Търговски сделки – обща характеристика и видове

А. Търговски сделки – обща характеристика и видове
Търговска е сделката, сключена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие. При съмнение се счита, че сключената от него сделка е свързана сТърговска е сделката, сключена от търговец във връзка с уп
ражняваното от не
г
о з
анятие. При съмнение се счита, че сключената от

него сделка е свързана със занятието му. Търговски са и сделките по чл.1, ал.1, независимо дали лицата, които ги сключват са търговци. (т.нар. абсолютни търговски сделки).
Търговските сделки са основна категория на търговското право. Те са близки до сделките в гражданското право, но същевременно се и различават. В търговското право приоритетно е защитен кредиторовият интерес, докато в облигационното право интересът на длъжника е по-защитен. Сделките в търговското право са предимно абстрактни, докато в облигационното право – каузални. В търговското право сделките по принцип са възмездни, а в облигационното – безвъзмездни. Болшинството сделки в облигационното право са формални, а в търговското право – неформални и ред други разлики.
Видове търговски сделки.
Има 3 системи за определяне на търговките сделки:
1) Обективна – търговските сделки се определят от з
акона;
2) Субективна – тъ
рговски са сделките, сключени от търговци;
3) Смесена (възприета от ТЗ) – търговска е сделката, сключена от търговец, във връзка с упражняваното от него занятие (относителни Търговските сделки са основна категория на търговското право. Те са близки до сделките в гражданското право, но същевременно се и различават. В търговското право приоритетно е защитен кредиторовият интерес, докато в облигационното право интересът на длъжника е по-защитен
. Сделките в търговското право
са предимно абстрактни, докато в облигационното право
– каузални. В търговското право с
делките по принцип са възмездни, а в облигационното – безвъзмездни. Болшинството сделки в облигационното право са формални, а в търговското право – неформални и ред други разлики.
Видове търговски сделки.
Има 3 системи за определяне на търговките сделки:
1) Обективна – търговските сделки се определят от закона;
2) Субективна – търговски са сделките, сключени от търговци;
3) Смесена (възприета от ТЗ) – търговска е сделката, сключена от търговец, във връзка с упражняваното от него занятие (относителни сделки). Търговски са и сделките по чл.1, ал.1, независимо от търговското к
ачество на лицата, които ги с
ключват (абсолютни сделки), т.е. дори когато сделката не е сключена м/у търговци, но фигурира в чл.1, ал.1, тя е търговска.
Съществува презумпция в з-на, сп/д която, когато има съмнение относно характера на сделка, сключена от търговец, тя се приема за търговска.
Друго деление на търговските сделки е на едностранни и двустранни. Критерият за това делене е раз
лич
ен от гражданскоправният. Сде
л
ката е търговска, когато за една от страни
те тя е такава.
Следователно абсолютните
търговски сделки са винаги двус
транни (т.е. те са търговски и за двете страни)
. Относителните търговски с
делки се делят на едностранни (сделката е търговска само за едната страна) и двустранни.
Банковите сделки са особен вид търговски сделки. Те се делят на:
1) Абсолютни (д-р за влог, д-р за кредит) – даването на разрешение на съответното ЮЛ (АД) за сключване на такива сдел
ки го прави банка;
2
) Основни (запис на заповед, чек) – сключват се само от банки. Недаването на разрешение
за скл
ючването им озн
ачава, че съответн
ото ЮЛ (АД) не е банка;
3) Неосновни (сделки с валута, ценни книжа) – могат да се сключват и от небанкови финансови институции.
Б.

Сключване на търговски сделки
Сключването на търговска сделка започва с публична покана. Състои се в изпращане на ценоразписи, каталози и др.Видове търго
вск
и сделки.
Има 3 системи за о
пределяне н
а търговките сделки:
1) Обективна – търговсИма 3 с
истеми за определяне на търговк
ите сделки:
1) Обективна – търговск
ите сделки се определят от закона;
2) Субективна – търговски са сделките, сключени от търговци;
3) Смесена (възприета от ТЗ) – т1) Обективна – търговските сделки се определят от закона;
2) Субективна – търговски са сделките, сключени от търговци;
3) Смесена (възприета от ТЗ) – търговска е сделката, сключена от търговец, във връзка с упражняваното от него з2) Субективна – търговски са сделките, сключени от търговци;
3) Смесена (възприета от ТЗ) – търговска е сделката, сключена от търговец, във връзка с упражняваното от него занятие (относителни сделки). Търговски са и сделки
те по чл.1,
ал.1, не3) Смесена (възприета от ТЗ) – търговска е сделката, сключена от търговец, във връзка с упражняваното от него занятие (относителни сделки). Търговски са и сделките по чл.1, ал.1, независимо от търговското качество на лицата, които ги сключват (абсолютни сделки), т.е. дори когато сделката не е сключена м/у търговци, но фигурира в чл.1, ал.1, тя е търговска.
Съществува презумпция в з-на, сп/д която, когато има съмнение относно характера на сделка, сключена от търговец, тя се приема за търговска.
Друго деление на търговските сделки е на едностранни и двустранни. Критерият за това делен
е е различен от г
счита, че е спазена писмената форма, дори да не фигурира подписан документ, а волеизявлението да е записано на технически носител и има възможност да бъде възпроизведено (например: факс). На нищожност (съдебна или извънсъдебна) поради неспазена форма може да с
е позовава само с
т
ран
а по сделката (не и трето лице) и то, ако пред
и
това е възразила срещу недействителната сделка. Ако страната не е оспорвала сделката, тя е валидна.
До недействителност води и сключването на сделка без представителна власт. Ако обикновен търговски пълномощник извърши действие, което ТЗ му забранява, сделката е недействителна, независимо дали третото лице е било добросъвестно. Ако ограничението му е било наложено от търговеца, но третото лице е било добросъвестно, сделката поражда действие за търговеца. Същото се отнася и до действия, извършени от прокурист. В случай на превишаване пределите на представителната власт и мним представител, сделката е недействителна, само ако съответният търговец не й се противопостави веднага.

Изпълнение и неизпълнение на задължения по търговски сделки.
При изпълнение на сделките трябва да се полага грижата на добрия търговец, която е по-голяма от грижата на добрия стоп
анин в облигационното пра
во. Не е необходимо договарящите да са търговци, важно е сделката да е търговска. За разлика от облигационното право, при сделки между търговци лихва винаги се дължи, освен ако не е уговорено друго. При неизпълнение на парично задължения се дължат мораторни лихви. Ако вредите са в по-голям размер от лихвата, може да се претендира обезщетение.
В търговското права, за разлика от облигационното право, анатоцизмът е допустим, но това трябва да
е уговорено. Ако анатоцизмът е
предвиден в закон, изричДо недействителност води и скл
ючването на сделка без представит
елна власт. Ако обикновен търговски пълномощник извърши действие, което ТЗ му забранява, сделката е недействителна, независимо дали третото лице е било добросъвестно. Ако ограничението му е било наложено от търговеца, но третото лице е било добросъвестно, сделката поражда действие за търговеца. Същото се отнася и до действия, извършени от прокурист. В случай на превишаване пределите на представителната власт и мним представител, сделката е недействителна, само ако съответният търговец не й се противопостави веднага.

Изпълнение и неизпълнение на задължения по търговски сдел
ки.
При изпълнение на сделкит
е трябва да се полага грижата на добрия търговец, която е по-голяма от грижата на добрия стопанин в облигационното право. Не е необходимо договарящите да са търговци, важно е сделката да е търговска. За разлика от облигационното право, при сделки между търговци лихва винаги се дължи, освен ако не е уговорено друго. При неизпълнение на парично задължения се дълж
ат
мораторни лихви. Ако вредите
с
а в по-голям размер от лихвата, може да се
претендира обе
зщетение.
В търговското п
рава, за разлика от облигационн
ото право, анатоцизмът е допустим, но това тряб
ва да е уговорено. Ако анат
оцизмът е предвиден в закон, изрична уговорка не е необходима.
В търговското право солидарността е правила, докато в облигационното право е изключение (не е необходимо страните да са търговци, важно е сделката да е търговска). Солидарността може да бъде изключена чрез уг
оворка.
Неизпълнени
ето може да е пълно или неточно (частично, забавено, лошо). Пълно – длъжникът въобще не
прести
ра; частично –
несъответствие в к
оличествено отношение между дължимото и престираното; забавено – неточно по отношение на срока. При фикс сделките е равно на пълно

неизпълнение. Лошо – неточно изпълнение в качествено отношение. В някои случаи е равно на пълно неизпълнение.
Непреодолима сила – чл.306 ТЗ.
Съществуват
ра
злични теории относно същнос
тта на непр
еодолимата сила. Спор
ед субективната теория тя се д
ължи на обстоятелства, които не
могат да бъдат предотвратени, въпре
ки добросъвестността. Според руга теория между невъзможността за изпълнение и настъпилите обстоятелства връзката не е причинно-следствена, а случайна. В теорията се прави опит за разграничение между непреодолима сила и слу
ИИзпълнение и неизпълнение на задължения по търговски сделки.
При изпълнение на сделките трябва да се полага грижата на добрия търговец, която е по-голяма от грижата на добрия стопанин в облигационното право. Не е необходимо договарящите да саПри изпълнение на сделките трябва да се полага грижата на добрия търговец, която е по-голяма от грижата на добрия
стопанин в о
блигационното право. Не е необходимо договарящите да са търговци, важно е сделката да е търговска. За разлика от облигационното право, при сделки между търговци лихва винаги се дължи, освен ако не е уговорено друго. При неизпълнение на парично задължения се дължат мораторни лихви. Ако вредите са в по-голям размер от лихвата, може да се претендира обезщетение.
В търговското права, за разлика от облигационното право, анатоцизмът е допустим, но това трябва да е уговорено. Ако анатоцизмът е предвиден в закон, изрична уговорка не е необходима.
В търговското право солидарността е правила, докато
в облигационното
Стопанска непоносимост:Непреодолима сила:1. извънредно и непредвидимо обстоятелство, което Непреодолима сила:1. извънредно и непредвидимо обстоятелство, което наст11. извънредно и непредвидимо обстоятелство, което настъпва след сключване на сделката и да
ващо възможност з
а
пр
екратяване на сделката;1. същите характеристик
и
;2. само съдебно прекратяване;2. съдебно и извънсъдебно позоваване;3. изпълнението е възможно;3. изпълнението не възможно;4. прекратяването или изменението може да иска само страната, която не е изпълнила все още задължението си. Спиране на изпълнението на задълженията не се предвижда;4. прекратяване могат да искат и двете страни. В закона се предвижда спиране на изпъ1. същите характеристики;2. само съдебно прекратяване;2. съдебно и извънсъдебно позоваване;3. изп22. само съдебно прекратяване;2. съдебно и извънсъдебно позоваване;3. изпълнението е възможно;3. изпълнението не въ2. съдебно и извънсъдебно позоваване;3. изпълнението е възможно;3. изпълнението не възможно;4. прекратяването или изменението може да иска само с
о може да иска са
м
о с
траната, която не е изпълнила все още задължени
е
то си. Спиране на изпълнението на задълженията не се предвижда;4. прекратяване могат да искат и двете страни. В закона се предвижда спиране на изпълнението, докато трае непреодолимата сила;5. длъжникът няма такова задължение.5. длъжникът трябва да уведоми кредитора за непреодолимата сила, в противен случай отговаря за вредите.
При стопанска непоносимост задължението не трябва да е изпълнено. Следователно на нея може да се позовава страната, която вече е изпълнила задължението си или е в забава. За да е налице стопанска непоносимост трябва да е н4. прекратяване могат да искат и двете страни. В закона се предвижда спиране на изпълнението, до