Структура и организация на съдебната власт - учебник

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс ISBN 978-954-92585-3-0
Page | 1


СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс


















Настоящето издание се осъществява по проект
„Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”,
финансиран от Министерство на външните работи
на Кралство Холандия











Съюз на съдиите в България,
София, 2017 г.

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс ISBN 978-954-92585-3-0
Page | 2

СЪДЪРЖАНИЕ


1. Модел на съдебната власт в България според Конституцията от 1991 г.
Изменения и допълнения в КРБ.
2. Съдебната власт и съотношенията й със законодателната и изпълнителната.
3. Съдебна власт и конституционно правосъдие в Република България.
4. Независимост на съдебната власт – конституционни гаранции.
5. Видове съдилища. Функции, родова и местна подсъдност на съдилищата с обща
компетентност. Инстанционно разглеждане на делата в рамките на общото правосъдие.
6. Функции, родова и местна подсъдност на специализираните съдилища.
Административни съдилища. Специализиран наказателен съд.
7. Структура, организация и ръководство на районните, окръжните и апелативните
съдилища. Председател, общо събрание на съдиите.
8. Същност и организация на съдебните служби - секретариат, деловодство, архив.
9. Прокуратура. Структура. Принцип на единоначалието.
10. Главен прокурор. Апарат към главния прокурор.
11. Функции на прокуратурата в досъдебното и съдебното производство.
12. Функцията „надзор за законност”, осъществявана от прокуратурата.
13. Следствие. Структура и правомощия.
14. Статут на съдиите, прокурорите и следователите. Несменяемост, имунитет.
15. Назначаване, повишаване, преместване, понижаване в длъжност на съдиите,
прокурорите и следователите.
16. Основания за освобождаване от длъжност. Дисциплинарна отговорност на
магистратите.
17. Правила за професионално поведение на съдиите.
18. Висш съдебен съвет – състав и правомощия.
19. Мандат и правно положение на членовете на ВСС. Основания за предсрочно
прекратяване на мандата.
20. Заседания на ВСС. Роля на министъра на правосъдието. Начин на вземане на
решения. Обжалваемост на актовете на ВСС.
21. Инспекторат към ВСС – състав и функции.
22. Извънсъдебни правозащитни институции. Омбудсман.
23. Служби по вписванията. Същност, организация, правно положение на съдиите
по вписванията.
24. Исторически преглед:
- Устройство и организация на съдебната власт в България (1879-1944 г.),
- Организация и уредба на съдебната система в Царство България. Основни
принципи и институти

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс ISBN 978-954-92585-3-0
Page | 3



Използвани съкращения

АПК – Административнопроцесуален кодекс
ВАС – Върховен административен съд
ВКС – Върховен касационен съд
ВСС – Висш съдебен съвет
ДВ – Държавен вестник
ЕС – Европейски съюз
ЗСВ – Закон за съдебната власт
КПА – Комисия по предложенията и атестирането при ВСС
КРБ – Конституция на Република България
КС – Конституционен съд
ПАС – Правилник за администрацията на съдилищата
адм. д. – административно дело
г.д. – гражданско дело
о. – отделение

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс ISBN 978-954-92585-3-0
Page | 4

МОДЕЛ НА СЪДЕБНАТ А ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ
СПОРЕД КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 1991 г.

проф. д-р Пенчо Пенев

Конституцията на Република България от 1991 г. притежава всички белези на
една съвременна демократична конституция. Тя е създадена при съобразяване на
всички най-важни принципи и правила на съществуващия в момента европейски и
световен конституционализъм. При разработването на Конституцията от 1991 г. бяха
взети предвид водещи конституционни образци от континентална Европа –
конституциите на Германия, Италия, Франция, Испания, Австрия, общотеоретично
положения от достиженията на световната конституционна практика – САЩ, Япония,
отчетени бяха демократични традиции на българския конституционализъм от началото
на Третата българска държава, с ново съдържание бяха изпълнени исторически
възникнали и наложили се основни институции на законодателната, изпълнителната и
съдебната власт. Ако трябва съвсем конспективно да посочим основните белези на
Конституцията от 1991 г. бихме могли да ги определим така:
- Утвърден бе принципът на народния суверенитет и неговата ненакърнимост,
участието на българските граждани пряко и опосредено в управлението на държавата;
- Създаден бе съвременен каталог на основни права и свободи на гражданите с
ефикасен механизъм за защитата им;
- Прогласено бе непосредственото действие на конституционните норми, както
при прякото правоприлагане, така и като мяра за конституционосъобразност на
приложимото право;
- Установен бе принципът за приоритет на международното пред вътрешното
право;
- Установиха се стабилни конституционни основи за политически плурализъм и
свободно гражданско сдружаване;
- Създадена бе Конституционен съд като важен немажоритарен елемент от
съвременната демокрация, който защитава Конституцията от противоконституционни
действия и актове на основните субекти на политическия живот в държавата, а също
така контролира конституционосъобразното протичане на мандатите на основните
конституционно установени органи и длъжности в държавата.
Уредбата на съдебната власт в България бе една от трудните теми при
изработването на новата Конституция. Трудността идваше от това, че правосъдието
беше неприкрито подценявано и потискано от тоталитарната власт, съдебната не бе

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс ISBN 978-954-92585-3-0
Page | 5
равнопоставена трета власт най-малкото защото в политическата парадигма на
тоталитаризма господстваше идеологията за единната държавна власт. Това чисто
идеологически, не само номинално, отричаше институционалната зависимост на
съдебната власт. Стремежът бе с Конституцията от 1991 г. да се създадат условия за
еманципация на съдебната власт, за гарантиране на нейната независимост и
институционална равнопоставеност с другите две власти. Веднага трябва да кажем,
макар да звучи парадоксално, че този стремеж за постигане на силна независимост,
доведе и до някои недостатъци главно за това, че не беше предвиден механизъм за
контрол и отговорност на магистратите при осъществяване на служебните им
задължения
1
. Несполучливо бе и формулирането на извънсъдебната квота в ръководния
орган на системата Висшия съдебен съвет (ВСС). Не беше предугадена опасността, че
парламентарната квота при недобра система за номинации и избор, може да се
превърне в проводник на политически влияния в независимата съдебна власт. За
съжаление точно това се случи и в продължение на повече от две десетилетия
определянето на състава на парламентарната квота във ВСС се превърна в поле за
политически противопоставяния, като в началото мнозинството в Народното събрание
налагаше своите кандидати, а по-късно то се превърна в поле на политически
договорки чрез квотното разпределение на членовете от парламентарната квота
съобразно представителството на отделните политически сили в парламента. Това
наложи последващи конституционни корекции, най-съществената от които през 2015 г.
В работата по разработването на главата за съдебната власт взеха участие
признати авторитети по конституционно право, международно право и обща теория на
правото: проф. Живко Сталев, проф. Витали Таджер, проф. Александър Янков, проф.
Нено Неновски, проф. Стефан Стойчев, проф. Евгени Танчев, проф. Емилия Друмева,
проф. Снежана Начева и други. Представени бяха общо 15 проекта за конституция от
народни представители, научни колективи и експерти. Подкомисията към Великото
народно събрание (ВНС), разработваща раздела за съдебната власт, получи становища
от всички заинтересовани институции: Върховния съд, Главна прокуратура,

1
Употребявам думата „магистрат“ като обобщаващо понятие на съдиите, прокурорите и следователите в
качеството им на длъжности, принадлежащи към съдебната власт. Това понятие не е легализирано в
българската Конституция, то не е безспорно и в международната му употреба – с него са означавани
административни включително и съдебни служби и служители. Възприемането му тук е повече за
удобство и краткост, още повече, че то вече придоби и гражданственост.

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс ISBN 978-954-92585-3-0
Page | 6
Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Главно
следствено управление
2
.
Съдебната власт, уредена в Конституцията от 1991 г. съответства преди
всичко на европейските модели, тя е система от европейски континентален тип.
Доколкото обаче съдебните системи на европейските държави показват широко
разнообразие на идеи, е необходимо една последваща идентификация на българския
модел. Конституцията определя българската съдебна система в групата европейски
държави, при които в състава на съдебната власт влизат не само съдилищата, но и
органите на прокуратурата. Това е трупата на Франция, Италия, Испания, Португалия и
др. общо единадесет европейски държави. Другият модел, възприет в Европа, е този,
при който съдилищата са единствения носител на съдебната власт, а прокуратурата е
или обособена самостоятелно под общия контрол на парламента или е ситуирана като
елемент от изпълнителната власт: Германия, Австрия, Дания, Полша, Унгария и др.
общо седем държави
3
.
В конкретен план проблематиката, свързана с конституционната уредба на
съдебната власт, може да бъде представена в три рубрики: конституционни принципи
относно същността и функционирането на съдебната власт; структуриране на
основните звена на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие; конституционно
установен орган на ръководството на съдебната власт. Ще ги разгледаме в тази
поредност.
1) Конституционни принципи относно същността и функционирането на
съдебната власт
Конституционните принципи в строителството на съдебната власт
представляват основополагащи и императивни правила относно нейната същност, цели,
реализация. Те обхващат всички проявни форми на правосъдието като дейност по
въздаване на правото, свързани с намесата на специализиран държавен орган, който по
задължителен начин се намесва в територията на правния спор и издава акт, който
решава този спор и предписва за в бъдеще спазването на законосъобразно поведение за
всяка от страните. Основните конституционни принципи на съдебната власт според
българската Конституция биха могли да се формулират и групират по следния начин:
- Принципи, свързани със защитната конституционна същност на съдебната власт.
Съгласно чл. 117 К съдебната власт защитава правата и законните интереси на
гражданите, юридическите лица и държавата, очертани са ясно субектите и обектите на

2
Подробно за темите и дискусиите при разработването на раздела за съдебната власт - вж П. Пенев,
Съдебната власт в България 1989-2014 г. Проблеми на съвременния дискурс, Сиби 2014 г., стр. 103 и сл.
3
Вж. подробно Е. Танчев и О. Белов, Сравнително конституционно право, изд. Сиби , стр. 593 и сл.

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
нов правен курс ISBN 978-954-92585-3-0
Page | 7
защита. Защитата, визирана в чл. 117 К е безалтернативна, тя е уникална и е държавно
организирана. Субектите за доброволно решаване на граждански и търговски спорове -
арбитражните съдилища, функционират на принципа на арбитражния договор между
страните, те не са част от съдебната система на държавата.
Българската Конституция забранява създаването на извънредни съдилища като
абсолютно противоречащи на принципите на правовата държава, чл. 119, ал. 3 К. Най-
общо казано извънредните съдилища могат да се определят като съдилища,
функциониращи по процесуални правила различни от правилата на законоустановеното
наказателно производство, като драстично са ограничени процесуалните средства за
защита. Други