Тактиката на хоплитската фаланга - 5 в. пр. Хр. - - & 2

ЕПОХИ
Книжка 1-2, год. XV, 2007
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЧ МЕМОК1АМ
Инслин Иванов
) 1.01 [сит Стоян Богданов -
колегата, преподавателят,
изследователят
....................................5
( ЧУД Н И
ЧI ш* IIII 1> кин и)
<1*1 IIIМ11НII II уГ1||(Ь 111(1111 мн
||№1М111II I" ннумм II ( плун
(б I ш 11 (,, I
...................................9
< I \11II111 < 1.( И.11(1 и п н
ХСшши >К«'|ц|||
IIIи Iпк>11н пи мишиIскита
||м гни .1 ирг I V мек пр. Х р 35
(шинира 1очси;|
11 м I юра горският култ в
I ||1кополисад И стр ум
..................45
Даниела Далчева-Люпке
( ме ш пищен култ ср ед полабските
сш и м н и
................................................53
|| IIII Г.Ннщшшн
Г ши. м |ч ик шековни крепости от
1< 'I" мин цпш е земи на П ървото
рско царство
...........................79
Л|| 1м*ш || Младенов
| • 11 ш кг! Iиею на Лионската уния от
I 1М I . и някои старобългарски
книжовни пам етници
....................101
I шрдан 11е г|М)в
( ) I ношен нето на Великобритания
к км “Източнорумелийската тема”
по време на българо-турските
нрс1 овори за признаване на
11с «нш сим остта
.............................113
Стефан Анчев
Употребата на Балканите между
мира и войната
(1919-1938 г.)
...............................123
ДИСКУСИЯ
Инслин Иванов
Кр 1.1-1 и гелит и Отстъпникът:
К и т Борис I и Нрадимир-Расате
между митологията и
реалността
..................................141
ПОРТРЕТИ
Радослав Мишев
Г раф Густав Калноки
(биографична скица)
..................155
Мариана Русева
Г енерал-лейтенант Никифор
Никифоров - военен деец,
общественик и човек
..................169
РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ
Валентин Спиридонов
За ролята на България в австро-
унгарската балканска политика
(Мишев, Р. България във външната
политика на Австро-Унгария
1898-1912 г., УИ “Св. св. Кирил и
Методий”, В. Търново,
2004,388 с.)
..................................193
Надеяеда Христова
Богданов, Стоян. Ересите в
Западна Европа
(1000-1170 г.)
...............................197

СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ТАКТИКАТА НА ХОПЛИТСКАТА ФАЛАНГА V ВЕК ПР. ХР.
Живко Жеков
Първите подробни сведения, относно тактиката нахоплитската
фаланга дълж им на Х еродот1. Техният анализ дава основание, да се
направят няколко основополагащ и извода. В началото на V в. пр. Хр.
полисите на юг от Беотия, прилагат тактика основана единствено,
върху фронталния удар на хоплитската фаланга2, без той да е подкре­
пен от конница (Нск., VI, 112; IX, 5 6 - 6 3 ; 9 9 - 1 0 3 ) или леко въоръжени
войни3. Беотийците прилагат подобна тактика с тази разлика, че при
тях атаката на хоплитската фаланга, се прикрива от конница (Нск., IX,
6 8 - 6 9 ) 4. Понеже конницата не играе сериозна роля в повечето от
сраженията водени през V в. пр. Хр.,5 а и повечето елински полиси не
разполагат с такава (Нск., IX, 2 8 - 3 0 ) 6, резонно е тактиката на комбини­
рани действия на конница и пехота, да се разгледа отделно.
През по-голямата част от V в. пр. Хр. леко въоръжените, не играят
сериозна роля в тактиката на елинските арм ии7. Причините за това
са комплексни, но основната е слабата боеспособност на леко въоръ­
жените, с които разполагат елинските стратези8. П ри П латея - 4 7 9 г.
пр. Х р . всеки хоплит се придружава от един леко въоръжен, те са
оппс амп ка го босспособпи леко въоръжени пехотинци (Нск., IX, 2 9 -
3 0 ). Броят им въчлича па 6 9 5 0 0 , по те не оказват никакво влияние,
върху развоя на сражението, тоест реалната им ефективността в бит­
ката е нулева. В случая става дума за слугите, които съпровождат
хоплитите в поход, носейки щ итове и продоволствие. Тукидид същ о
споменава леко въоръжени в елинските армии, особено показателен е
случаят с тиванската арм ия край Делион - 4 2 4 г. пр. Хр. В нейния
състав влизат 10 0 0 0 леко въоръжени (ТЬисус!., IV, 9 3 , 3 - 4 ) , които не
оказват никакво влияние върху изхода на битката (ТЬисус!., IV, 9 3 - 9 6 ) .
35

Той изрично указва, че атиняните никога не са имали леко въоръжени,
екипирани с оръжия според правилата (ТЬисус!., IV, 94). Все пак в
похода на атиняните в Беотия, вземат участие известен брой леко въо­
ръжени, но повечето от тях не разполагат с оръжие и тръгват по свое
желание с войската за да грабят (ТЬисус!., IV, 94).
Не е известно какво оръжие използват леко въоръжените съпро­
вождащ и хоплитите, вероятно те носят брадви, ножове, или други
домаш ни инструменти, които м огат да се използват и като оръжие9.
Тяхната ефективност на бойното поле, е много ниска и на практика те
не оказват влияние върху хода на сраженията10. В сраженията мястото
на слугите в повечето случаи е зад фалангата, откъдето те следят за
действията на своите господари, техните задължения се изчерпват с
това по възмож ност да пом агат на господарите си, ако те са ранени,
да ги изнесат от бойното поле и да им окажат първа пом ощ 11. В от­
делни случаи преди да започне сражението, леко въоръжените обстрел­
ват противника главно с камъни хвърляни с праш ка или с ръка (Хеп.,
Ап., II, 12-14; ТЬисус!., 1 ,106,2), които събират от земята. През V в. пр.
Хр., когато походите се извърш ват на близко разстояние целта е да се
опустош и във възмож но най-голяма степен територията на против­
ника12. Х оплитските арм ии в част от тези походи се съпровождат от
бедняци, нямащ и възмож ност да си закупят хоплитски паноплий, ан­
тичните автори приемат тези бедняци за леко въоръжени (ТЬисус!., II,
31,2; IV, 93-94). Слугите, които съпровождат хоплитите и бедняците,
участващи в някои от походите на хоплитските армии, не притежават
собствена военна организация, т.е. те не са разпределени в обособени
подразделения, не са обучени и не могат да действат заедно, в рамките
на отделен обособен боен отряд13. В резултат действията на тези леко
въоръжени са разпокъсани, основават се по-скоро на личната инициа­
тива, не са подчинени на определен план или команди, вследствие на
което са неефективни. Поради тези причини при разглеждане тактиката
на хоплитската фаланга през V в. пр. Хр., леко въоръжените не се
изследват специално.
Преди да започне разглеждането тактиката на хоплитската фа­
ланга, е резонно да се направи следната уговорка. А нтичната нара-
тивна традиция отразяващ а периода, който се разглеж да и явяващ а
се основна изворова база, на изследването отразяват основно военната
36

история на Атина и С парта и до известна степен тази на Тива14. Воен­
ната история на останалите елински полиси в изворите е отразена
фрагментарно. П оради посочената причина изследването на хоплит-
ската фаланга, се базира основно върху данните запазени за атин­
ската, спартанската и тиванската фаланги. Тази едностранчивост на
изворовата база, не трябва да заблуждава, че не се получава пълна
картина, относно процесите и тенденциите в развитието на елинското
военно дело. Изброените по-горе три полиса са водещи, не само в
политическо, но и във военно отношение и те основно определят тенден­
циите и новостите в развитието на елинското военно дело. С ъщ евре­
менно трябва да се отчете, че същ ествуват ред регионални различия
особено в апойкиите, обусловени от влиянието на местни елементи,
върху развитието на военното дело.
Тактиката на хоплитската фаланга, не се отличава с голяма
сложност. Хоплитите се строяват в тясно сбит строй (ТЬисус!., II, 4,1),
от 8-16 редици разположени една зад друга. О бичайната дълбочина
на фалангата е от 8 редици (ТЬисус!., V, 68,3; IV, 94; VI, 67,1; Хеп., Не11.,
II, 4, 34; III, 2,16; VI, 2,21; Ап„ VII, 1,23; Ро1уаеп, II, 2, 9)15. Ф алангата в
редица случаи се строява в по-голям а дълбочина, с цел да се усили
нейната м ощ (НсЬ., VI, 111), в повечето случаи това се прави срещу
противник, който разполага с по-добре обучени хоплити (ТЬисус!., VI,
67, 1-2; 69, 1; 72, 4; Хеп., Не11., IV, 2, 18). У величената дълбочина на
фалангата усилва нейната отбранителна мощ , защ ото противникът
трябва да пробие повече редици16. Същевременно увеличава ефектив­
ността й в нападение, защ ото на единица площ по ф ронта от дълбо­
чина, срещу противника действат повече хоплити17. Тезата защитавана
от някои автори, че дълбочината на фалангата се увеличава поради
тесният терен, на който се разиграват някои от сраж енията18, а не по
тактически съображения, не издържа критичния анализ на изворите.
Тесният терен наистина е причина, за строяването на хоплитите
в голяма дълбочина при Филе - 404 г. пр. Хр. (Хеп., Не11., II, 4 ,1 1)19, но
при Делион - 424 г. пр. Хр., не е и това се потвърж дава от следния
факт. Ако поради характера на релефа тиванците не могат да се строят
в дълбочина от 8 редици, то защ о тогава атиняните успяват да се
строят във фаланга с такава дълбочина (ТЬисус!., IV, 9 4 ,1)?20 Тезата,
развита от Рю стов и Кохли, че при Делион задните редици на тиван-
37

ската фаланга с дълбочина 25 редици, са заети от леко въоръжените
беотийски контингенти21, се нам ира в пряко противоречие с данните,
съдърж ащ и се в извора, според който леко въоръжените войски се
разполагат до двете крила на беотийската фаланга (ТЬисус!., IV, 93,4)22.
Възражението, че леко въоръжените заемат част от фронта на беотий­
ската фаланга, понеже теренът не им позволява да се строят на двете
й крила, не е съществено, поради факта, че леко въоръжените могат
да се разполагат на планински терен и точно на такъв терен те действат
успешно срещу хоплити (ТЬисус!., IV, 31-39)23. А при Немея - 394 г. пр.
Хр. беотийците, не спазват първоначално уговорената дълбочина и
увеличават самоволно дълбочината на своите редици (Хеп., Не11., IV,
2,18). Те им ат м ясто да се строят в 16 редици (Хеп., Не11., IV, 2,13), но
по други съображения увеличават дълбочината на фалангата24.
Н аред с предим ствата ф алангата с голям а дълбочина им а и
редица недостатъци. Увеличаването на дълбочината води, до скъся­
ването на фалангата по фронта (Хеп., Не11., IV, 2,13,18), което създава
опасност за нейното обхождане, от страна на противника и атака в
тил и фланг (Хеп., Не11., IV, 2,18-19). Търсенето оптим алната дълбо­
чина на фалангата, продължава през целия период на нейното използ­
ване. Н алагането на дълбочина от 8 редици за стандартна в Елада,
през V в. пр. Хр. с известна доза условност е възможно да се свърже,
с организацията на спартанската армия в V в. пр. Хр.25
Всеки хоплит заема във фалангата по фронта ок. I м26. Разс тоя­
нието се изчислява на база големината на хоплич екия щит27. По време
на атака щ итовете на хоплитите са допрени един до друг28. Така
фаланга от 10000 хоплита, строена в дълбочина от 8 редици, ще е с
дълж ина по фронта от ок. 1250 м.
Построявайки фалангата, елинските стратези, в повечето случаи
спазват определена схема, наложена от особеностите на бойния строй.
Х оплитите държ ат щ итовете с лявата ръка, вследствие на което по­
следната колона от левия фланг е защ итена от своите щитове отляво,
а отдясно я защ итава съседната до нея дясно стоящ а колона. К рай­
ната дясна колона от десния фланг на фалангата, по същ ата причина
остава незащ итена отдясно, защ ото в десните си ръце хоплитите от
тази колона държ ат копия (