ТЕМИ ПО АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО И АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОЦЕС

АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО И АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОЦЕС

Препоръчителна литература:
Учебник по обща част
Административен процес
Административно-процесуален кодекс
Закон за администрацията
Закон
ПрепПрепоръчителна литература:
Учебник по обща част
Административен процес
Административно-процесуален кодекс
Учебник по обща час
т
Административен процес
Административно-процесуален кодекс
З
акАдминистративен процес
Административно-процесуален кодекс
Закон за администрацията
Закон зАдминистративно-процесуален кодекс
Закон за администрацията
З
а
кон за
д
ържавния служител
Закон за местното самоуправление и местната админиЗакон за администрацията
Закон за държавния служител
Закон за местното самоуправление и местната аЗакон за държавния служител
Закон за местното самоуправление и

местната администрация
Закон за административниЗакон за местното самоуправление и местната администрация
Закон за административните нарушения и наказания

ПОНЯТИЕ И ЮРИДИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Сравнено с други основни правни отрасли, АП е исторически нЗакон за административните нарушения и наказания

ПОНЯТИЕ И ЮРИДИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Срав
н
ено с други
о
сновни правни отрасли, АП е исторически най-скоро възникнал пра

ППОНЯТИЕ И ЮРИДИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Сравнено с други основни правни отрасли, АП е исторически най-скор
о
възникнал правен отрасъл. АП възниква след победата на Френската буржоазна революция (1789 г.). Тази революци
С
Сравнено с други основни правни отрасли, АП е ис
то
рически най-скоро възникнал
правен отрасъл. АП възниква след победата на Френската буржоазна революция (1789 г.). Тази революция слага край на абсолютизма. Когато побеждава Буржоазната революция пред буржоазията се поставя въпросът как да бъде реорганизирана държавната
власт и да стане невъзможно възстановяването на абсолютнат
а
монархия.
Тогава Монтескьо се сеща за принципа за разделение на властите. Този принцип е открит от Аристотел. Монтескьо доработва принципа за разделение

на влас
т
ите и го пригажда за нуждите на новата буржоазна френска държава. Съгласно този принцип единната държавна власт трябва да се раздели на 3: законодателна, изпълнителна и съдебна. Следователно с въвеждането на принципа за разделен
и
е на властите (след 1789 г.) възниква за пръв път изпълнителната власт и се появява необходимостта да се обясни какво представлява изпълнителната власт, т.е. всичко за нейните органи, дейност, отношението й с другите власти.
От изпълнителната власт възниква АП като правен отрасъл. То трябва да уреди всички правоотношения, които възникват по повод изпълнението на изпълнителната власт.
Принцип
ъ
т за разделе
н
ие на властите има 2 страни. Първата част от принципа за разделение на властите е да уреди разпределянето на единната държавна власт между трите вида власти, да се изградят органите на властта. Пъ
р
вата му задача е да разпредели единната държавна власт между трите органа. Но някои органи са извън тези 3 власти. Втората част от този принцип са т.нар. контр
олни правомощия на всеки вТогава Монтескьо се сеща за принципа за разделение на властите. Този принцип е открит от Аристотел. Монтескьо доработва принципа за разделение на властите и го пригажда за нуждите на новата буржоазна френска държава. Съгласно този принцип единната държавна власт трябва да се раздели на 3: законодателна, изпълнителна и съдебна. Следователно с въвеждането на принципа за разделение на властите (след 1789 г.) възниква за пръв път изпълнителната власт и се появява необходимостта да се обясни какво представлява изпълнителната власт, т.е. всичко за нейните органи, дейност, отношението й с другите власти.
От изпълнителната власт възниква АП като правен отрасъл.
То трябва да уреди всички правоотношения, коит
о
възникват по повод изпълнението на изпълнителната власт.
Принципът за разделение на властите има 2 страни. Първата част от принципа за разделение на властите е да уреди разпределянето на единната държавна власт между трите вида власти, да се изградят органите на властта. Първата му задача е да разпредели единната държавна власт между трите органа. Но някои органи са извън тези 3 власти. Втората част от този принцип са т.нар. контролни правомощия на всеки вид държавен орган спрямо останалите държа
вни власти, т.е. трябва да е невъзможно една от тези 3 власти да има повече правомощия, отколкото държавата й позволява. Така напр. съдебната власт влияе върху изпълнителната власт.Законодателната
власт също влияе върху изпълнителната власт. 3-те власти трябва взаимно да се контролират.
Някои органи не могат да бъдат включени в някои от 3-те вида власти, защото задачите им са специфични. У нас такива органи са напр. Президентът, Конституционният съд. Съгласно Конституцията Пре
зидентът е обеди
н
ител на нацията и има редица правомощия от една или друга от 3-те власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Поради това той не може да бъде “пришит” към една от те
зи власти, защото е над тях. Конституционният съд също е извън 3-те власти. Той не правораздава и не решава правни спорове. Конституционният съд е орган за защита на Конституция
т
а, гарантира нейното върховенство, съответствието на всички закони с Конституцията. Той дава тълкувания и на отделни текстове от Конституцията. Народното събрание е контролирано от Конституционния съд по отношение на съответния приет закон – Конституция.

Изпълнителната власт е една от видовете държавна власт и представлява предмета на АП като правен отрасълОт изпълнителната власт възниква АП като правен отрасъл. То трябва да уреди всички правоотношения, които възникват по повод изпълнението на изпълнителната власт.
Принципът за разделение на властите има 2 страни. Първата част от принципа за разделение на властите е да уреди разпределянето на
единната държавна
власт между трите вида власти, да се изградят органите на властта. Пъ
рвата му задача е да разпредели единната държавна власт
м
ежду трите органа. Но някои органи са извъ
н
те
зи 3 власти. Втората част от този принцип
с
а т.нар. контролни правомощия на всеки вид държавен орган спрямо
о
с
т
аналите държавни власти, т.е. трябва да е невъзможноПринципът за разделение на властите има 2 страни. Първата част от принципа за разделение на властите е да уреди разпределянето на единната държавна власт между трите вида власти, да се изградят органите на властта. Първата му задача е да разпр
ни правни норми

Ми
нистерски съвет – вто-
ричн
и правни нормиВКС, ВАС
Съдилищни правни норми

рични правни норми

рични правни нормиВКС, ВАС
Съдилищата не създават
правни норми, само грични правни нормиВКС, ВАС
Съдилищата не съз
дават
правни норми, само гиВКС, ВАС
Съдилищата не създава
т

Съдилищата не създават
правни норми, само ги п
ри
-
лага
Всеки вид обществе
ни отношения, които Нправни норми, само ги при-
лага
Всеки вид обществени отношения, които Народното събрание контролира с прлага
Всеки вид о

ВВсеки вид обществени отношения, които Народното събрание контролира с приемането на закон, мо
гат да бъдат уредени само по най-общ принципен начин. Вним
ан
ие заслужава Законът за нормативните актове. Всеки приет от Народното събрание закон, който съдържа първични правни норми, е абстрактен, общ. Тази абстра
к
тност г
о
прави неизпълним от гражданите, към които е насочен. Ако между закона и адресатите не се намеси изпълнителната власт, този закон не може да бъде приложен.

Първата задача на органите на изпълнителната власт е свързана с правот
в
орчеството. Органите на изпълнителната власт могат да създават правни норми, които се наричат вторични. Със създадените от изпълнителната власт правни норми трябва да бъде доразвит закона пред Народното събрание. Трябва да бъде доразвит и конкретизиран, за да бъде изпълним. Изпълнителната власт прави закона изпълним от субектите, към които е насочен. От това обстоятелство идва определението
з
а изпълнител
н
ата власт – вид държавна власт, която се развива, осъществява въз основа на закона, в изпълнение на закона и в рамките на закона. Дейността на изпълнителната власт е подзаконова. Тя се развива “п
о
д шапката” на закона.
Освен Министерския съвет отделните министри също имат право да издават правни норми. Всеки закон е последван от Правилник за прилагане на
закона, издаден от Министерския съвет. Този правилник може да бъде последван от наредби, издадени или от Министерския съвет, или от отделни министри. С Наредба се доразвива законът, но само в отделна негова част.
В АП след закона често се издават редица последващи актове. В това се изразява подзаконовият характер на изпълнителната власт. От подзаконовия характер на изпълнителната дейност се извлича една презумпция: Органите на изпълнителната власт не могат да действат незаконно., т.е. всички актове на органите на изпълнителната власт трябва да са перфектни, трябва да се по
ППървата задача на органите на изпълнителната в
ла
ст е свързана с правотворче
ството. Органите на изпълнителната власт могат да създават правни норми, които се наричат вторични. Със създадените от изпълнителната власт правни норми трябва да бъде доразвит закона пред Народното събрание. Трябва да бъде доразвит и конкрет
изиран, за да бъде изпълним. Изпълнителната власт прави зак
он
а изпълним от субектите, към които е насочен. От това обстоятелство идва определението за изпълнителната власт – вид държавна власт, която се развива, ос
ъ
ществяв
а
въз основа на закона, в изпълнение на закона и в рамките на закона. Дейността на изпълнителната власт е подзаконова. Тя се развива “под шапката” на закона.
Освен Министерския съвет отделните министри също имат право да издава
т
правни норми. Всеки закон е последван от Правилник за прилагане на закона, издаден от Министерския съвет. Този правилник може да бъде последван от наредби, издадени или от Министерския съвет, или от отделни министри. С Наредба се доразвива законът, но само в отделна негова част.
В АП след закона често се издават редица последващи актове. В това се изразява подзаконовият характер на изпълнит
е
лната власт.

От подзаконовия характер на изпълнителната дейност се извлича една презумпция: Органите на изпълнителната власт не могат да действат незаконно., т.е. всички актове на органите на изпълнителната вл
а
ст трябва да са перфектни, трябва да се ползват и могат да се налагат санкции по отношение на тяхното изпълнение. Тази презумпция може да бъде оборена от съдебн
ата власт, когато едно решение на изпълнителната власт е незаконно.
Изпълнителната власт е наречена още изпълнително-разпоредителна дейност. Изпълнителна, защото на органите на изпълнителна власт се възлага изпълнението на приетия от Народното събрание закон. За да го изпълнят обаче те трябва да имат и разпоредителни правомощия. Нарича се и разпоредителна, защото тези органи трябва да създават и нови правни норми.

Първият белег от юридическата характеристика на изпълнителната власт е нейният подзаконов характер. Част от изпълнителната дейност е правотворческата дейност. От законодателя зависи обаче какви правомощия ще бъдат дадени на изпълнителните органи. Вторият белег на изпъл
нителната власт е начинът, по който се вземат
р
ешенията. Възможни са 2 начина, по които се вземат решения. Първият начин е т. нар. обвързана администрация (компетентност). Това са случаите, в които законодателят решава сам да уреди нещата в закона и не оставя на изпълнителната власт свобода на преценка. При обвързаната администрация решението, което трябва да бъде оповестено от органите на изпълнителната власт е едно-единствено и е посочено в закона. Администрацията няма какво да разсъждава по него – напр. избора на местожителство. Вторият начи
н се нарича оперативнаОсвен Министерския съвет отделните министри също имат право да издават правни норми. Всеки закон е последван от Правилник за прилагане на закона, издаден от Министерския съвет
. Този правилник може да бъде последван от наредби, издадени или от Министерския съвет, или от отделни министри. С Наредба се доразвива законът, но само в отделна негова част