Усещания

Усещания
Дж. Дарли, С. Гликсбърг и Р. Кинчла
Откъс от Христоматия по психология на познаниетоСъставителство и превод от английски език Людмила АндрееваИздателство ЛИК, София, 1999

През целия живот мозъкът ни остава в тъмнина, предпазен от външния свят чрез пластове тъкани и кости. Познанието за този свят достига до него чрез сетивните системи. Те реагират на определени аспекти на средата, за да произведат усещания, например за светлина, звук и вкус. Тази глава разглежда точно как това се прави от всяка сетивна система.Усещанията са частни или субективни явления. Можете да ги описвате на другите, но никой не може директно да изпита вашите усещания. Независимо от това ако определена промяна във физическата среда предизвиква сходни разкази от страна на много различни хора, изглежда разумно да приемем, че те са имали сходни усещания. Например увеличаването на потенциометъра на фонографа кара повечето хора да описват звука като засилващ се. Това демонстрира последователното взаимоотношение между физическия стимул (количеството енергия, идващо от високоговорителя) и усещанията на слушателите (или поне техните описания на онова, което чуват). Отношения от този вид често се наричат психофизични, тъй като те свързват физическите и психологическите променливи (стимули и усещания).Всяка от сетивните системи на тялото е чувствителна към някаква форма на физическа енергия. Слуховата ни система реагира на бързи промени във въздушното налягане (звука), докато зрителната реагира на специфична форма на електромагнитна енергия (светлина). Въпреки това обаче не реагираме на всеки стимул в средата: чувствителността ни има граници. Първо, можем да усещаме единствено форми на енергия, за които имаме рецептори (очи, уши и т. н.) и към които сме “настроени”. (Например заобиколени сме от електромагнитна енергия под формата на радио- и телевизионни вълни, но ако не е включено радиото или телевизорът, не усещаме нищо от тях.) Второ, самата енергия трябва да е достатъчно интензивна, за да произведе забележимо усещане: източникът на светлината трябва да е достатъчно силен, за да го видим този на звука трябва да е достатъчно интензивен, за да го чуем.Някои от най-ранните изследвания в експерименталната психология са били насочени към оценяване на сетивните ни граници. Чрез въвеждане на вариации в силата или интензивността на дразнителя психолозите са установили, че могат да определят минималното количество, способно да предизвиква усещане. Това равнище, наречено абсолютен праг, бележи границата между достатъчно силните енергийни нива, за да предизвикат забележимо усещане, и тези, които са прекалено слаби, за да направят това. Друг вид сетивна граница се определя от способността ни да забелязваме промяна в усещанията. Например източникът на светлина трябва да се засили или да се отслаби с някакво минимално количество, за да се забележи промяната. И тук експерименталните психолози са се опитвали да измерят точно колко малко трябва да е различието във физическия стимул, за да бъде забелязано. Това се нарича диференциален праг.Методите, разработени за измерване на абсолютния и диференциалния праг, са сред най-ранните опити за прецизно измерване в психологията. Те все още представляват интерес не само от историческа гледна точка, но и защото са прости и адекватни като груби мерки.
СЪДЪРЖАНИЕ: