Тържество за 3 март

ТРЕТИМАРТ
Уважаеми,гости,учителииученици,
Третимартеден,вкойтопразнувамевъзстановяванетона
българскатадържаваследпетвековноосманскоробство.
Смърттанадесеткихилядибългари,въстаналисрещу
турскиясултанпрез1876г.предизвиквасъчувствиевцял
свят.ЕднаотвеликитесилиРусияобявявавойнанаТурция.Тази
войнабилапосрещнатаснеописуемвъзсторготцялатабългарска
нацияитозивъзсторгможебинай-ярколичи,изразенведно
писмонаизвестниябългарскиреволюционерНиколаОбретенов
донеговатамайкабабаТонка:”Кактоидае……неинещеоставим
Турциянамира,илищеизмремвсинца,илищеосвободимБългария
!”
КаксестигадоТретимарт1878г.,денятна
освобождението,коисапътищатадонегоинай-вечекойвървипо
тях?
ПопътяотКишиневдоСанСтефанозаедносруските
войскииснашитенапетиопълченцикрачативеликитесенкии
неунищожимите духове няколко поколения –
революционери,хайдути,книжовници,политициивъстаници.Те
създаватонзиклиматнаотрицаниеначуждотогосподствов
нашитеземи,койтоправивъзможнаосвободителнатаакцияна
Русия.
Незримотоприсъствиенабългарскиянародвнеговото
националноосвобождениенебивадасесвеждаиограничава
самодосъпроводителниакцииповременавойната,анапротив
товаепореденопитдасесложикрайнаедноняколковековнои
няколкопоколенномълчаливомъченичествонаединнарод,който
напукнаразноликиприсъдиимегаломанскинапъниупоритое
отказвалдазагине.Мракътначуждатавластепробитна3ІІІ1878
годинанеотмилостиватаблагодетелност,аединствооттозиотказ.
Българиядобиласвободатасиследеднатежкаикървава
десетмесечнавойнамеждуРусияиТурция.
Изправенапредпълнавоеннакатастрофа,Високатапорта
поискалапримирие.Мирниятдоговорбилподписанна3март1878
г.вЦариградскотопредградиеСанСтефано.Снегосе
възстановяваирегламентирадържаватаБългария.Границитена
новатадържава,обхващалицялаСевернаБългариябезСеверна
Доброджа,цялаТракиябезГюморджинаиОдринскоицяла

Македония,безСолунскатаобластиХалкидическияполуостров.
ТериториалнитеклаузинаСанстефанскиядоговор
осъществяватпочти изцяло българското национално
обединение.Тойпредставляваинапълнозаслуженаморално–
историческарехабилитациянавековетеособенотежкаизолация
набългарскияетнос,койтобежестокоитруднопоправимо
откъснатотголемитедвижения,идеиипроменивевропейския
континент.
ЗабългаритеРуско-турскатавойнаот1877-1878г.има
освободителенхарактеридовеладодългоочакваното
освобождение,посрещнатасголямвъзсторготцялатабългарска
нация.ЗажалостсправедливитерешениянаОсвободителнияСан
Стефанскимирендоговормногоскоробилинакърнениот
Великитесили.Въпрекитованаевропейскатакартасепоявило
отновоиметонаСвободнаБългария.
НатебБългарийосвещена
покланямпеснисисега.
Натвоитерани,кръвбезценна,
натвойтажалоститъга,
твоитесълзиивъздишки,
натвойтестрастиитегла
инавенецамъченишки,
койгрейнатвоеточело.
Омайко,азвидяхтиранът,
каторъцетесивапца
вкръвтанатвоитедеца,
ичухкакплачешеБалканът
итвоитесининебеса!
Гордейсе,мойнародемрачни,
сълзитесиоткрийсега:
ималсисиновеюначни.
Гърми,о,Старапланина!
Марицо!Янтро!Вий,потоци,
пенетевпесенвашийстон!
Дапеятптички,водоскоци,
дапеецелийнебосклон!

ЗапръвпътбистратаМорава
съзирагорд,юнашкибой
ибългаринъттамсъсслава
себийипада,катгерой!
Тойтамяви,чезасвобода
даумревинагиепръв–
итъйпозораотнарода
умигосбуйнатасикръв!
Вийпаднахтескуражислава
въвнай–цветущатасивръст,
вийпаднахтеснадеждаздрава
вуспеханасветиякръст.
ОтДунавадоОхрид,доБялотоморе–
единнароднещастенподтежкоигомре!
Вгори,вполя,вколиби,вдолиниибалкан
днесвидишсамоужасичуйшедноридание.
Навредтирани,тигризли,лакомизастръв.
Ислабитеубити,иробитевъвкръв!
Селаиззапустели,градищаразрушени,
развалинидимящиичерквиосквернени.
Ичелядибезбройнибезпокривибезхляб,
коиотмразтреперятимратотгладсвиреп.
Момцитенабесила,девойкитевхареми–
иплачове,имъки,иужасиголеми!
Ах,вижтетаямайкакакплачеипищи!
Истискасидететонасвоитегърди
иотубийцигрозни,отостритеимсаби
семъчидагобранисъссвоитеръцеслаби
идорнепадамъртваподударибезчет
непущаотгърдисилюбимийпредмет.
Какъветозивекстрашен?Каквисатезгодини,
вкоиделатакивасевършатпредочини?
Вкоитиранътволноиграйсогънисмеч
ицялнародсетребичрезнай-ужаснасеч?
КакваетазЕвропа,счовещинапрочута,
изрителкаспокойнанатазкартиналюта,

коянещедавикнесъсгласнеустрашим:
Махнетесе,диваци!Нещемдавитърпим!
Втоваподловремевбалканскитегабри
войскитехванахаКараджатахрабри.
Тойбешеюнакасгорещатакръв,
Караджатахрабри,въвбиткитепръв,
мъдрецвъвсъвета,орелвпланината,
начетатагордост,славанаборбата.
Чуйтеме,тирани!Нийсмеплемемладо,
искамесвобода,нямадасеспрем,
щесеборимсвази,щеморим,щемрем,
тапакдавъзкръснем!Бъдещетоцяло
азговиждамяснокатоогледало,
скорощерухнезверскатавивласт,
наближававечеголемиятчас
забой,отмъщение,засмърт,засвобода….
Перущицебледна,гнездонагерои,
слава!Вечнаславаначедататвои,
натвоятапепелинатвоягроб,
детохрабропаднавъстаналийроб!
Славатеб,четисеодържадокрайност
иборисевпушек,ипаднасъссияност.
Тивборбатачернаипредтурскийгнев
издигависокотвоясвиленлев,
иглаванеклюмна,имечанедаде,
итвойтасветинясрамнонепредаде,
инаштасвободатияосвети,
изатолкозжертвигордоотмъсти.
Поклоннатеб,граде,пепелищепрашно,
наборбаюнашкасвидетелствострашно!
Твойтечедабяхасилнивтрудниятчас,
твойтагибелбешетържествозанас,
защототипаднасъспаданеново
ивнашатаисториятурисветлослово.

Неканосимйощесрамапочелото,
синилаотбича,следиоттеглото;
некаспоменлютиотднинапозор
дависнекатоблаквнашийкръгозор
неканиотричаисторията,века,
некаетрагичноиметони,нека
БеласицастараиновийБатак
вминалотонашехвърлятсвоямрак,
некаданисочатсприсмехиобидни
счупенитеоковиидиритестидни
повратаниощеотхомотастар,
некатазсвободаданибъдедар!
Нека!Нонийзнаем,чевнаштонедавно
светинещоново,иманещославно,
щогордоразтупванашитегърди
ивнасчувствасилни,големиплодни;
защототамнейденавръхпланината
щонебетосиньокреписрамената,
издигасенякойдив,чутовенвръх,
издигасбеликостиисъскървавмъх,
набезсмъртенподвигпаметникогромен.
ЗащотовБалканаимаединспомен,
имаедноиме,щовечноживей,
ивнаштаисториякатлегендагрей,
едноименово,голямо,антично,
катоТермопилиславно,безгранично,
щоотговордаваисмивасрамът,
инаклеветатастрошавазъбът.
О,Шипка!
Триденамладитедружини
какпроходабранят.Горскитедолини
трепетноповтарятнабояревът.
Пристъпиужасни!Дванайсетипът
гъстиордилазятпоурватадива
ителаястелятикръвязалива.
Буриподирбури!Роякследрояк.
Сюлейманбезумнийсочивърхапак
ивика„Търчете!Тамосараите!”

Иордитетръгватсвиковесърдити,
И„Аллах”!гръмовновъздухараздира.
Върхътотговорисдругивик:ура!
исновдъждкуршуми,камъниидърве;
дружинитенаши,оплисканивкърви,
пушкатиотблъскватбезсигнал,безред,
всякойгледасамодабъденапред
игърдигеройскинасмъртдаизложи,
иединврагповечемъртъвдаположи.
Пушкалатаекнат.Турцитеревът,
насиланалитатипадат,имрат:-
идаткатотигри,бягаткатоовци
ипаксезавръщат:българи,орловци,
катлъвоветичатпострашнийредут,
несещатнижега,нижажда,нистуд.
Щурмътеотчаян,отпораелют.
Триднивечсебият,нопомощнеиде,
отникъдевзорътнадежданевиди
ибратскитеорлинехвърчаткъмтях.
Талазитеидат:всичкинащрекса!
Последниятнапънвечеенастанал.
ТогаваСтолетов,нашийгенерал,
Ревнагороломно:”Младиоъпченци,
венчайтеБългарияславровивенци.
Навашатасилацарятповери
прохода,войнатаисебедори!”
Притездумисилнидружинитегорди
очакватгеройскидушманскитеорди,
бесниишумящи!О,геройскичас!
„Българияцяласеганазигледа,
тоявръхвисоке:тященисъзре,
акобибегали:дамремпо-добре:”
Нямавечоръжие!Имахекатомба!
Всякодървомече,всякойкамък–бомба
всяконещо–удар,всякадуша–имам.
Камъниидървеизчезнахатам.
„Грабвайтетелата”-някойсиизкряска,

итруповемъртвихвръкнахазавчаска
катдемоничернинадчернийрояк
катурят,струполяткатоживипак!
Итурцитетръпнат,другпътневидели
веднодасебиятживииумрели,
ивъздухацепятсъсдемонскийвик.
Боятсеобръщанасмъртинащик,
героитенаши,катоскалитвърди,
желязотосрещатсжелезнисигърди
ихвърлятсеспеснивсвирепатасеч,
катовиждатхарно,чеумиратвеч….
Новълнипо–новиотордидивашки
гълтат,потопяваторлякаюнашки….
Йощемиг–щепаднезаветниятхълм.
ИзведнъжРадецкипристигасъсгръм.
„Идат”.Азстреснахсе.Отближнияхълм
вятърътпринесешепотиигръм.
Прахгъстъкдигнасе.Къмназипрепуска
спряпорциразветиконницатаруска…
Шипка!Шипка!Гръмсечуй,
Гуркоминапланините!
Радост,чудобешетуй!
ИнаТракиямомите
срещатхрабритеборци
ипокриватсъсвенци
технитеглави,коне,пушки…
Икатстискатимръце,
викатотсърце:
здраствуйте,братушки!
ИднесйощБалканътщомбурязахваща,
спомнятозденбурен,шумиипрепраща
славатамудивнакатонякойек
отурванаурваиотвекнавек!
Българийо,затебетеумряха,
еднабетидостойназарадтях,
итезатебдостойни,майко,бяха!
Итвойтоимесамокатмълвяха,

умирахабезстрах.
Нокойвизнай,чеспитевтезполета?
Надвашийгробзабвениетоцъфти.
Коистевие?Надсянкатавиклета
немислиникойднес,освенпоета
имайкитесвети.
Борци,венецвисвихотпесенжива,
отзвукове,щоникойнесбира:
отдивийревнабиткатагръмлива,
отекотанаВитошабурлива,
отвашето„ура”
Итозвенец–тойнямадазавене,
итаяпесенвечнощегърми
избългарскитепланинизелени,
иславатащевечнопейистене
надгробнивихълми.