Теми по история на психологията

История на психологията

Смисълът на изучаването на науката психология.
Психологията не може да се упражнява от примитивни хора. Ако една психология не промени човек, ако не направи така, че човека да има своя гледна точка за нещата, ако не промени неговото мислене, то тя не е ефективна.
Психологията е свещена наука. Един психолог не може да мисли като един философ. Ние сме това, което мислим, че сме.
Научно понятие за психология: От древния Аристотел до днес психологията се дефинира като наука за психиката – това е фундаменталното понятие в психологията. Има и други гледни точки за съзнанието, за поведението.
Какво е психика? – Като нещо, без което няма психология. Психиката е едно уникално явление и някакъв ключ, път към неговото разбиране е въпросът къде има психика, къде може да открием психично, кой е носител на психика?
Съществува широко разпространена гледна точка, която има 2 наименования:

панпсихизъм
физикализъм.
Според тази гледна точка всички предмети, процеси и явления обладават психиката. Тази гледна точка е ненаучна. Затова тя се опровергава както от здравия разум, така и от науката. Има гледна точка, която се нарича биопсихизъм - има голяма истина и малък проблем. Тя идва от Аристотел. На нашата планета не е открита психика вън от някаква жива материя. Принципно психиката е свързана с възникването на живот – появата му е голяма научна загадка. Психиката обслужва живота в определени граници. Малкият проблем е обладават ли растенията психика – трудно е да се отговори. Те обладават дразнимост, реагират на фактори, които имат значение за живота им – тези реакции се наричат тропизми (таксиси) – реакции на значими фактори. Без жива материя няма психика.
Антропопсихизъм идва от Декарт – според него единствено човека е носител на душа. Но това не е така.
Аристотел пише за растителната, животинската и човешката душа. Животните нямат съзнание. Напр. Една крава не може да напише писмо на друга, а човека може. Иначе животните имат емоции, чувства и др. като хората.
Съзнанието е психика трансформирана по друг начин. Бебетата също нямат съзнание.
Има и зоопсихизъм. Единствено животните притежават психика според зоопсихизма. ??????///
Има гледна точка, наречена невропсихизъм – научна гл. точка, според която материален носител на психиката е нервната клетка, нервната система, в това число всички мозъци и най-вече кората на главния мозък.
Възникването на нервната система на нашата планета е едно революционно събитие. Фундаментално за днешната психика е да има нервна система и външно въздействие върху нея. От взаимодействието на въздействията и процесите, които протичат се образува психика. Напр. При докосване на ръката в една точка протичат много процеси – физични, психични и др. изразяват се в синтез и разпад на белтъци. Синтезът и разпадът на белтъците това е аналог, по който начин нервната система записва дразненето. Това е т. нар. Нервно кодиране, то не е психика. Разпадът на белтъците ни дава образ на външния свят. Промените, които настъпват в нервната клетка ни позволяват да построим образ на външния свят, както и този образ да предизвиква други психични процеси. Те ни доказват, че той е идеален по отношение на външния свят, но все още е трудно да отговорим на въпроса какво е като битие, като нещо, което съществува само по себе си.
Напр. Преживяването радост е чувство, но не е образ. Свързваме го с нещо, но то не е образ. Емоциите могат да възникнат с усещане. Напр. Образът на планината свързваме с дървета и пръст, но тя не е създадена нито от дървета, нито от пръст.

Онтология на психичното
Всяка наука има онтологични въпроси. В психилогията няма решение на онтологичния въпрос и затова сме принудени да опишем психиката с нейните функции, с ролята, която изпълнява в живота на организма.
Глобална функция на психиката е да познава (когнитивна ф-я). Психиката регулира поведението, връзката на организма с външния свят. Психиката изпълнява креативна (творческа) функция. Чрез нея организмите променят средата. У човека тя изпълнява рефлексивна функция. У човека тя сама познава себе си и това е удивително.
Какво е психичното? То не може да се пипне, нито да се помирише, няма форма и цвят. Психичното не мойе да се измерва. За психичното нямаме сетивно познание, за него може само да се мисли. Психичното е трагично невидимо. Затова и психологията е трагична наука.
Сложността на психиката проблематизира нейното изучаване.
Науката е обект. Единственият обект, който е субект е човешката психика. Човекът се интересува и зависи от това, кой го изследва. Всеки човек е уникален.
Човешките мисли имат пълна автономия, ако човек не ти каже за какво мисли, не можеш да го разбереш за какво мисли. Не се знае как мозъка учи и запомня информацията. Не се знае интервенцията в душата на човека до къде ще доведе и как ще повлияе на човека.
В своето социално-отговорно отношение хората са непредсказуеми. Трябва да знаем, че всяко убийство е патология. Когато човек умира на гроба му се говори или само добро или нищо, на гроба говорят само приятели. Не се говори лошо, защото човек го няма да се защити, но и добро не се говори, защото го няма да се възгордее, затова се мълчи.
Всеки човек е една наука. Това, което наричаме психика у човека функционира по различен начин от този у животните.
В своята еволюция психиката е достигнала най-висока степен на развитие в това, което наричаме съзнание.

Произход и същност на съзнанието.
Носител на съзнанието е по правило нормалния, достигнал до определена степен на развитие човек, по-точно личността.
Съществува писан и неписан еволюционен закон: В колкото по-сложни условия на живот съществува един организъм, толкова по-развити форми на психика придобива. На нашата планета съществуват 2 типа условия за живот (среда):

култура – човек;
природа – животни
Култура – човекът е единственото същество, което се развива и зависи от двата типа среда. Животното - достатъчна е средата природа.
“Култура е всичко, което създава човека (материалните и духовните ценности) – цитат на Б. Малиновски.
Този факт, че културата е фатална за съществуването на човека ни отвежда до това, че душата или психиката на човека се развива като адекватна на културата и на природата. Съществува фундаментален (ключов) факт – човешкият живот е невъзможен (абсурден) вън от обществото, от връзка с други хора, вън от култура.
Фаталният момент на преустройството на психиката в съзнание е възнивкането и въвеждането в психичното пространство, на думи, на знаци и на техните значения. Заслугата за обясненията на този проблем се дължи на много психолози, но лицето на тази идея е руския психолог Лев Семьонович Виготски (1896-1934 г.) той прави психология – 10 г. от 1924-1934 г. за тези год. написва над 200 трудове за психологията. Венец на неговите трудове – културно-психичното на висшите психични функции. Виготски го наричали Моцарт в психологията.
Културно-историческата психология е тази, която обяснява зараждането, развитието и същността на съзнанието, на тези психични функции, които отсъстват от животните, но ги има у човека.

Абстрактно мислене
Логическа памет
Усмислено възприятие
Чувства
Език и реч
Воля и т.н.

Виготски тръгва от една аналогия: човешката дейност има свой предмет и ние му въздействаме с даден инструмент (ако е земя, въздействаме й с даден инструмент). Ние променяме предмета. Съществува предмет – мозък, той е в единство с психиката, под психиката е съзнанието. Кой е инструмента, с който въздействаме в/у психиката, за да я развием – това са думи и знаци – важни са техните значения.

Думи и знаци и техните значения мозък
Инструменти, чрез тях можем да се психика
откъснем от реалността и да ги съзнание
отвеждаме във вътрешното си пространство

Понятия – знания за съществуването, за общото

Има адекватни и неадекватни модели на поведение. Думите имат определени функции, които преустройват психичната активност.
Понятията, а не предметите са значение на думите. Всяка дума означава нещо – тя е знанието за същественото на предмета. Думите ни дават възможност да се откъснем от предмета.
Съзнанието е психика облечена, затворена и съществуваща чрез думите и понятията. Съзнанието е опосредствано от понятията и думите. То е най-висшата функция. Маймуните мислят, но тяхното мислене не е съзнателно.

Сигнификация – когато знаем значението на думата
Сигнификати = значения
Ратификация – одобрение, приемане на думите.
Комуникация – да предадем съобщения, послания, да приемем и да осмислим такива.
Информацията, познанието в съзнанието са кодирани по определен начин. Кодовете са:

образи,
понятия,
символи.
Опитът в нашето съзнание е представен като образи.
Имаме и понятия – те винаги са представени с думи или знаци.
Символи – една част от знанията, които имаме за нещата са представени (кодирани) като символи. Символът е разгънат, допълнен, обогатен образ или знак (предимно знак). В него има нещо загатнато, прибавено, нещо, което не може да се разбере от предмета, от образа или от понятието. Първоначално това е индивидуално обогатяване на знанията (кръстът в Християнството е символ на вярата в Христос).
Съзнанието е културно-трансформирана и развита натурална психика. То има знакова природа и по същество е знаково-понятиен феномен.
Има 2 форми на съзнанието:

индивидуална и
социално-обществена
Психологията предимно се интересува от индивидуалната форма.
Съзнанието има сложна анатомия, свои пластове, структури и функции, които оформят значителна част от душевния живот на човека.

Когнитивни структури и функции на съзнанието.
Човекът като познаващо и знаещо същество.
В основата на съзнанието лежи една структура - едно пространство (един пласт), което е изпълнено или населено от знания. Това са образи, понятия, символи.
Няма съзнание без някакво знание. Знанията са снимки, моделите са образи на действителността.
Пр. обемът на умственото развитие е
абстрактната интелигентност. Тя се
развива бавно, тя не се дава.
Човешкото знание е специализираноЗнания – ОбразиПонятияСимволи

Освен знанията имаме още процеси:

усещане
възприятие

представа
мислене

въображение
памет
способности

Когнитивни структури (сетивни способности + знания)

Тези процеси не могат да функционират без знание. Те ни дават представа за нещата такива, каквито са.
Хората имат различни по обем знания.
Ограниченият синтез от знанието и мисленето дава интелигентността.

Когнитивните структури на съзнанието са насочени към търсене и разбиране на истината, на това какви са нещата. Напр. кучето има 1000 пъти по-силно обоняние от човека и ако ослепее се ориентира чрез обонянието.
Когато на човек му поднесат нещо изникват 2 въпроса:
Какво е това? и Защо?
На тези въпроси отговаря интелектът, разумът.
Какво субективно, лично значение има това? Когато човек започне да отговаря на въпроса: каква ценност е за