Теми по история на психологията

Съдържание:

№1 ВЪЗНИКВАНЕ И ОБОСОБЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА

№2 УЧЕНИЕ НА ВИЛХЕЛМ ВУНДТ ЗА ПРЕДМЕТА НА ПСИХОЛОГИЯТА И ПРИРОДАТА НА ПСИХИЧНОТО

№3 ИНТЕНЦИОНАЛНА ТЕОРИЯ НА АКТОВЕТЕ НА СЪЗНАНИЕТО
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА ФРАНЦ БРЕНТАНО (1838 – 1917)

№4 ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ

№5 ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА КУРТ ЛЕВИН (1890 - 1947)

№6 ФУНКЦИОНАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

№7 КЛАСИЧЕСКИ ПСИХОАНАЛИЗ
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА ЗИГМУНД ФРОЙД (1856- 1939)

№ 8 АНАЛИТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ (1875 – 1961)

№ 9 ИНДИВИДУАЛНА ПСИХОЛОГИЯ
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА АЛФРЕД АДЛЕР (1870 – 1937)

№ 10 НЕОФРОЙДИЗЪМ
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА ЕРИХ ФРОМ (1900 – 1980)

№ 11 КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

№ 12 КЛАСИЧЕСКИ И ОПЕРАНТЕН БИХЕВИОРИЗЪМ

№1 ВЪЗНИКВАНЕ И ОБОСОБЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА

Според немският психолог Херман Ебингхаус (1850-1909) психологията е науката с най-кратка история и най-дълга предистория. В години това изглежда приблизително така – около 2000-2500 години предистория и 125 години история. Историята на психологията се отнася за нея като наука. За предисторията – психологическото знание е старо колкото човека. Във всяко време всеки човек функционира като психолог. Натрупва знания за себе си и за другите хора в рамките на личния си опит.
Съществува един поток на производство и натрупване на психологически знания, които можем да наречем житейска, практическа, ежедневна, стихийна психология – тя е част от здравия разум на човека.
Науката психология все още не може да обобщи ежедневния психологически опит, но при обяснението на човека ние не можем да пренебрегнем неговия практически психологически опит. Той участва в регулацията на човешкото поведение и чрез него хората се контролират.
Близо 2000 години психологията е съществувала като философска наука. Тя е била една от философските науки наред с етиката, логиката, естетиката, онтологията. Много философи са имат основен принос за психологията : Аристотел – “За душата”; Теофраст – “Етическите характери”, Платон говори за безсъзнателното. Всички се въртят около центъра – душата. Психологията се е развивала в рамките на естествознанието и по думите на Ярошевски – психологията е възникнала като наука в люлката на физиологията. В рамките на медицината също са възникнали много психологии.
Философското робство на психологията е траяло до средата на 19 в.- време, в което физиологията вече не е могла да обясни много факти от живота на организмите. Има едно критично събитие – 1879 година в Лайпциг, Германия Вилхелм Вундт (1832-1920) открива първата психологическа лаборатория в света. След 2 години тя става Институт по експериментална психология и се превръща за психолозите в нещо като Йерусалим за християните. От цял свят идват хора на обучение. В Лайпциг се учат първите български академични психолози : проф. Петър Нойков, проф. Спиридон Казанджиев, д-р Никола Алексиев, д-р Кръстьо Кръстев, д-р Цветан Радославов – автора на “Мила родино”, Янко Сакъзов и др.
След Вундт се откриват такива лаборатории и институти в цял свят : 1885 г. в Казан – първата лаборатория в Русия; 1890 г. в Одеса от Ланге; 1890 – 1891 г. се открива лаборатория в Ню Йорк от Едуард Тичнер.
При Вундт възниква въпроса – за да има наука трябва да отговаря на няколко условия :
1.да има свой предмет
2.да има научни методи – да се изучава предмета по някакъв начин
3.да има задачи за разрешаване – теоретични и практически. Фундаментална задача е да обясним какво е психиката.
4.да има категориален апарат - език, на който говори науката, собствени понятия.
Процесът на обособяване на психологията в самостоятелна наука е дълбоко свързан с разбирането на мястото на психологията в системата на другите науки, в системата на знанието. Психологията не е нито естествена наука, нито обществена наука, нито философска наука, нито техническа наука. Открай време тя се намира в пресечната точка на всички науки и е самостоятелна фундаментална наука за уникалното явление психика.
Във втората половина на 19 в. и началото на 20 в. възникват 5 програми (школи, теории) за обособяване на психологията в самостоятелна наука. Те са:
1.Интроспективно-емпирична психология на Вундт
2.Интенционална теория за актовете на съзнание на Франц Брентано
3.Гещалт психология
4.Теория за потока на съзнанието на Уилям Джеймс
5.Описателна психология
Към тези програми можем да отнесем и две школи, които доразвиват Вундт – Вюрцбургската и Корнейлската школи.

№2 УЧЕНИЕ НА ВИЛХЕЛМ ВУНДТ ЗА ПРЕДМЕТА НА ПСИХОЛОГИЯТА И ПРИРОДАТА НА ПСИХИЧНОТО

В разбирането на предмета на психологията Вундт тръгва от представата, че всяка наука изучава някакъв опит. Тази категория – опит е дълбоко философска и строго погледнато всеки опит е вътрешен, познание причинено или отговарящо на нещо.
1.Има външен опит, който е опит или знание дошло отвън и този опит изучават естествените науки.
2.Има вътрешен опит, при който нещата са малко условни – изучава се от хуманитарните науки, науките за духа.
3.Има непосредствен, чист опит и това е опит, който изучава психологията.
Непосредственият опит е самото преживяване, усещане, възприятие, самият процес на психичното, самата представа, самото усещане, освободено от това, което усещаме.
В разбирането на психиката Вундт е атомист. Той иска да открие първичните елементи, атомите и молекулите, от които е направен чистият опит. Говори за три атома на чистия опит : усещане, възприятие (представи) и чувства. Чистите елементи се съединяват в сложни душевни вериги по Закона за творческия синтез и асоциациите (асоциациите са връзка между душевните процеси). Въпросът е: ние откъде знаем, че усещаме, че си представяме и че чувстваме? Психичното преживяване ни е дадено в самонаблюдението, дадено ни е директно, непосредствено. Ние можем да разкажем какво преживяваме и способността да се самонаблюдаваме може да се превърне в научен метод. Това е учението на Вундт за самонаблюдението и експеримента.
Мисли се, че наука има там, където има експеримент. Явлението може да се възпроизведе, опитно да се докаже и да се обясни.
В школата на Вундт и изобщо в интроспективната психология самонаблюдението и експеримента се обединяват в регулирано и контролирано интроспектиране.
!!!През 1905 година Никола Алексиев създава първата психологическа лаборатория в България.
Вундт развива идеята, че чувствата имат измерения. Той възлага на изследваните лица да разлагат преживяванията си на усещания. Самонаблюдение, което има за задача да открие елементите на чистия опит се нарича класическа интроспекция. Самонаблюдението има и други форми. Има един основен въпрос : всеки ли човек може успешно да се самонаблюдава, особено за целите на науката? Тук различията при хората са катастрофални.
За да бъде човек самонаблюдател за науката и въобще, трябва да има прилично развита интелигентност, добра памет и природна нагласа да казва истината. За да си добър самонаблюдател, трябва да имаш чувствителност към вътрешния си живот. Дали можем да предадем адекватно своите преживявания, с какъв език? Има преживявания, които могат да се предадат художествено с алегории и метафори. Има хора, които не са интраперсонално интелигентни.
Можем ли да бъдем едновременно актьори и зрител?–НЕ! Самонаблюдението се отлага малко във времето.
При този метод критиката е, че човек може да промени чувствата си и може да не даде точна информация.

№3 ИНТЕНЦИОНАЛНА ТЕОРИЯ НА АКТОВЕТЕ НА СЪЗНАНИЕТО
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА ФРАНЦ БРЕНТАНО (1838 – 1917)

Теорията за актовете на съзнанието е също една програма за превръщане на психологията в самостоятелна наука.
Първоначално Брентано е бил католически свещеник и професор. Дълбоко приел идеята за активността на душата и активността на съзнанието. Тази идея идва от Аристотел, прави връзка със схоластиката.
През 1870 година Брентано е отлъчен от църквата, защото не приел догмата, че папата е непогрешим. От 1874 година той е професор по философия и психология във Виенския университет. Фройд е слушал лекции по психология и философия единствено при него.
Брентано търси такъв предмет на психологията, който не се изучава от нито една наука. За такъв той обявява интенцията на съзнанието или насочеността на съзнанието към обекта. Съзнанието винаги е насочено към даден обект, то съдържа своя обект. Брентано се пита какъв е смисъла на насочеността на съзнанието, какво прави съзнанието с обекта. Отговорът е : съзнанието извършва определени актове (действия) върху обекта. Те са :
1. Акт на идеация – съзнанието си представя обекта, независимо дали е реален или измислен.
2. Акт на съждение – съзнанието установява дали обекта е истинен, реално съществуващ или е измислен, фантазен, нереален.
3. Акт на афективна (емоционална) оценка – Брентано казва : съзнанието мрази или обича (обекта). Съзнанието открива субективната ценност на обекта.
Смисълът от тези актове е познание и адаптация. Тук е загатнато, че актовете изпълняват приспособителна функция към обекта. Едновременно с това Брентано за разлика от Вундт възлага друга мисия на самонаблюдението. Той държи самонаблюдението да описва явленията на съзнанието така, както протичат (както са ни дадени). Това всъщност е феноменологичен подход (говори за феноменологично наблюдение) – както изникват на екрана на съзнанието, така да се описват. При феноменолозите явлението и същността съвпадат – това, което преживяваме е всичко, няма нищо зад него.

№4 ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ

Типично немско направление, възникнало през 1912 година като реакция на атомистичния подход на Вундт към строежа на психиката. Най-видни представители са : Макс Вертхаймер (1880 – 1941); Курт Кофка (1886 – 1943); Волвганг Кьолер (1887 – 1967)
Гещалт психолозите търпят влиянието на идеите на естествознанието и като цяло мислят, че психиката може да бъде описана и разбрана чрез понятия на физиката, химията и математиката. Ако Вундт е атомист, гещалт психолозите са глобалисти и се ръководят от идеята за целостта на битието. Според тях всяко нещо може да бъде обяснено и разбрано като част от нещо по-общо, като свързано или съществуващо в някаква цялост или гещалт (от немски – форма, конфигурация, нещо завършено глобално).
Цялото е нещо повече от обикновения сбор от елементи.
Гещалт психолозите разглеждат съзнанието като цялостност, като структура, функционираща по определени правила, по определени принципи :
1. Закон за центрирането или центрацията – в даден момент, тук и сега цялото съдържание на съзнанието не се съзнава, съзнава се един елемент, една част, която наричаме фигура, другото е фон. Съзнанието работи, структурирано като фигура и фон.
2. Закон за прецентрирането - фигурите се сменят, движат се.
3. Закон за прегнантност – съзнанието се стреми да възприема обектите ясно, чисто, безпогрешно.
4. Закон за затваряне на гещалта или за създаване на нов гещалт – понякога когато възприемаме един обект или решаваме задача, нещо не достига, не е пълно, нещ