Теми по Диференциална психология

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

проф. Павел Александров

ПРОБЛЕМЪТ ЗА РАЗЛИЧИЕТО И РАЗНООБРАЗИЕТО В БИТИЕТО

В границите на битието, вселенската загадка, не е трудно за един здрав разум да установи, че в битието има голямо разнообразие на ниво елементарни частици до най- високо ниво, неизброимо с числото на качествено различаващите се процеси и явления. Има много животни и организми, за които ние не знаем. Учените казват, че антропогенезата е завършила, но може и да се появят нови видове животни. В живота има разнообразие и различие. това може да се опише от науката достоверно, но въпросът е способна ли е науката да обясни на какво се дължи по принцип различието и разнообразието. коя е причината за свойствата на битието, елементите му да са различни? Например материята- тя сътворена ли е или не. Проблемът за първопричина на нещата е битието. Финализ кауза /крайна причина/ на нещата, няма отговор. нито философските еквилибристики, нито религиозните обяснения, нито експериментите могат да ни дадат отговор на този въпрос. Възможно е реалността да е по- сложно устроена, отколкото нашия разум да познаване, а е и възможно границите на познанието ни да се диктуват само от неща, които имат смисъл в живота. Ние приемаме , че светът е даден. Въпросът е какво от дадения ни свят, от това, което реално съществува е основание за обяснение на различието.
Кой е този принцип в реалността, който е обяснителен, изходен при интерпретация на многообразието и различията. Съществуващите и в този смисъл дадени процеси, явления и предмети по силата на това, че съществуват си взаимодействат помежду си. Различията са продукт на взаимодействие между нещата. В границите на взаимодействието протича и това, което наричаме ОТРАЖЕНИЕ. Има всеобща връзка и въздействието на едно тяло върху друго в една или друга степен води до промени, до стабилни и нестабилни различия. Колкото е по- сложна една система, толкова по- съществени и развити са различията.
Например физиците откриват елементарни частици. Когато тези частици се съединят, едната предава свойствата си на другата и след това изчезва.
Наред с това качествено структурираният материален свят е някак си активен- Аристотел, схоластиката. Има разлика между живата и мъртвата природа и процесите на промяна в живата природа като че ли са по- динамични, по- специфични, в известен смисъл по- неустойчиви. Един от проблемите на човекознанието е и си остава този – ЗА РАЗЛИЧИЯТА В ПРИРОДАТА И РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА. Още по- труден е въпросът за причините, които водят до различията за това, какво ги обуславя. Ако има познание можем да го поставим в услуга на човека, да имаме полза от него.
Във физиката има Теорията за относителността на Айнщайн. Обаче при хората- 2000г. юдейско- християнска религия и какви ли не теории, които обясняват 1 реалност, каквото е човекът. Не можем обаче да решим следния проблем- ДА СЕ НАМАЛИ ЗЛОТО.
Познанието на човека се оказва че е неистинно, защото е опровергано от историята. Има явления и процеси, които зависят от много причини /множествено детерминирани/. Този въпрос не се обсъжда достатъчно в наше време. Адлер казва “хората имат нещо повече от това, което им дава наследствеността и средата. те могат сами да се сътворяват. Хората са способни да участват в създаването на своето различие от другия”. Фактът, че хората са различни е забелязан практически още на ранните етапи на цивилизацията на равнище поведение. По- късно започва теоретичното му осмисляне и Платон пише, че няма двама човека еднакви, че всеки се различава от другите, а Теофраст пише книга “За характера”, която на практика е първият труд по диференциална Ψ. Хипократ и Гален правят типология на темперамента. Теоретичното осмисляне на различията между хората получава системно психологическо обяснение едновременно със зараждането на Ψ като наука. Стартов момент във възникването на диференциалната Ψ като наука е появата на диференциалната Ψ на интелигентността.
Френсис Галтон /1822-1911г./, братовчед на Чарз Дарвин, след като е приключил своите географски открития, получава титли и пари и започва да работи в областта на психологията. Той проучва 300 известни американски рода- художници, музиканти, военни и др. В резултат той пише книгата "Наследственост на гения". В тази книга Галтон обяснява различията в интелигентността от гледна точка на Дарвиновата еволюционна теория- като фиксирано генетично свойство. Прави измервания на интелигентността.
Идеята за генетиката на интелекта ляга в основата на биологичното направление в Ψ и е добре проектирана по Спирман, Бине- Симон, Кетел, Айзенк, Р. Мейли, Пиаже. /Пиаже не принадлежи към биологичното направление!/
Решаващ фактор за умственото развитие според Пиаже е действията, които извършва обекта със субекта /епистемология/. След Галтон терминът диференциална Ψ принадлежи на УЙЛЯМ ЩЕРН.
“Психология индивидуалньх различий”- на руски език.
От началото на ХХ век до наши дни диференциалната Ψ неправилно се идентифицира с психологичните измервания, с психологията на личността, със статистиката, с психофизиологията, а и днес не е избистрено нейното място и не са подредени нейните понятия.

тема: ПРЕДМЕТ НА ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА Ψ

Диференциалната психология не може да бъде разбрана без да се знае съдържанието и структурата на 2 понятия:
ИНДИВИДУАЛНО РАЗЛИЧИЕ, което в точната употреба се отнася до ИНТЕРИНДИВИДУАЛНОТО РАЗЛИЧИЕ;
ИНТРАИНДИВИДУАЛНОСТ, което изчерпва това, което просто наричаме индивидуалност.
До какво се отнася понятието интериндивидуално различие.
С това понятие се работи доста широко в Ψ. Известно е, че хората имат различни психични процеси, свойства, качества и състояния. Имат интелигентност, тревожност, емоционалност, невротизъм. Действително хората могат да бъдат сравнявани по даден параметър. Например теста на Рейвън- за обща интелигентност.

Когато хората се сравнят по интелигентност, това различие е ИНТЕРИНДИВИДУАЛНО. То е свързано /са свързани/ преди всичко с психометрията. Хората се описват и сравняват в рамките на 1 черта, на 1 качество, на 1 свойство. Например този човек има висока или ниска интелигентност. Много изследователи включително и Ана Анастази мислят, че с това се измерват различията между хората. В един психометричен резултат, каквато и висока валидност да има винаги се отразяват и неща, които пряко не измерваме.
Например: може да измерим у две лица различна интелигентност, но можем да не разберем, че по- високата интелигентност у едно лице се дължи на по- висока мотивация за постижения отколкото у друг. Каква е обаче реалността? Различните свойства на психичните процеси, качества и състояния у всеки човек са свързани по уникален начин- в механизъм, който е валиден само за отделния човек. Няма някакъв общ модел или матрица на вътрешна свързаност между характеристиките на конкретния човек. Това е интраиндивидуалността, неповторимостта, уникалността, индивидуалната идентичност и конкретност на човек. Не можем да правим психометрия на интраиндивидуалност. Няма мярка за уникалност. Има въпрос: КОЙ ТРЯБВА ДА ИЗУЧАВА индивидуалната Ψ. Не можем да измерим индивидуалните различия между хората.
Пример: Лучано Павароти- Хосе Карерас. Не можем да кажем кой има по- големи способности.
Между всички особености, които притежава човек има нещо, което доминира, най- типично е за него. Ако човек има добро самопознание може да знае коя е доминиращата му характеристика, да се сравни вътре в себе си и да каже “това за мен е най- важно”. Затова това портретиране се нарича ИДИОГРАФСКО. Човек се описва повече като качествени характеристики. Индивидуалността е такава форма на битието, в която в специфичен вид / различен от другите/ се изразява общата природа на човека. Същността на човешката индивидуалност следва да се търси не зад пределите на неговото психично битие, а вътре в него. Общото е съдържание на индивидуалното, а индивидуалното е присъщо на нещо общо.
Между различните психични структури съществуват многозначни връзки, които осигуряват автономия, независимост във функционирането на психичните образувания.

СТРУКТУРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА

Еднаква или различна е структурата на индивидуалността у хората. Трудно е да се отговори и добре е да се приема, че човек притежава различна структурираност на индивидуалните особености. Точно това го прави уникално същество. Всеки човек има неповторим портрет или вътрешен образ.
Отделната индивидуалност не може да се интерпретира чрез общ модел. Едно и също нещо може да се предаде по различен, следователно индивидуален начин. Това е конструктивистка позиция.
Дедуктивният подход при индивидуалността е неприемлив.
Индивидуалността притежава темпорални /времеви/ изменения, в различно време не е една и съща, има стабилност, има променливост, има и перспективност.

Индивидуалността има тройнствена природа- неповторимо своеобразие на индивидуалния свят на човека. Тя е цялостна, в нея влиза всичко психично, не може да бъде направена само от усещания, само от темперамент или само от интелигентност. Индивидуалността може да се регистрира обективно.

ФАКТОРИ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА

Какво прави хората различни? Много често се казва, че хората са различни, защото се раждат такива и различието им се предава от техните родители. когато се каже така възникват множество въпроси. Какво психично приемат от своите родители и какво не приемат.
Да речем, ако родителите имат знания в дадена област, знаят език, знаят физика и биология, ще онаследят ли децата техните знания, тяхната религия, еднакво отношение ли ще имат към политическите субекти, едни и същи ли убеждения за морал, справедливост и сексуалност ще имат?
Има и друг въпрос- за различие между хората в онаследени неща и за различия между хората в придобити по време на индивидуалния живот психични новообразувания. Има и въпроси- съществуват ли по наследство повлияни особености и такива, които са трудно зависими от генетични фактори.
В диференциалната Ψ доминира разбирането, че съществуват психични особености, които силно зависят от наследствеността такива, които са слабо или въобще не се влияят от наследството. Приема се, че темпераментът или интелигентността в определи отношения са силно повлияни, но ценностите, мотивациите, възгледите и убежденията, моралните образувания почти не се влияят от наследството. По особен начин стои въпросът с характера. Има конституционални теории според които характерът е генетично дефиниран /Кречмер/. Но неговата класификация е по- скоро за болни хора. В обясненията за формирането на характера е пропуснат биографичният фактор. Събитията, които са се случили с човек в живота /събитиен метод/- унижението и удоволствията, които е преживял, проверката на реалността, която има, състоянието, което му е причинила културата да бъде напрегнат или радостен правят характера. “В Париж се кове интелигентност, в провинцията- характер”.
Генетичните фактори не могат и не бива да се обсъждат вън от факторите на средата /културните фактори/.
Установено е, че биологичният потенциал на интелигентността у човека се движи най- високо до 20-25 пункта. Това означава, че хората с такъв потенциал следва да бъдат най- интелигентни. Оказва се обаче, че хората с 10 пункта биологичен потенциал могат да дадат коефициент на интелигентност- 105%, а с 18 пункта- 90%

ФОРМАЛНИ И СЪДЪРЖАТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПСИХОЛОГИЯТА

Много хора се раждат или бавни, или бързи и това е до края на живота им. Тази характеристика е формална. Фантазиите и мисловните процеси може да са много подвижни, но тази генетична предопределена формална характеристика се опосредства от съдържателни характеристики, които в Ψ мога да бъдат знания.
Функцията не може да мисли когато няма съдържание. Не може да не знаем какво е атом, а да мислим за Теория на относителността.

ПСИХИЧНИ НОВООБРАЗУВАНИЯ

Не е възможно индивидуалните различия да се обясняват само с наследствено придобити формални характеристики, без да се има предвид това, което наричаме психични образувания. Те са в резултат на научаване.
Феноменът “ФЛИН”- родителите, които имат висока интелигентност обикнов