Техническа инфраструктура и урбанизирана среда

ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА И
УРБАНИЗИРАНАТА СРЕДА

1. Техническа инфраструктура - същност и обхват
Основна част от социално-икономическите процеси и явления сеизвършват върху дадена урбанизирана територия. Тези процеси сасвързани пряко или косвено с функционалните системи - труд, обитаване,отдих, обслужване и техническа инфраструктура.
Техническата инфраструктура представлява комплекс от инженерно-технически съоръжения и обекти, осигуряващи необходимитематериално-технически условия за функциониране и разпределение напроизводствата и за реализация на жизнения цикъл на населението вграниците на определена територия. Този комплекс обхваща мрежитеи съоръженията на следните четири системи:
- национална транспортна система (НТС);
- национална енергийна система (НЕС);
- национална водна система (НВС);
- национална съобщителна система (НСС).
Функционалната и пространствена организация на техническатаинфраструктура се състои в непосредственото й обвързване и координиранена инженерните системи с планирането, управлението и развитиетона всички останали функционални системи - труд, обитаване,отдих и обслужване на всички административно-териториални и териториалниединици на територията на страната.
Връзките на техническата инфраструктура с устройството на територията са функционални и пространствени.Функционалната връзкасе съдържа в съответното необходимо устройство на инженерни и комуникационно-транспортни мрежи и съоръжения на всеки етап от развитиетона останалите функционални системи. Техническата инфраструктурае свързана със задоволяване на съответните нужди и реалнипотребности от конкретни обекти, мрежи и съоръжения за даденатеритория. Развитието и управлението на техническата инфраструктурасе основава на функционалната специализация и на дейностите,които осигурява, както и на тяхното разпределение върху териториятана страната.
Основните фактори, които влияят върху развитието на техническатаинфраструктура, са:
- локализацията на производствените мощности и дейности;
- концентрацията на демографската маса, изразена чрез броя нанаселението и други демографски показатели;
- природо-географските фактори и ресурсите;
- състоянието, капацитетът, степента на изграденост и техническатасъоръженост на съществуващите мрежи и обекти на инфраструктурните системи;
- външните за страната връзки по функционалната специализация,по категория и в зависимост от входящите и изходящи пунктове.
2. Видове системи на техническата инфраструктура
2.1 Национална транспортна система (НТС)
Тази система на техническата инфраструктура включва следнитеподсистеми:
- автомобилен транспорт;
- железопътен транспорт;
- воден транспорт;
- въздушен транспорт.
Основната задача на националната транспортна система на всичкитериториални равнища е да осигури целесъобразно развитие на функциитена икономиката и на жизнения цикъл на населението при такавацялостна транспортна дейност, която да се характеризира с оптималенразход на труд, време, енергия и материални ресурси, за постиганена най-високи показатели за удобство, обслужване, сигурност, както ида не оказва вредно въздействие върху околната среда. Тази задача може да бъде изпълнена при следнитеосновни принципи и постановки:
- високата степен на интегриране и взаимно проникване на мрежитена ядрата (град, център на община, център на агломерация) смеждуселищните мрежи на транспорта;
- развитието на международния пътнически транспорт се извършвана основата на направена обосновка за необходимите инвестиции и наосновата на точна прогноза за общия брой пътувания - трудови, социално-битови, културни, ученически и др., които определят избора нанай-удобните и ефективни извънселищни транспортни системи за превозна пътници и товари;
- преминаването към единна маршрутна система на междуселищнитеи селищните масови пътнически превози изисква да се използвадопълващ (подвозващ) вид транспорт, какъвто за условиятананашата страна е автомобилният и отчасти трамвайният и тролейбусният транспорт;
Социален критерий за осъществяването на пътническите превозиот всякакъв вид е икономията на време. За удовлетворяванетона този критерий е необходима маршрутна мрежа с голям капацитет,техническа съоръженост, условия за удобство. Продължителността на извънселищните трудовии социално-битови пътувания не трябва да преминава биологичнияизохрон от 30-45 минути в едната посока.
2.1.1. Подсистемата "Автомобилен транспорт" включвапътническия и товарен транспорт. Тя се развива в съответствие с общитеприоритети на националната транспортна система.
Масовият пътнически транспорт се обслужва от приемни обекти(автогари).Те се класифицират въз основа на пропускателната сиспособност, която се изразява чрез броя на пътниците в най-натоварениячас на денонощието.Анализът на данните за период не по-малъкот една година и перспективните проучвания определят разчетния перспективенброй на пътниците.
Характерна особеност на съществуващата пътна мрежа на странатае, че тя се състои предимно от двулентови пътища с различнаширина на пътната настилка и пътното платно.
2.1.2. Подсистемата "Железопътен транспорт" включвапътнически и товарни превози и се развива координирано с останалитетранспортни подсистеми и с цялостното социално-икономическо развитиена страната, т.е. съобразно концентрацията, териториалната локализацияи развитието на стопанските дейности и на населените места.
Насоките за усъвършенстване на железопътния транспорт са реконструкцияи модернизация чрез електрифициране, удвояване на жплиниите и въвеждането на автоматика и телемеханика при управлениенапревозната дейност.
Основен принцип за усъвършенстването на товарния железопътентранспорт е утвърждаването на подходяща концепция и специализацияна товарно-разтоварните пунктове, които са опорни и спомагателни- специализирани за отделни товари.
2.1.3. Подсистемата "Въздушен транспорт" се основава наналичните мощности и следните положителни тенденции:
- предимствено развитие на превозите и пътниците по редовнитевъздушни линии с по-голяма дължина на полетите и постоянни пътнико-потоци;
- интегриране на аерогарите с експресните транспортни линии имагистрални пътища;
- нарастване на товарните превози и внедряване на специализирана техника и технологииза тяхната обработка;
- модернизация и реконструкция на комплексните съоръжения, усъвършенстванена наземната навигационна техника и внедряване насъвременни автоматизирани системи за управление на полетите.
2.1.4. Подсистемата "Воден транспорт", включва речния, морския пътнически и товарен транспорт. Той е концентриран в пристанищнитекомплекси - Варна, Бургас, Русе и Лом, които се развиватинтензивно на основата на движението на стоки и товари по направление"изток-запад".
2.2. Национална енергийна система (НЕС)
Националният енергиен комплекс включва добива, вноса и преработкатана първичните енергийни ресурси (въглища, нефт, природенгаз), преобразуването и пренасянето им, транспортирането и разпределениетона електроенергия и природен газ.Потреблението се осъществявав момента на производството от различните видове ТЕЦ,ВЕЦ, АЕЦ, Помпено-акумулаторна водноелетрическа централа (ПАВЕЦ).Това изисква изграждането на сигурна преноснамрежа, която да свързва източниците и потребителите.Основната частот електроенергията в страната се произвежда от термични централи.Около 50% от тях работят с местни ресурси, а останалите с течно игазообразно гориво и вносни въглища.
Националната енергийна система включва мрежите и съоръжениятана подсистемите на електроснабдяването и топлоснабдяването.Топлоснабдителната подсистема се разглежда и на равнище населеномясто.
Главните елементи на електроснабдителната подсистема са електроцентралите,подстанциите, преносните и разпределителните електропроводис различно напрежение. Електроенергийната система функциониракато единен непрекъснат процес: производство, пренос и реализацияна електроенергията. Електроенергията се разпределя отелектроснабдителните райони.Електроснабдяването става главно отнационалната енергийна система и допълнително от местни ВЕЦ иТЕЦ.Потребността от електроенергия за населените места и най-вече за градовете е около 80% от общото производство.От тях зазадоволяване на комунално-битови потребности се използват около20%, а останалите 60% са за производствени нужди.
Основната принципна схема на подсистемата е следната:
- пръстеновидна мрежа за високо напрежение, свързана с подстанции, създаващи връзки със съседни енергосистеми;
- подземни кабелни линии за централните градски части;
- разпределителни подстанции, съобразени по местоположение сплътността и максималното потребление, като всички заедно осигуряватопределен резерв.
2.3. Национална водостопанска система (НВС)
Тя се състои от подсистемите"Водоснабдяване и канализация", "Хидромелиорация" и "Хидроенергетика".
Основните задачи, които се решават с водостопанската система,са:
- осигуряване на необходимото количество и качество вода заразличните потребители в определено време;
- осигуряване опазването на чистотата и качеството на воднитересурси.
Територията на страната общо е бедна на водни ресурси и нажител се падат средно 2 500 куб.м вода/годишно.Освен това воднитересурси са разположени неравномерно (териториално и по време).
Източниците на водоснабдяване са повърхностните (реки, водохранилища,канали и др.) и подземните води.За питейни и комуналнобитови нужди максимално се използват подземните води, които отговарятна изискванията на стандарта.
Основната цел на водоснабдяването е да осигури вода за питейни (битови и комунални) и непитейни (комунални и промишлени) нужди.Потреблението за производствени нужди варира от 50 до 90%от общия средногодишен денонощен разход на вода.За намаляванена изразходваното количество вода за производствени нужди се изграждатспециални технически водопроводи.
Общо в над 80% от населените места в страната (включително имного малките села), в които живее основната част от населението, саизградени водоснабдителни мрежи и съоръжения.Останалите неводосвабдени селища са много малко с обща разсредоточена териториална структура, и от тази гледна точка водоснабдяването им се осъществява от местни водохранилища - кладенци и извори.
От устройствена гледна точка възможностите за водоснабдяванеce планират на основата на създадените районни схеми и общи устройствени планове на общините и населените места, обвързано с водоизточниците и целесъобразното разполагане на нови и разширяване на съществуващи производствени, жилищни, обществени и др. обекти.
Най-висока степен напречистване на отпадъчните води (едноетапно 90-92% и двойно пречистване96-98%) се постига чрез прилагане на биологичните методи.
За напояване на земеделската земя се използват естествени иизкуствени водоизточници и подземни води с подходящи качества наводата.Усъвършенстването на поливната техника води до повишаванена ефективността на поливните фондове и намаляването разхода навода за единица продукция.
Хидроенергийната подсистема включва водноелектрически централина текущи и регулирани води.Част от преработените от ВЕЦводи се използват след това за други сектори на икономиката.
От устройствена гледна точка за дадена територия най-голямозначение за опазването и ефективното използване на водите имат следнитеглавни насоки:
- комплексно използване на водните ресурси и прехвърляне наводни ресурси от районите с излишък към тези с недостиг, за да можеда се обвърже водният баланс на страната както на национално, такаи на регионално равнище;
- провеждане на мероприятия за опазване на чистотата на воднитетечения и басейни и прилагане на научно-обосновани норми за водопотребление в промишлеността, селското стопанство и бита;
- икономия при използване на водите чрез усъвършенстване наорганизацията и контрола на потребление от всякакъв вид и особеноза напояване;
- оборотно използване на водите в промишлеността, включванена условно чистите води и търсене на комплексен социално-икономическии екологичен ефект;
- въвеждане на нови хидротехнически съоръжения и изкуственоподхранване на речните т