новата ера –
Славяните имат за основен поминък земеделието. Едни от най-големите доставчици на селскостопански продукти. Били са и добри занаятчии. Много характерна особеност за славяните евисоката степен на цивилизованост.
Славянското общество е едно от най-демократичнот
о. Имали са Народно събрание, наречено „Вече”

–
на
й-добрия предста
вител на славянската демокрация. Съставено е само
от мъже.
За висока степен на цивилизованост говори Божествения пантеон. Боговете са безсмъртни хора – те са вечни.

Заселването на Балканския полуостров. Най-голямото присъствие е в Западните
части. Славяните създават предпоставки за н
ова държавност съюз между 7-те славянс
к
и
пл
емена. Тук за първи път се създава славя
н
ско държавно управление. Кристализирала е потребността от създаването на славянска държава. Държавата е продукт н
а развитието на обществото.
Правят Славянското общество е едно от най-демократичното. Имали
са
Народно

с
ъбрание, наречено „Вече” – най-добр
и
я

представител на слав
я
нскат
а демокрация. Съставено е само от мъже.
За висока степен на цивилизованост говори Божествения пантеон. Боговете са безсмъртни хора – те са вечни.

Заселването на Балкан
ския полуостров. Най-голямото присъ
ствие е в Западните части. Славяните създават предпоставки за нова държавност съюз между 7-те славянски племена. Тук за първи път се създава славянско държавно управление. Кристализирала е потребността от създаването на славянска държава. Държавата е продукт на развитието на обществото
.
Правят опити а воюват
клирици – селяните, които работят земите на клира. Клир – обобщава всичко свързано с църквите и манастирите.
Светските феодали – първоначално се делят по етническа принадлежност. Още тогава са наричани „храни люде”. Три вида боляри – велики боляри, мали....
Покръстването внася качествена промяна в тази

„
вих
рушка”. Нараства
интереса към производството.
Обособяват се и спе
цификите на отделните отрасли в икономиката.
1) Водещо е селскоСветските феодали – първоначално се делят по етническа принадлежност. Още тогава са наричани „храни люде”. Три вида боляри – вели
ки боляри, мали....
Покръстването внася кач
ествена промяна в тази „вихрушка”. Нар
а
с
тва
интереса към производството.
Обособяват

се и спецификите на отделните отрасли в икономиката.
1) Водещо е селското стопанство*. Но икономиката е с много
ниска степен на развитост. Произвеждало се е предостатъчно. Нямаме демографски сривове. Хор
ата
са били

д
остатъчно задоволени и не е имало п
р
е
с
елване.
2) Занаятчий
с
тво и
рударство – затворен, натурален характер. През първото бПокръстването внася качествена промяна в тази „вихрушка”. Нараства интереса към производството.
Обособяват се и
спецификите на отделните отрасли в
икономиката.
1) Водещо е селското стопанство*. Но икономиката е с много ниска степен на развитост. Произвеждало се е предостатъчно. Нямаме демографски сривове. Хората са били достатъчно задоволени и не е имало преселване.
2) ЗанаятчийОбособяват се и спецификите на отделните отрасли в
икономиката.
1) Водещ
1187 г. – битката при Ловеч
1018-1185 г. Византийското владичество подпомага съзряването на феодалното владиче1018-1185 г. Византийското владичество подпомага съзряването на феодалното владичество.
Първото българско царство е било натурално, а вече под Визант
ийската власт българите са били принудени да
п
о
зна
ват паричните вз
аимоотношения и търгуват именно с пари.
Противопо
ставят се българите едва, когато им се налага данъчното бреме докъто се стигне до възсПървото българско царство е било натурално, а вече под Византийската власт българите са били принудени да п
ознават паричните взаимоотношения и търгува
т именно с пари.
Противопоставят се бъ
л
г
ари
те едва, когато им се налага данъчното б
р
еме докъто се стигне до възстанието на Асен и Петър.
След 1187 г. Калоян поставя основите на една модерна феодалн
а система.
*Прония – условна собственост.
*Патримониална система – всичко е собственост на
влад
етеля.
Т
о
ий има право да раздава земя срещу
с
л
у
жене (повинност) на
с
вои п
одчинени. Но те нямат право да я дават на своите деца или на някой друг.
Част от тези земи се раздават на зависимите селяни. Феодалните селяни са два вПротивопоставят с
е българите едва, когато им се нала
га данъчното бреме докъто се стигне до възстанието на Асен и Петър.
След 1187 г. Калоян поставя основите на една модерна феодална система.
*Прония – условна собственост.
*Патримониална система – всичко е собственост на владетеля. Тоий има право да раздава земя срещу служене (повинност)
на свои подчинени. Но
Екскусия – забраната на чиновниците да се намесват в дейността на феодалите.
Извън икономическа принуда – въпреки, че селянина се е издължил, феодалът го задължава да му работи.
ида ренти: отработъчна, натурална и парична.
З
а
Изв
ън икономическа
принуда – въпреки, че селянина се е издължил, фео
далът го задължава да му работи.
се нарича комутация.
ората българска държава бележат пътя к
ъ
м
съ
временната българска държава.
т
ерното за съот Феодалната рента придобива частно-феодален облик. В този период съществуват 3 вида ренти: отработ
ъчна, натурална и парична. Замяната на първите два вида ренти се нарича комутация.
омен
и през
В
т
ората българска държава бележат път
я

к
ъм съвременната бълг
а
рска
държава.
През XII-
XIV в. значителен напредък е осъщес
твен в развитието на градското стопанство. По българските земи има над 60 градски средища -центрове на занаятчийско производство и търговия.
Скотовъдство – нови породи и нов вид пасища – летни и зимни.
Рударството се развива под влиянието на внесения опит Тези промени през Втората бъл
гарска държава бележат
*перпер – златни монети
*грош – сребърни монети;
*аспри – медни монети.
Заедно с тях циркулира*грош – сребърни монети;
*аспри – медни монети.
Заедно с тях циркулират и чужди монети.
Развива се*аспри – медни монети.
Заедно с тях циркулират и чужди монети.
Разв
ива се вътрешната търгоЗаедно с тях циркулира
т

и ч
ужди монети.
Раз
вива се вътрешната търговия – съществена крачка.
ТЪРГ – ФАРОС – ежедневните търгове;
ПАНАИРИ (СЪБОРИ) – ежегодни тъРазвива се вътрешната търговия – съществена крачка.
ТЪРГ – ФАРОС – ежедневните търгове;
ПАНАИРИ (СЪБОРИ) – ежегодни търгове – с
рещат се крупните търговци да се договарят.
Вътрешната търговия се регламентираТЪ
Р
Г
–
ФАРОС – ежедневните търгове;
ПАНАИРИ (СЪ
Б
ОРИ) – ежегодни търгове – срещат се крупните търговци да се договарят.
Вътрешната търговия се ПАНАИРИ (СЪБОРИ) –
ежегодни търгове – срещат се крупните търговци да се договарят.
Вътрешната търговия се регл
амен
тира с
и
з
исквания и такси (за пътища, за тър
г
о
в
ско място). Това доп
р
инася
за създаването на търговско съсловие – КУПИЦИ, които бързо събират средства
МОНОПОЛ – изключително право на търговска дейност без ограничения Вътрешната търговия се ре
гламентира с изисквания и такси (за
пътища, за търговско място). Това допринася за създаването на търговско съсловие – КУПИЦИ, които бързо събират средства
МОНОПОЛ – изключително право на търговска дейност без ограничения (такси).
Външната търговия е най-модерната. Тя минава през три периода:
1204-1261 г. – създава се с
ъседната Латинска импер
икономическо развитие, българия се връща наз
а
д
.
Турската държава
създава една огромна Османска империя, която зар
обва България и още в първите години новата власт е неверятно жестока спрямо българския етнос, физическо насилие. Изтласкано е българското население о В новите условия се създават предпоставки
за преповторение на феодалните порядки. И д
окъто сругите държави бележат значител
н
о
ик
ономическо развитие, българия се връща н