Структура на личността по Зигмунд Фройд

Структура на личността по Зигмунд Фройд

 консистентност на поведението – сходен начин на действие в широк спектър от ситуации.
 психични инстанции, отговорни за дадено поведение.
 подход на личностните черти – опитва се да установи кои са основните черти, колко са те или кои са най-важни и как могат да бъдат адекватно измервани.
- Всеки от нас прави всичко в известна степен.
 дихотомна скала и континуум
 континуум – непрекъснатост на качеството
 хората се различават единствено по интензивност!
 Големите 5 личностни характеристики
- невротизъм
- екстра/интра-версия – стремеж към търсене на компания, комуникативност; интра – сам.
- отвореност към опита – търсене на опит, нови практики и тн.
- креативност
- консерватизъм – традиционализъм
- приятен/неприятен (добър, изразява се по начин, който доставя удоволствие, позитивен)
- съзнателност (отговорън, надежден); крайност – безнадежден

Основните критерии, по които човек описва себе си и другите. Зигмунд Фройд въвежда идеята за несъзнаваното.
 Id (То) – основно звено на личността. Включва инстинкта, потребности и желание на индивида, неговите нагони. Това са движещите сили на поведението. Там е заключена психичната енергия. Либидо (поход)
несексуалния инстинкт, но и жизнеността на човека. Човек се ражда с Id! Всички желания са вродени и има стремеж към незабавното удовлетворяване на тези потребности. Id действа на принципа на удоволствието, защото То се стреми към удоволствие.
 Ego (Аз) – Има условия, при които То може да бъде задоволен. Така се
развива Ego. Ego представлява изискванията на реалния свят и при какви условия могат да бъдат удовлетворени потребностите. Аза се разглежда като нещо, действащо на принципа на реалността. Аза надзирава поведението. По този начин Аза забавя някои потребности. Те са удовлетворени, само ако това е възможно.
 Super Ego (Свръх Аз) – Свързан с нормите на обществото и морала.
Развива се от родителите и най-близките хора. Човекът усвоява нормите, такива, каквито ги получава. Първоначално (добро и зло). В последствие детето разбира за позволено и непозволено, отпада необходимостта от родителите. Има налице Super Ego, когато човекът

го прави сам. Той се стреми към перфектността. Когато бъдат нарушени изискванията на Super Ego, човек изпитва вина. Страх от загуба на родителската обич. Той може да остане слаборазвит, ако родителите на са показвали какво им харесва и какво не. Слаборазвито Super Ego е характерно да хората, които не се съобразяват със средата. Искат всичко на момента.

Динамика на личността – взаимодействие между компонентите!

Id – основно вместилище на енергия.

Енергията на желанието създава импулс от Id към Ego до Super Ego. Въпросът е, кога Ego ще пропусне този импулс „нагоре”. Аза е бариера за импулсите. Това е цензура. Аза казва дали условията са подходящи. Импулса от Аза се оценява и от Свръх Аза. Ако импулсът е недопустим, той се връща обратно
„надолу”. Той започва да циркулира. Може да се стигне до символно удовлетворяване. Това може да е всяко нещо, заместващо желанието (писане, сънуване и тн.) Символното удовлетворяване е само частично, то не може да е
100% като идеята. Енергията се връща и личността се травматизира. (сексуален и агресивен инстинкт основно)

За обществото е важно тези инстанции да бъдат отреагирани. Теориета на
Фройд разглежда човека като ирационален. (вж. айсберга на Фройд 1:9)

Изтласкването е забравяне. Цензурата спомага за това забравяне. Внимание! Енергията няма да изчезне – остава травма! Всеки от нас трябва да открие истински за него ценности, и как да ги удовлетворява. („революционна теория”). Настъпва съвършено различно разбиране на човека за самия него.