Теми по Консултативна психология

КОНСПЕКТ ПО КОНСУЛТАТИВНА ПСИХОЛОГИЯ
Възникване и професионално обособяване
Същност и определение
Структура на консултативния процес
Личност на консултанта
Етически стандарти на консултативната помощ
Групово консултиране
Терапевтични фактори на групата 54
Етапи на груповия процес 60
Семейно консултиране
Телефонно консултиране
Интернет консултиране
Обстановка и физически условия на консултирането
Създаване на консултативно отношение
Оценка на клиента
Диегностично итнервю
Използване на тестове
Оценка на проблема
Поставяне на цели и избор на подход
Провеждане на първата сесия
Работа със съпротивите
Приключване на консултирането
Интерпретация
Разговорни техники

1. Възникване и професионално обособяване
1. Човекът като създание на природата се оказва твърде уязвим емоционално, а като създание на обществото – и социално. Фактът обаче, че повечето хора съумяват да преживеят живота си нормално, в съответствие с многобройните условности на средата и без унищожителни психически проблеми, е свидетелство все пак за ефективността на защитните механизми и големите компенсаторни и регулаторни възможности на самата психика. Има ситуации, когато тези възможности се изчерпват или се оказват недостатъчни да осигурят психическото равновесие на човека. Тогава той, воден от социалния си инстинкт или от опита, търси подкрепа от другите. Споделянето на болки, тревоги и страхове е първата, сопнтанно възникнала форма на търсене на психологична помощ. Нейната ефективност трябва да се търси не толкова в съдържанието, колкото в ефекта на разтоварване. Тъкмо за това изискванията към неформалните консултанти не са големи и в повечето случаи е достатъчно те да са близки, житейски опитни и да не са компрометирани със собствени проблеми
2. Значително по-късно в практиката на психологичната помощ се появяват т.нар. непрофесионални консултанти – хора, които поради своята образованост, професия или статус в обществото, се ползват с с доверие, имат овторитет и възможност да влияят на другите. Такива са свещеници, лекари, учители, чиито професионални характеристики са тясно свързани с оказването на психологично въздействие. Макар че ефективността им до голяма степен е предпоставена от характера на професиите, има зависимост на ефективността от личностните качества. Възможностите за общуване и емпатия често се оказват решаващи за успешното им представяне в собствената професионална сфера. Особености:
1) Силно виляние на професията върху отношението, подхода и цулата философия на помагането.
2) Недостиг на специални психологични познания.
3) Подобно на неформалните консултанти, психологическата дейност е поставена изключително под контрола на собствените етически норми.

3. Парапсихологически и квазипсихологически субекти – непрофесионлани и полупрофесионални опити на ясновидци, гадатели, астролози, нумеролози да оказват психорогична помощ. Тяхната дейност е белязана от няколко основни характеристики:
1) Претенции за изключителност и свръхвъзможности, обвити в неясна харизма
2) Използване на някои добре усвоени психологически похвати за контакт, присъединяване и влияние
3) Изявена комерсиалност, липса на етика и професионализъм.
4. Професионално обособяване – През 1908г. Парсънс основава център за професионално насочване, с което поставил началото на организираната консултативна практика извън медицината. Той създава модел на професионално консултиране:
1) Задълбочено познаване на човека
2) Знания за изискванията, особеностите и перспективите на разлимните професии
3) Обективно свързване на двете групи фактори в контекста на вземане на решение.
Промените в обществото довели до необходимост от прамени в системата на образованието. То се превърнало в дейност за подготовка на младите хора за живота. Това изисквало не само учебно съдържание, но и ново отношение към психическите проблеми и социализацията на подрастващите. Институтът на училищните консултанти, създаден под влияние на професионалното насочване, разширил полето на психологическа намеса.

Неговите задачи вклюбвали психофизиологически изследвания, адаптиране към училищната система... Освен на традицията и на социалната потребност, появата и професионалното обособяване на психологическото консултиране се дължи и на развитието и промените в психотерапията. Тя се осъществявала единствено в псхиодинамичен план. Извън полезрението на психотерапията оставали относително здравите хора с емоционални проблеми и затруднения в приспособяването си. Психоанализата била твърде бавна и често неспособна да реализира видими резултати в съответствие с динамиката на времето. Елитарността й стеснявала психологичната помощ. Извън полезрението на психотерапията оставали относително здравите хора с емоционални проблеми и трудности в приспособяването. Процесът на преориентиране на психотерапията се стимулирал и от бурно развиващите се психиатрия и социална работа. Все по-очевидна ставала нуждата от прекрачване на границите на медицинската парадигма.

Решителна крачка в тази посока прави хуманистичния подход с неговият коренно различен поглед върху човека и неговите проблеми. Принос за това има Карл Роджърс. Пациентът при Роджърс се превърнал в клиент, който не бил нозологично етикиран и неговото терапевтично третиране не било задължително. Можело да се помага в различни ситуации за личностен ръст, да се стимулира активността му, да се разчита на отговорността му за самия процес. Променяла се ролята на терапевта по пътя на отстъпление от авторитарната позиция на доминиране. Друг признак за либерализиране на психотерапията било размиването на границите между отделните школи. Към средата на 20-ти век бил натрупан достатъчен теоретичен материал и практически опит в ситуативно-проблемното психологическо помагане. Обособила се консултативната психология като равноправен дял в приложната наред с клиничната, уччилищната и организационно-индустриалната. За това определена роля изиграл създаденият през 1947 г. 17-ти отдел на американската психологическа асоциация. Той допринесъл за създаването на професионални права и етически норми, изработване на методически изисквания, обучение на консултанти, поддържане на печатни издания. За практическото обособяване на психологическото консултиране значителна роля изиграла проведената през 1949-та година конференция в Мичиганския университет на тема "Тренинг на психолози-консултанти".

Личност на консултанта.
Влиянието на личността на консултанта е голямо поради неговата непосредственост, психологически характер на дейността ипо силата на самата процедура. Поради това се налагат определени изсквания към помагащия:
Професионализъм – комплексно качество включващо редица формални и същностни характеристики.
Подходящо образование и квалификация – освен стандартното образование за дейността се изискват допълнителни квалификации за работа и непрекъснато поддържане на ниво.
Владеене на различни методи и умение да се прилагат отделно и в комбинации
Способност на психолога да диференцира служебно-професионалните от личните отношения – подобна безпристарстност е трудно достижима, за професионализъм е приема умението за контрол над собствената пристарстност.
Широка обща култура

Личностни качества – личността на консултанта се разглежда като инструмент сама по себе си. Успешният консултант е невъзможен без личностна уравновесеност. В емоционално натоварената и конфликтна ситуация на помагането това качество е от първостепенно значение. Кънсултантът се сблъсква с враждебност, предизвикателства, апатичност, трябва да понася преноси, да реагира адекватно на капризи, ласкателства или афекти. За това трябва да се познава, да е наясно с особеностите на собствената психика. Всеки начинаещ психолог трябва да проведе курс лична терапия и дълъг процес на самоанализ. Това е важно по 2 причини:
Като всички хора, и той има своите „бели петна“. Те могат да навредят на отношенията с клиента и на дейността като цяло. Възможно е също така проблемите на консултанта да бъдат пренесени върху клиента и да влошат състоянието му.

Предварителната лична терапия е незаменим опит
Силната личност на консултанта помага още за:
Привличане и задържане вниманието на клиента
Установяване на контрол и структуриране на процеса
Устояване на невротичното желание на клиента за власт
Запазване на собствената идентичност
По-лесно учеждаване
Пряко предаване на сила
Някои необходими специфични личностни качества:
Автентичност – да бъде себе си; искреност, внимание, топлота
Откритост към опита – човек е наясно със своите чувства, мисли и отношения, приема ги и те са реална част от неговата Аз-концепция
Самопознаване – колкото по-добре консултантът поззнава себе си, толкова по-добре може да разбере клиента. Знаейки своите слаби страни, консултантът може да се предпази от ангажиране със случаи в собствената проблемна област, където дефинитивно се счита, че не може да бъде ефективен.
Отговорност – консултантът ръководи, контролира процесът и взема решения. Поемането на отговорност дава възможност за смели и открити действия, за ефективност в ситуации на неопределеност и улеснява клиента при експериментирането на ново мислене и поведение.
Синцитивност – долавяне на емоционалната страна на изявата на клиента, на нюансите в настроенията и реакциите в процеса се нарича чувствителност. Консултирането е емоционален процес. Отразяване на чувства, проява на емпатия, биха били неуместни и безполезни действия, ако се основаваха на неточно емоционално възприемане.

Висока нравственост – необходимостта от морални качества като справедливост, честност, алтруизъм, скромност, етническа толерантност и обективност, които съдействат на отношението, намаляват съпротивите, увеличават доверието и улесняват промяната. Особено важна е способността за признаване на допуснати собствени грешки.
Ентусиазъм – преданост и отдаденост към собствената професия, материализиране чрез отдаденост към работата и очаквания.
Емпатичност – способността за искрено съпреживяване с преживяванията на клиента.
Търпеливост – няколко проявления: умение за движение със скоростта на клиента без налагане на собствено темпо; умение да се въздържа консултанта от даване на съвети, дори при пределно ясен проблем; внимателно изслушване на клиента докогато се отклонява от темата и говори тривиалности.

Наблюдателност – самата дейност се основава на правилни преценки. Информацията, която води до тях, се получава по различни канали, включително по визуален път. Наблюдателният психолог долавя подробности, забелязва изменения в гласа, в подите в движенията.
Чувство за хумор – проявата на чувство за хумор е отлично средство за отвличане на вниманието и преодоляване на съпротиви.
Интуиция – Опитният консултант, благодарение на интуицията си, може да се ориентира бързо в проблематиката на клиента още преди да я е осмислил.
Метафорично мислене – от една страна да се представят символно интерпретации и съждения, а от друга да се разчита символният смисъл на думите
Гъвкавост – Процесът е нестадартен, а всеки случай – уникален. Може да се наложи промяна на отношението, промяна на подхода, преоценка на либчността или проблема.
Харизматичност – подсилва влиянието на консултанта и метода. Харизмата приближава отношението към шаманското влияние и внася трансцедентност в процеса.
Неблагоприятни последици за личността на психолога: Практикуването на психологическо консултиране води до определени промени в личността на психолога. Едни са благоприятни и се състоят в развитие и закрепване на горните качества. Възможни са обаче и съвсем легални негонивни промени.
Повдигане прага на чувствителността
Загуба на собствена идентичност
Прекалена отдаденост
Психически нарушения
Клиническа насоченосст – търсене на проблемното, нездравото у клиента и собственото обкръжеиние-
Възможен е и бърнаут.

Етически стандарти на психологичната помощ
Системата на етическите правила в професионално регламентираните помагащи дейности обхваща няколко традиционно наложили се, изведени от практиката въпроси.
Отговорност на помагащия специалист – консултанта отговаря за организацията,